Няма опасност от режим на тока. Не бива да се тиражира в общественото пространство подобна опасност. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред участниците в конференцията „Сигурността в Югоизточна Европа - новата геополитическа динамика", представяйки приоритетите в работата на правителството за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на страната.

По-рано днес Гари Лесли, директор на компанията „КонтурГлобал ТЕЦ Марица изток 3", заяви, че има опасност от недостиг на въглища и електроенергия, ако НЕК не се издължи на двата американски ТЕЦ-а до 30 ноември тази година, и това може да доведе до недостиг на електричество.

„Не трябва да забравяме, че ТЕЦ имат задължение към мините. Последните имат да вземат около 350 милиона лева. Но мините са достатъчно отговорно търговско дружество и знаете, че те изпълняват безусловно своите ангажименти както към двете американски централи, така и към ТЕЦ Марица Изток 2", каза министър Петкова.

Тя беше категорична, че държавните мини са доказали, че са абсолютно коректна и национално отговорна компания, за да осигурим енергийната сигурност на страната.

На въпроса колко голяма е опасността НЕК да не се разплати с двете американски централи до края на ноември, тя отговори: „От страна на правителството, от страна на БЕХ бяха предприети необходимите действия. Водихме преговори и ги финализирахме успешно. БЕХ стартира процедура за избор на банки кредиторки. Срокът, в който тази процедура трябва да бъде осъществена, е месец и половина - два. Така че тя върви в рамките на този срок."

Енергийният министър очаква да дойдат добри оферти и добри предложения от страна на банките кредиторки, да осигурим финансирането и да се разплатим с двете централи и всеки да изпълни своите ангажименти.

„Те да изпълнят своите ангажименти да влезе в сила намалението, а ние да изпълним нашия ангажимент да платим просрочената сума", добави тя.

Пред участниците във форума енергийният министър заяви, че увеличаването на собствения добив, заедно с изграждането на междусистемните връзки със съседните държави са основните фактори за намаляване на енергийната зависимост на страната. Петкова припомни, че в момента тече конкурсът за проучване на блоковете „Силистар" и „Терес" в дълбоко Черно море, а догодина предстои първият проучвателен сондаж в блок „Хан Аспарух", за който бе сключен договор през 2012 г.

По думите на Петкова, българското правителство работи активно и за междусистемната свързаност със съседните държави. Енергийният министър каза още, че акцент в тази дейност е изграждането на интерконектора връзка с Гърция, която трябва да осигури диверсификация не само на маршрутите, а и на източниците за доставка на природен газ за България и региона на Югоизточна Европа. Въпреки нестабилната политическа обстановка в Гърция, която отлага подписването на окончателно инвестиционно решение по проекта, правителството се надява това да се случи в максимално кратки срокове след сформирането на новия гръцки кабинет.

 „С възможността за реверсивни доставки междусистемата връзка България-Румъния  е реален фактор за гарантиране на енергийната сигурност", посочи министър Петкова. Технически трудности да бъде изграден двукилометров участък под река Дунав до момента забавяше пуска на тръбата. На 15 септември предстои „Булгартрансгаз" да обяви нова обществена поръчка за избор на изпълнител на тази част, след като предишният се отказа.

Напредва развитието и на проекта за газова връзка със Сърбия, стана ясно още от думите на енергийния министър. Очаква се през есента да приключи изработването на техническия проект, преди да започне реалното изграждане на тръбата. Междусистемната връзка Турция - България е определена от ЕК като един от българските газови проекти от общ интерес. Така стана възможно предпроектното проучване да бъде финансирано със 190 хил. евро по линия на Механизма за свързване на Европа. Проучването, което трябва да даде отговор на въпросите относно избора на трасе, оценка на разходите, предварителна оценка на въздействието върху околната среда и други, ще приключи в началото на следващата година.

 „За нас е изключително важно, че три проекта с българско участие са сред седемте приоритетни проекта в Плана за действие към Меморандума за разбирателство за общ подход за справяне с предизвикателствата за диверсификация и сигурност на доставките на природен газ", посочи още Петкова пред участниците в конференцията. Това са междусистемните газови връзки с Гърция и Сърбия, както и рехабилитацията и разширението на българската национална газопреносна мрежа. По нейните думи, тези проекти гарантират диверсификацията на енергийните доставки и засилват енергийната сигурност.

Министър Петкова представи пред участниците в конференцията и концепцията на българското правителство за изграждане на газов хъб на територията на страната. По нейните думи, основните предпоставки за това са стратегическото географско положение на страната, изключително добре развитата газопреносна мрежа с дължина около 2000 км, както и фактът, че 80% от компресорните станции в региона се намират на българска територия. „Това е ясен знак, че е налице възможност България да се превърне в незаобиколим фактор на газовата карта на Европа", каза в заключение енергийният министър.