217 млн. лв. са резервирани по линия на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014 - 2020 г. за инвестиции в подобряване на градска среда, градски транспорт, образователна, социална и културна инфраструктура. Това обяви по време на конференцията „Икономическо развитие на Северозапада. Неразкритият потенциал"  в Монтана днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя обясни, че тази стойност включва и ресурса, който е заделен за енергийна ефективност на сгради в по-малките общини от региона.

Проектите, които ще бъдат финансирани с тези средства, са избрани от общините и са включени в изготвените от тях интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, подчерта Павлова. Това е минималният ресурс, защото с допълващо финансиране от около 70 млн. лв., ще бъдат продължени инвестициите в пътища, здравеопазване в социална и културна инфраструктура и то само по линия на тази програма, допълни тя. Ако добавим останалите инвестиции от ЕС, тази сума става сериозна, а възможността за инвестиции - значителна, коментира министърът.

В Северозападна България избрахме всички 13 общини от градски тип, които да бъдат бенефициенти и в които да инвестираме средствата по оперативна програма „Региони в растеж", като естествено продължение на програмата за „Регионално развитие", уточни Павлова, допълвайки че всички проекти от този регион на страната получават и повече точки по програмата за конкурентоспособност. 

Не винаги е достатъчно да има активен кмет или такъв подавал проекти, важно е те да имат смисъл и да бъдат интегрирани, подчерта министърът. В новия програмен период общините  са двигателите и те имат възможност сами да изберат и одобрят своите проекти, защото  общината, общинският съвет и кмета, заедно с гражданите и бизнеса, най-добре знаят от каква инфраструктура има нужда дадено населено място, допълни тя. Вярваме, че този подход е по-добър, подчерта Павлова. Общините като междинни звена могат да изберат проектите и да определят инвестицията, като е задължително чрез интегрирания план за градско развитие проектите да са предефинирани и добре съчетани, което включва подземна и наземна инфраструктура,  както и довеждаща до бизнес зони инфраструктура, така че всичко да има смисъл, а не да са финансирани на парче проекти, заключи министърът.

Павлова информира, че в програмния период 2014-2020 г. се финансират конкретни реформи, които имат смисъл, и затова програмата ще подкрепя Министерството на образованието и науката, като ще осигури инвестиции за всички професионални гимназии, тъй като дуалното образование е много важно, защото така ще се подготвят необходимите за бизнеса кадри. В момента той има нужда от определени кадри, които обаче не излизат от професионалните гимназии, коментира министърът. Именно затова с ресурса по нашата програма приоритизираме гимназиите, които готвят кадри за бизнеса, за да получат подкрепа под формата на финансиране за проекти, не само за реновиране на сградите, но и за подходящо за учебния процес обзавеждане. По тази линия 19 гимназии в Северозападна България ще получават 23 млн. лв. за ремонтни и оборудване. В тях ще има специализирани кабинети, лаборатории и всичко, което е необходимо за практически занимания, за да може младежите да излизат знаещи и можещи, заяви тя и допълни, че бизнесът също ще може да праща лектори, които да подпомагат обучението. Според министъра това е много важна реформа и проект, защото ако искаме да привличаме инвеститори в този регион и да развиваме работни места, преди всичко са необходими знаещи и работещи хора, които да отговарят на изискванията.

От ОП „Региони в растеж" се осигуряват 160 млн. лв. за реформа в спешната помощ, която включва във всички големи областни градове, в многопрофилните болници и във всички малки населени места да бъдат ремонтирани и оборудвани спешни центрове и стационари, съобщи още министърът на регионалното развитие и благоустройството. Тя допълни, че стабилизираните в тях болни, ще могат да бъдат транспортирани за по-нататъшно лечение в големите лечебни заведения с достатъчно специалисти за медицинска помощ с реаномобилите, които се предвижда да бъдат закупени също със средства от програмата. В обхвата на тази линия за финансиране попадат всички спешни центрове в Северозапада, каза тя.

Регионалният министър коментира, че заради все по-малкият размер на средствата, които ще се предоставят като безвъзмездна помощ за общини чрез директно финансиране за инфраструктура или предприятия, ще се засили прилагането на принципа на т.нар. финансов инженеринг или проекти на принципа на публично-частното партньорство. За целта 12,5% или 370 млн.лв. от ОПРР са заделени за такъв тип инструменти, информира тя и обясни, че се планира чрез Фонда на фондовете да бъдат създадени 5 фонда за финансиране на проекти - за Северна България, за София, за Южна България, Фонд за туристическа инфраструктура и гаранционен фонд, който да подкрепя проектите по останалите фондове. Целта е чрез тях  бизнесът да е инициаторът, който да може да получи дългосрочно нисколихвено кредитиране в две направления - туристическа инфраструктура и атракции, генериращи приходи, и за градско развитие.

Такъв бе и инструментът Jessica, по който реализирахме много интересни проекти - за пазари и тържища, цветна борса, паркинги, търговски центрове, спортни съоръжения, здравни центрове, сервизи и т.н., припомни Павлова. Целта е проектите да водят до подобряване на градската среда и създаване на нови работни места, обясни тя.  Очакваме добре разписани проекти, които имат подкрепата на бизнеса и местната власт, подчерта министърът и посочи, че бившата казарма в града е с добра перспектива и инициатива, която чрез такава нисколихвена инвестиция може да се превърне в бизнес парк. Такива проекти има и в останалите области, които са идентифицирани в Целенасочената инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите региони на страната, която е разработена съвместно с общините, областните управи, урбанисти и икономисти, тъй като фондовете на ЕС не са достатъчни и те трябва да са допълващи към усилията на правителството, държавата и бизнеса.

Министърът съобщи още, че Северозападният регион попада и в обхвата на 12-те програми за териториално сътрудничество, които МРРБ управлява и са с общ бюджет от половин милиард евро.