„Правителството има ясна управленска програма, насочена към реализация на реформи във всички важни сектори не само на икономиката,но и на управлението - реформи в областта на здравеопазването, социалната сфера, образованието, както и в управлението на водния сектор." Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на провеждащия се в столицата форум „Транспортна инфраструктура", цитирана в съобщение до медиите от МРРБ.

„Един от най-важните приоритети в работата ни е облекчаване на бюрократичните процеси. Стъпка в тази посока е развитието на електронното управление, облекчаване на административните процедури, включително свързани с инвестиционния процес и създаване на предпоставки за публично-частно партньорство",  посочи министър Павлова.  

15 млрд. евро е потенциалът до 2020 г., който България има за инвестиции в икономика, благоустройство, транспортна, екологична, образователна и социална  инфраструктура, стана ясно от думите на министъра.

„Освен за развитието на пътната инфраструктура и провеждането на реформа във водния сектор екипът на МРРБ има сериозен ангажимент и по отношение развитието на кадастъра, защото това е една изключително важна услуга за гражданите и бизнеса", подчерта регионалният министър. По думите й обединяването на съществуващите регистри - на земеделска земя, на урбанизираните територии, е една тежка и отдавна отлагана реформа, за чието изпълнение отговорност също носи регионалното ведомство.  

„За общинска инфраструктура и развитието на градовете от урбанистична гледна точка бяха инвестирани над половин милиард лева в системите за управление на трафика", съобщи Павлова и допълни, че чрез програмата за регионално развитие големите български градове са получили над половин милиард лева инвестиции.

„До 2020 година планираме да предоставим по новата програма „Региони в растеж" още около половин милиард на 39-те големи и средно големи български градове, чрез които да подкрепим закупуването на нови транспортни средства и системите за управление на трафика", обясни министърът и беше категорична, че най - важното и голямо предизвикателство през 2015-та година пред правителството е да бъдат завършени успешно големите стратегически пътни проекти, които се финансират по Оперативна програма „Транспорт", от програмен период 2007 - 2013 г. „Имаме уникалния шанс да сме единствената страна в Европа, през която минават пет трансевропейски коридори. Чрез тях имаме възможност да развием една добра транспортна инфраструктура, чрез която да канализираме транзитния трафик, който минава през територията на страната ни", подчерта Павлова и заяви, че до края на 2015 г. трябва да бъдат завършени участъците от няколко магистрални направления - част от АМ „Струма" и завършването на АМ „Марица".

„Дългосрочната цел е да изградим магистрален пръстен във всички направления като връзки по коридорите от трансевропейската мрежа, но и като връзки на столицата с двете пристанища на Черно море - Бургас и Варна, както и с довършването на АМ „Струма" в двете направления - пристанището в Солун и река Дунав, която създава  един огромен неизползван потенциал", обясни министърът на регионалното развитие. Тя увери, че със завършването на магистралния пръстен на България, ще се подобри движението, което пък ще доведе до  икономии за бизнеса и опазване на околната среда, а така ще се облекчи и трафика по по-малките пътища.

Другият много важен транспортен проект, по който правителството работи активно е доизграждането на АМ „Хемус", стана ясно по време на форума, както и пътните участъци по направлението София - Видин, София - Калотина, АМ „Черно море", за които се търси финансиране на принципа на публично - частното партньорство или по т.нар. план „Юнкер".

„За да бъдат успешни публично - частните партньорства трябва да променим начина на заплащане за ползване на пътищата, тъй като към момента използваме само винетна система", каза министър Павлова и съобщи, че очаква до декември 2015 г. екипът на Световната банка да предостави модели за въвеждане на ТОЛ система в България. „Въз основа на моделите, предложени ни от Световната банка, ще изберем модел и 2016-2017 г. да отворим възможността за избор на инвеститор, който до 2018 г. да изгради системата", заключи министърът.