Обществата застаряват в цяла Европа и Централна Азия, а хората не. Тази демографска тенденция се дължи основно на спада на раждаемостта, а не на увеличената продължителност на живота, сочи представения във Виена нов доклад на Световната банка, цитиран от darikfinance.bg.

В него се констатира, че социалните и икономически последици от застаряването на обществата са сложни, но не непременно отрицателни. Има значителни възможности в редица области на политиката, които, ако бъдат оползотворени напълно, могат да помогнат на тези общества да постигнат здравословен и продуктивен живот на възрастните хора.

В демографски план, Европа и Централна Азия са най-старият регион в света. В Централна и Източна Европа, средната възраст на населението е с 10 години по-висока от останалата част на света. Дори считаните за сравнително млади страни като Турция, застаряват.

Една от най-силно засегнатите от този процес държави е България, която Световната банка използва като пример за драматичните промени, настъпващи в Европа.

България е в средата на един от най-забележителните демографски преходи в историята на света. Населението ѝ нараства постепенно от 7.3 милиона в средата на миналия век, до 8.8 млн. през 1990 г., след което намалява до 7.5 милиона през 2013 г.

Прогнозата на ООН е, че броят на българите ще се свие до 5.5 милиона през 2050 г., което е най-бързият темп на намаление от изследваните страни. Той се дължи на всички възможни негативни демографски фактори - от бързо понижаване на раждаемостта, през застой на продължителността на живота, до висока емиграция.

Европейската комисия очаква изтичането на финансов и трудов капитал от България да продължи и след като икономическият растеж се повиши до 2.6% през 2016 г., да започне постепенно да се забавя, достигайки около 1% през 40-те години на XXI век и падайки до едва 0.7% в по-дългосрочен хоризонт.

В същото време, например разходите за здравеопазване, заради застаряването на населението, ще нараснат от 4.1% от БВП през 2012 г., до 5.1% от БВП през 2050 г. А държавният бюджет ще трябва да оперира със сравнително малък, но постоянен дефицит. Дългът на България ще се повиши до 51% от БВП.

Разбира се има и решения на проблемите, предизвикани от застаряването. Например миграционните потоци биха могли да бъдат мощен инструмент за компенсиране на последиците от застаряването върху икономиката.

Ако ограниченията за имиграцията бъдат облекчени, работниците се преместват към икономики с по-висока производителност. Емпиричните изследвания показват, че ползите за повишаването на благосъстоянието на населението от елиминирането на ограниченията за мобилността на работната сила, са огромни. Но по-малко от 20% от българите смятат, че имигрантите могат да бъдат полезни за икономиката.

В повечето държави в региона на Европа и Централна Азия хората се адаптират към новата демографската тенденция, но има и много загриженост и тревога. Общото виждане е, че пенсионните и здравните системи ще са под натиск, защото все по-голям брой възрастни хора ще зависят от приноса на по-малко работници.

Ако правителствата дават възможност на хората да участват повече и по-дълго на пазара на труда, това съотношение на зависимост може всъщност да остане стабилно.

"Отколешно убеждение е, че застаряването на населението върви ръка за ръка с икономически упадък", коментира Ханс Тимер, главен икономист за Европа и Централна Азия в Световната банка. "Въпреки това, по-малкият брой на младите хора отваря възможност за даване на по-добро качество на образованието и повече спестявания, което в крайна сметка повишава производителността."

Освен това, не е задължително производителността да намалява с възрастта, тъй като уменията често се подобряват в процеса на стареене.

Няма защо застаряващите общества да преминават през стагнация или спад на жизнения стандарт. Но и няма как това да бъде избегнато без реформи.

В Европа и Централна Азия са необходими смели, адаптивни действия в много области, в подкрепа на активен, здравословен и продуктивен живот на възрастните хора.

Тези мерки включват много повече от реформиране на пенсионните системи. Необходими са промени и в здравните системи, към превантивни грижи, подобряване на първичната медицинска помощ; реформиране на образователните системи, с цел да се засилят когнитивните умения, необходими за по-дълъг трудов живот; реформиране на институциите на трудовия пазар, за да се даде възможност на жените да съвместяват семейни и кариерни цели, а по-възрастните хора да се трудят с по-гъвкаво работно време.

Един успешен пакет от политики, насочени към проблемите на застаряващите общества, трябва да бъде устойчив и справедлив, обхващащ целия жизнен цикъл от подпомагане на образованието, през семействата и работата, до пенсионирането. Ако това се случи, според Световната банка, обществата в Европа и Централна Азия могат да се приближат към нещо, което античната митология описва като "Златния век" - състояние на хармония, стабилност и просперитет, където хората живеят дълъг и здравословен живот.