Aнализ на икономистите от Българската академия на науките (БАН) показва, че България губи около 500 хиляди работни места средногодишно и около 1,5 млрд. лева от непроизведени земеделски продукти с по-висока добавена стойност. Това се дължи на неравномерното разпределение на средствата в селското стопанство, съобщава БНР.

Според доц. Огнян Боюклиев за по-малко от седем години у нас по линия на оперативната програма в земеделието са влезли огромни средства, които нямат аналог в историята ни от последните 130 години:

Ако в зърното имаме пет процента добавена стойност, стойността на един тон зърно, то в чинията на туриста, в сравнение със зърното, имаме 20 пъти повече добавена стойност, т.е. сто процента. Според доц. Боюклиев същото важи и за работните места, които България губи, като се превръща в нетипична страна за нашия географски регион - износител на зърно, а не производител на месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци, мляко и т.н., тоест получава се един парадокс - от една страна, невероятно голяма сума влезе в отрасъл "Земеделие и селски райони", а в същото време виждаме ефекта от всичко това.

Икономистите посочват, че проблемът е липсата на национално формулирана цел и политика в земеделието. А това може да се договори от правителството, коментира проф. Митко Димитров:

Веригата е прекъсната. Ние имаме млеко- и месопреработвателни предприятия, които не могат да бъдат захранени с мляко и месо местно производство. Оттам нататък възможностите след това като преработени продукти да остане по-голяма част от добавената стойност в България съществува, а аз мисля, че ако има такова желание, има такава цел, могат да се намерят форми, дори и при тези ограничения, които сега съществуват в рамките на общата договореност. Просто едно правителство може да договори възможности да насочи част от средствата целево, към именно постигане на такива резултати, това е, което не се прави, това е основна слабост.

Икономистите посочиха и примери, сред които Дания, където отглеждането на зърно е обвързано с животновъдството, както и Франция, където зеленчукопроизводителите са съсредоточени около столицата и всеки ден излизат със свежи продукти на парижките пазари.