За предаването „Преди всички" по „Хоризонт" Петър Ганев от Института за пазарна икономика каза, че основната причина за това да продължаваме да водим толкова активно разговора за бедността е ниската икономическа активност и безработицата в страната, съобщи БНР.

Той допълни, че данните показват, че огромната част от бедността се заражда именно в неработещата част от населението - или в тези , които са в трудоспособна възраст и са неактивни дългосрочно или просто безработни покрай кризата, или при възрастните хора, които имат много ниска пенсия, или в домакинства, където има много деца.

Един от 10 българи е в риск от дълбока бедност, но сметнато спрямо средната класа. Дори и обществото да тръгне нагоре, тази относителна бедност може да се запази, предупреди Ганев.

В момента в работоспособна възраст има над 1 000 000 души, които имат основно или по-ниско образование. Те горе-долу са равни на групата на висшистите, които са малко над 1 000 000. От този 1 000 000 с ниско образование огромната част нямат работа. Заетостта в тази група е 30%, а огромната част, които нямат работа, попадат в риск от бедност.

Заетостта при висшистите е над 80%, но голяма част от тях не работят това, за  което са учили или за заплатата, която са очаквали или заслужават, коментира Ганев. Въпреки това те не попадат в риск от дълбока бедност.