Намеренията, с които се подготвя Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС звучат нелошо, но към момента резервите са повече, отколкото одобрението, коментира Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", цитиран от darikfinance.bg.

В процеса на преговорите трудът се третира като нетарифна бариера и това няма как да ни прави щастливи. От друга страна, е повече от ясно, че в споразумението съществуват куп опасности, които не са непременно в нашия сектор, но не бива да ги подценяваме.

Възможността, при която корпорации могат да съдят държави категорично не ни харесва. От друга страна, от различни места се чуха цифри как някакви европейци щели да получат допълнителен доход в евро средно при приемане на споразумението.

Аз като чуя нещо средно моментално влизам в режим на повишено внимание, защото това означава, че всички тези пари ще отидат на едно място, а другите ще гледат тавана, образно казано.

Така че очевидно споразумението, по наша оценка, не е направено в интерес на тези хора, които нещо средно щели да получат. Ще получат печалби корпорациите. В този смисъл имаме поредица забележки и резерви.

Но май и от другата страна на океана не са много щастливи. Що се касае до трудовите отношения, американските доста се различават от европейските. Те ще трябва да направят крачки към нас, тъй като се каза, че в Европа не искаме да съсипваме правилата, по които работи нашия континент.

Америка твърди, че колкото пъти там са подписвали подобни споразумения, толкова пъти са намалявали работните места, увеличавала се е безработицата. Така че съпротивата не е само от наша страна. Друг въпрос е какво ще се получи в крайна сметка.

Има сериозни резерви, че нещата биха се придвижили активно до края на президентския мандат на Барак Обама. Дори, може би, в рамките на две години след избирането на новия президент, ако той ще е Хилари Клинтън, може да се очаква някаква новина.

Ние сме прави да се притесняваме и да работим по темите, които критикуваме, както и да се интересуваме какво наистина е записано в готвеното Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ. Защото, знаете, че в една затворена стаичка влизат евродепутати, четат и се заклеват, че никога няма да издадат какво са прочели.

Когато нещо се прави на тъмно и зад гърба на хората няма как да не ни притеснява, с каквито и приказки за търговски тайни да бъде покривано. /БГНЕС/