Всяка година в България в сектора на енергетиката се крадат 1 милиард лева, в това число чрез високите цени на електроенергията, които се плащат от държавната НЕК на американските централи и на ВЕИ-тата. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред bTV.

Той подчерта, че в енергетиката персоналът е изключително много, възнагражденията са в пъти над средните за България, доставките се завишават и се плащат немислими пари за малки услуги. „Само това да прекъснем, нещата ще се променят към добро", прогнозира бизнесменът.

Според него и износът на ток трупа загуби на държавата, защото цените са много ниски.

По-рано днес национално представените работодателски организации (АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП) представиха своята позиция относно поскъпването на тока и разбиха основни митове за това. Разпространената до медиите позиция се казва, че в обществото упорито се внушават и налагат няколко мита, внушенията на които са дълбоко неверни и, в крайна сметка - непочтени:

Мит №1: „Досега битовите потребители са плащали „лъвския пай" от ценовата добавка „Отговорност пред обществото", а вече и индустрията „ще трябва да се бръкне".

Това твърдение е изцяло лъжливо! Битовите потребители никога не са плащали подобна ценова добавка. Тя винаги се е плащала от индустриалните потребители. С актуалното предложение на КЕВР (ценовата добавка да се увеличи с около 120 на сто) електроенергията за индустрията ще се оскъпи с около 20 на сто. Подобно увеличение е убийствено за промишлеността и ще бъда платено от цялото общество, включително и от битовите потребители. Особено тежко отражение ще има това увеличение върху отраслите, които работят в силно конкурентна среда на международните пазари.

Мит №2: „Протестират само едрите индустриалци, които ще бъдат компенсирани чрез нова наредба" (друг митичен документ, който за краткост ще наричаме „Наредбата").

Това твърдение също е злонамерена заблуда, която цели да поведе обществото в напълно погрешна посока. Ако изключим университетите и големите болници, в реалната икономика у нас трудно ще се съберат 200 големи предприятия, съгласно европейските стандарти. В протеста участваха над 1250 предприятия, което ясно показва, че това е действие на цялата индустрия, а не на неколцина най-големи потребители.

Не по-малко подвеждащо е и твърдението, че цените на електроенергията за индустрията ще бъде компенсирана с т.нар. „Наредба". Истината е, че с „Наредбата" ще бъдат коригирани цените за ограничен брой предприятия, които работят в сферата на енергоинтензивни производства. Всички останали ще трябва да се оправят и да оцеляват при новите цени на тока за индустрията. Между тези „компенсирани" предприятия няма да има нито едно от машиностроенето, електротехническата, електронната, шивашката, дървообработвателната, мебелната индустрия и т.н. Цялата машиностроителна индустрия, цялата шивашка индустрия, както и ред други производства у нас работят изключително на международния пазар в много силно конкурентна среда. Драстичното вдигане на цената на тока ще срине конкурентоспособността им. Това ясно показва, мащаба на удара, който ще се нанесе на цялата промишленост, ако не се промени предложеното решение.

Впрочем, големите консуматори, които ще могат да се възползват от разпоредбите на „Наредбата", в мнозинството си също няма да могат да достигнат нивата на цена на тока, с които в момента се спекулира, поради прогресивната скала, заложена в „Наредбата".

Мит №3:  „Цената на електроенергията не е функция на размера на заплатите в енергетиката".

Високите заплати в пазарната икономика се дават за добре свършена работа. А състоянието, в което се намира енергийната ни система, доказва систематичната липса на сериозна ангажираност и активност от страна на отговорните институции и организации за предлагане на подходящи решения за нейното оздравяване, гарантирано именно от монополното им положение. Лекарството за това е прозрачност в дейността и обществен контрол, а не демонстриране на недосегаемост и неглижиране на очевидните заплахи за българската икономика.