Залежите от злато, олово, цинк и мед ще свършат до 12 години, показва новата минна стратегия на България до 2030 година.

Изчисленията са направени на базата на експлоатираните находища. От документа става ясно, че България разполага с 378,6 млн. тона златосъдържащи медни руди, като 94,5% от тях се експлоатират и до 12,6 години ще свършат. Само златните руди пък ще привършат до 10 години, уточнява "Труд".

Именно у нас се намира и най-голямата златна мина в Европа - край Челопеч, чийто концесионер е канадската компания "Дънди прешъс металс". Според данните на Министерството на енергетиката златното предприятие е най-големият платец на концесионни такси към държавата.

Следващите по големина на вноските в бюджета дружества са медните "Елаците мед" и "Асарел Медет", варовиковото предприятие "Каолин", газодобивното "Мелроуз" и държавното "Мини Марица изток". За момента в страната не се добива сребро, въпреки че има запаси от 4783,9 хил. тона.

Като количество най-големите запаси на подземни богатства у нас са тези на сол - има за още 7087 години, въпреки че се експлоатират абсолютно всички находища.

Важните за производството на ток лигнитни въглища (между 40 и 50% от тока в страната се произвежда от лигнитни въглища), ще стигнат за още близо 59 години.

Сред най-бедните находища у нас са тези на нефт. Количества от него се добиват край Долни Дъбник, където има за още 4,8 години. При находищата на газ, ситуацията обаче е различна.

Експертите не са могли да определят колко точно запаси има страната и за колко години ще стигнат, но са категорични, че използването на газови концентрати у нас ще продължи да намалява. Добивът също намалява през последните години.

При строителните материали малко са само варовикът за цимент - за още 115 години, и чакълът - за 30 години.

Общите раздадени концесионни площи, върху които се добива нещо в момента, са 1414,6 хил. декара, което е малко под 1% от общата територия на страната.