Депутатите от управляващите партии изравниха месечните заплати на членовете на Висшия съдебен съвет с възнагражденията на главния прокурор и председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, което според стажа е от 6500 до 6900 лева.

Освен това на изборните членове на Съвета ще бъдат изплащани средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, а редовният им платен годишен отпуск ще бъде в размер на 30 работни дни. Те обаче няма да получават както досега допълнителни възнаграждения за работата си в отделните комисии към Съвета.

Законопроектът на практика урежда в детайли приетото в края на миналата година с промените в конституцията разделение на ВСС на две колегии.

Вносител на предложението за промени в в Закона за съдебната власт бе народният представител от Патриотичния фронт Емил Димитров-Ревизоро, което бе одобрено с 81 гласа „за" на ГЕРБ, АБВ и Патриотичния фронт, 11 „против" и 18 „въздържал се".

Преди това предложената помяна предизвика остри дебати в пленарна зала. Мартин Димитров от Реформатроскси блок попита ГЕРБ - защо подкрепят увеличаването на заплатите в Съвета, след като само преди два месеца заедно с Реформаторите са настоявали за оставките на всички членове на Съвета, заради скандали. „"Какво се случи - нови правомощия ли имат, повече работа? Защо преди два месеца РБ и ГЕРБ искахме смяната на ВСС, а сега искаме да им увеличим заплатите", продължаваше да задава своите въпроси Димитров. Отговори му председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), който обясни, че идеята е тези възнаграждения да се изравнят с тези на членовете на Конституционния съд. Освен това, увеличението е много по-малко от това, което се посочвя в някои електронни медии. Затова Кирилов призова: „Не четете свободни изчисления в медиите, които нямат нищо общо с математиката".

Парламентът гласува на второ четене и още една промяна в Закона за съдебната власт, според която Висшият съдебен съвет се разделя на Пленум, Съдийска и Прокурорска колегия. Пленумът на ВСС ще се състои от всички негови членове и ще осъществява правомощия по приемане на проекта за бюджет на съдебната власт, прекратяване на мандата на член на Съвета, изслушване и приемане на годишните доклади на съдебната власт и организацията на квалификацията на съдиите.

Според промените, Пленумът ще има право на предложения до президента за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор. По предложение на една от колегиите, след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, Пленумът ще може да определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели съобразно степента на натовареността им, както и да определя техните възнаграждения.

Приетите промени предвиждат Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да се състои от 14 членове, а в състава си включва председателите на ВКС и ВАС, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Прокурорската колегия ще се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.

Двете колегии ще осъществяват своите правомощия поотделно и само в съответствие с професионалната си насоченост. Те ще могат да назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, да им правят периодични атестации, да налага дисциплинарни наказания, да определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност, да създават постоянните и временните комисии и др. Освен всички правомощия, Прокурорската колегия ще може да избира и освобождава директора на Националната следствена служба.