Преодоляването на бедствия и кризи е ангажимент на всички нас не само като представители на изпълнителната, местната власт, институциите, но и на нас като граждани. Нашата позиция и действия, са тези, които създават предпоставките или за превенция, или за задълбочаване на проблемите, с които се сблъскваме. Това заяви днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на кръглата маса на тема: „Намаляването на риска от бедствия и перспективите за устойчиво развитие", съобщи пресцентърът на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Създадената в момента координация, организация и мобилизация на институциите ни дават възможност в нелеки моменти да бъдем на място и да окажем необходимото съдействие, каза още Павлова. Климатичните промени, огромните количества снеговалежи и обилните дъждове, които задълбочават проблемите, с които се сблъскваме, ни карат да търсим възможност за подобряване на тези механизми. За нас е важно да разберем къде още трябва да работим - дали в законодателството или в реалната координация на място, посочи министърът.

Лиляна Павлова представи ангажиментите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на свлачищата и срутищата в страната, както и нормативните изисквания по отношение на превантивната дейност. Трябва да се прецени какво още може да се направи, за да се подобри тя, допълни министърът.

За да предприемем действия от тук нататък трябва да знаем изходната позиция и върху какво трябва да работим, каза Павлова. Със съдействието на екип на БАН разработихме Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата, припомни Павлова и заяви, че според информацията от нея регистрираните към края на 2014 г. активни свлачища са били 1865. Равносметката е, че за периода от края на миналата година до края на месец май т.г. са регистрирани нови 139 свлачища и в момента те са общо 2004. Назад в годините, регистрираните свлачища са били средно по 20 годишно. По данни от последните месеци над 1200 са свлачищата на територията на общините, а почти 700 са тези по пътищата и в земеделските територии, отчете министърът.

Извършихме конкретни стъпки, според ангажиментите и отговорностите на МРРБ, каза Павлова. На първо място това е регистрацията и мониторинга на всички свлачища на територията на страната. Тук се включва още предписване на превантивни мерки и извършване на предварителен контрол на строителство в свлачищни райони, даване на предписания и координация на действията, основно на местните власти, които имат ангажимент за изпълнение на мерките, свързани с геозащитната дейност и укрепването на свлачищата. Всичко това трябва да се случва след съгласуване с министерството и утвърждаване на регионални и териториални планове, схеми и проекти.

В последните месеци разработихме конкретни стъпки в посока преодоляване и решаване на част от проблемите, с които се сблъскваме, заяви регионалният министър. Одобрената вече от Министерския съвет Националната програма дава общата картина на активността на свлачищата, които са на територията на цялата страна. Тя показва къде са необходими спешни мерки и кои са обектите, които трябва да бъдат наблюдавани. Павлова напомни, че е възстановен Експертният консултативен съвет към министъра на регионалното развитие с фокус превенция на свлачищата, взимане на стратегически и експертни решения за мерките, които трябва да бъдат предписвани за територии, които попадат в такива райони. Съветът ще решава дали да се реализира или не проект, предвиден за изпълнение в свлачищен район. Разработва се методика, актуализира се и регистъра на свлачищата, каза още Павлова.

Тя каза още, че е направена проверка дали се спазва Законът за устройство на територията (ЗУТ), дали и как се строи в свлачищни райони. По думите на министъра, резултатите от нея са крайно притеснителни.

От общо 265 общини в страната в 163 има активни свлачищни райони, в които съгласно ЗУТ има строителна забрана. Всяка община има ангажимент преди започването на каквато и да е строителна дейност в тях, тя да бъде съгласувана с министерството, да се предвидят мерки за укрепване, като на места строителството е изцяло забранено, разясни Павлова. При извършване на проверката се установи, че в 1161 няма извършена строителна дейност. в останалите 699 са извършени 5354 строежа, отчете тя. От тях само 277 са от първа до трета категория и са контролирани от министерството чрез Дирекцията за национален строителен контрол и за тях са издадени съответните разрешения. Проблеми са установени само при 20 от тези строежи.

Министърът съобщи, че от останалите 5077 строежа при 3987, които са от четвърта, пета и шеста категория и са в правомощията на общините, не са спазени изискванията на ЗУТ. Те не притежават необходимите строителни книжа, нямат предварителни съгласувания, регистрация или документация, каза Павлова. Това ни убеждава, че е необходима не само превенция, но и спазване на наложените забрани, а проверката на документацията от експерти е изключително важно, допълни тя.

По тази причина предложихме на Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, напомни Павлова и апелира към спешното им разглеждане, защото предвиждат завишаване на изискванията и на санкциите. Предлага се забраната за строителство в свлачищни райони да бъде още по-категорична, обясни Павлова. Тя посочи, че изключения са възможни само в извънредни случаи, при положение, че в съответната територия с регистрирано свлачище бъдат извършени противосвлачищни и укрепителни мерки, които да предотвратят допълнителното активизиране, извърши се мониторинг за резултата от тях, и чак след това, по преценка, може да се разреши извършването на строителство. В териториите, в които има възможност за строителство при спазването на закона, ще се въведе забрана за такова ако няма изградена канализация, защото липсата й утежнява съществуващите проблеми, допълни Павлова. Министърът подчерта, че преоводняването на почвите засилват свлачищните процеси и като пример посочи вилна зона Фиш Фиш в Балчик.

Огромните са нуждите от инвестиции, заяви регионалният министър. Тя съобщи, че само за укрепване на свлачището в Оряхово по първоначален проект са необходими между 40 млн. лв. и 60 млн. лв., за да бъдат трайни предприетите мерки.

В четири групи са разделени свлачищата на територията на страната в зависимост от тяхната активност и риска, който създават, посочи министърът. За тези, на които трябва да се направи неотложно укрепване, са необходими 499 млн. лв., а общият размер на необходимите за всички свлачища в страната е в размер на 892 млн. лв., посочи тя. Затова инвестициите трябва да се приоритизират и да се направят по най-разумния начин.

Възможните източници на средства са Оперативна програма „Околна среда", която ще осигури 20 млн. евро и Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Кандидатствахме за помощ от фонд „Солидарност", а в бюджета на министерството има предоставено целево финансиране за няколко обекта. С финансиране от немската банка KfW се извършва брегоукрепване на три обекта. Съвкупността от тези мерки дава добра основа за работа през следващите 2-3 години, заключи Павлова.

По-късно пред журналисти тя заяви, че МРРБ рредлага промени, с които да се завишат изискванията в Закона за устройство на територията по отношение на строителството в свлачищни райони и контрола към тях.

В момента има издадени разрешения за строеж в свлачищни терени, без да са изпълнени необходимите превантивните мерки. От тук нататък, ако се приеме законът, във всяко разрешение за строеж, което е издадено за попадащ в свлачищен район обект, трябва ясно да се указва дали е съгласуван с министерството и какви са предписаните укрепителни мерки за него. Ако това не е посочено в разрешението за строеж предвиждаме той изобщо да не може да се реализира на тази територия, разясни министърът

Предвиждат се административно-наказателни, включително и финансови санкции за главните архитекти, които не спазват изискванията на ЗУТ. Те са в размер между 5 хил.лв. и 20 хил. лв., съобщи министърът. Първоначално предложихме горна граница от 40-50 000 лв., но тя беше оспорена като прекалено висока спрямо размера на заплатата за тази длъжност в общинските администрации. Анализирайки съдебната практика, се опитахме да ги направим пропорционални, каза още Павлова.