Либерализацията на газовия пазар ще е от ключово значение за цялото общество, а промените, които сега се подготвят от КЕВР, целят създаването на свободен и недискриминационен достъп до газовата мрежа и съоръженията от търговците и снабдителите с природен газ. Това каза председателят на Комисията за енергийно и воднорегулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на дискусия за развитието на газовия пазар в България.

Той уточни, че целта на промените е да се създадат възможности всеки участник да сключва двустранни сделки за внос на природен газ или да купува количества от местен добив. „Правилата и методиките, които са в компетентността на КЕВР, трябва чрез постепенни промени да доведат до условия, които да позволят либерализацията на този пазар", посочи председателят на КЕВР.

Сред актовете на ЕС, които са от ключово значение за либерализацията на пазара на природен газ Иванов открои така наречената газова директива, както и регламенти, свързани с условията за достъп до газопреносната мрежа и създаването на мрежов кодекс за разпределение на капацитета, също така и регламент, установяващ мрежов кодекс за балансирането на газопреносните мрежи, и регламента за интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро, включително и ресорни национални актове актове.

Сред проблемите пред страната ни в газовия сектор Иван Иванов изтъкна факта, че България е с най-ниския коефициент на сигурност на снабдяването с природен газ на крайните потребители в страна от ЕС - 47 пункта. Коефициентът е въведен чрез еврорегламент от 2010 г. Изискването, което се поставя от ЕС коефициентът да бъде не по-малко от 100, като почти всички държави, включително и тези от Централна и Югоизточна Европа /ЮИЕ/, имат коефициент над 100. Според Иванов, от страните, които ще се окажат с прекъсване на потреблението - над 50 процента за крайните доставчици, ако бъде преустановено доставянето на природен газ от Украйна, в ЮИЕ са само България, Македония и Гърция.

Председателят на КЕВР изтъкна още, че в страната през последните потреблението на природен газ трайно е под 3 млрд. кубически метра, при над 5 млрд. през предходни години. България е на последно място в ЕС по потребление на природен газ от бита с дял от 4 на сто. Битовите потребители са 71 000 домакинства или 2 - 3 на сто от всички домакинства в България, докато в развитите западни държави този дял е над 50 на сто.

Тези факти обуславят необходимостта от диверсификацията на доставките, напомни Иванов и изтъкна, че възможностите за това са чрез увеличаване на местния добив и чрез изграждането на междусистемните газови връзки. Той напомни, че на 10 декември предстои подписването на окончателното инвестиционно решение с Гърция, което, по думите му, ще направи необратимо изграждането на тази междусистемна връзка. Освен тези връзки, един от важните приоритети е разширяването на газохранилището в Чирен, което е сред необходимите условия, за да изпълни страната си плана да стане газоразпределителен център, както и да разшири газопреносната си система.

Председателят на КЕВР подчерта също, че в страната съществуват сериозни възможности за добив на собствен природен газ, като две от находищата са в дълбоките води на Черно море, а това ще направи още по-голямо значението на газоразпределителния център.

Следващото десетилетие все повече ще намалява значението на газопреносната структура под формата на газопроводи, заради силното навлизане на терминалите за втечнен и компресиран природен газ, смята Иванов. Той напомни, че в района на ЮИЕ се предвижда строителството на нови четири терминала. Сред важните за страната ни такива съоръжения Иванов открои терминалите край Александруполис, в залива на Сарос на турска територия и в Констанца./БТА