България е на едно от първите места в света по рязък спад на трудоспособното население. През 2010 г. средната възраст на българите по този показател е била 35-39 г., но по прогнози до 2030 г. тя ще стане 50-54 г., а до 2050 г. - около 60-64 г. Мрачната прогноза е записана в доклад на Световната банка за пазара на труда у нас с акцент върху значението на уменията за трудовата реализация, части от който представи старши експертът Виктория Левин.

Този проблем обаче може да бъде компенсиран само с подобряване на трудовите умения, препоръчват от Световната банка, която е провела проучване сред стотици български домакинства, стартирало още през март 2013 г. Анкетирани са над 7000 респонденти, като целта е била да се покаже нивото на така наречените меки умения - познавателни и социално-емоционални. Оказва се, че по-възрастните българи имат по-ниски познавателни умения, но по-високи междуличностни умения. В същото време по-младите имат по-добри когнитивни (познавателни).

Освен това, хората с по-високо образование имат по-високи познавателни и социално-емоционални умения, но не всяко образование създава добри умения от трите типа: познавателни, социално-емоционални и технически (които трябва да се развиват непрекъснато с развитието на технологиите). Случва се хора с едно и също образование да имат различни доходи, в зависимост от когнитивните и социално-емоционалните умения, което означава, че има пряка връзка между уменията и доходите, като особено значение в случая имат личностните черти, добросъвестността и емоционалната стабилност.

Други важни социално-емоционални характеристики, които оказват влияние върху доходите, са доброжелателността, екстровертността, както и качества като откритост и постоянство, което води до настойчивост и отдаденост на дългосрочни цели.

В България няма култура на учене през целия живот, установява изследването на Световната банка. Делът на българите над 25 г., ангажирани с образование, е едва 1,5% за 2012 г., което е в пъти по-ниско от средното за Европа ниво от 9%. Едва 7% от населението, ангажирано с трудова дейност, е участвало в образователна дейност за подобрение на трудовите си умения за последната година преди запитването, сочат още данните.

Виктория Левин отбеляза, че икономическият растеж в страната от близкото минало се основаваше на строителството, където се използва нискоквалифициран труд. След кризата тези работни места са безвъзвратно загубени. Търсят се висококвалифицирани работници, особено в ИКТ сектора, и това е тенденцията в бъдеще.

Проучването показва, че икономическата криза е разкрила слабостите на пазара на труда в България, като младите и нискообразованите са били засегнати най-силно. Според анализаторите на Световната банка, ниският коефициент на участие на пазара на труда, особено сред младежите и ромите, и високите равнища на безработица се свързват с растящото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Такова несъответствие е например фактът, че търсене на труд ще генерират секторите, търсещи висококвалифицирани работници, а голям дял от работната сила в България е нискоквалифицирана.

Затова от Световната банка препоръчват да се инвестира за повишаване на уменията на населението. Един по-добре функциониращ пазар на труда, който усвоява изцяло своите трудови ресурси, може да помогне на страната да се адаптира към демографската промяна и да подобри дългосрочните икономически перспективи.

В доклада се казва още, че коефициентите на участие на пазара на труда на най-младите (18 - 29 г.) и най-възрастните (50 - 65 г.) са много по-ниски, отколкото в други държави-членки на ЕС. И в двете групи голяма част от постоянно безработните са жени. Със застаряването на населението привличането на тези сегменти ще е от решаващо значение.

Маргинализираните роми трябва да бъдат приоритетна целева група за дейностите по развитие на умения, пише още в доклада. Там се допълва, че в България липсва култура за учене през целия живот. Едва 7% от работоспособното население участва в някакво обучение в рамките на година.