Ядрената енергетика е неизменна част от решението на проблема с климатичните промени и изпълнението на договореностите от Париж за 70% намаляване на въглеродните емисии в света. Това е възможно с новите технологии и иновации, но трябва да се обясни на хората как те ще се отразят в сметките им за ток. Предупреждението отправи председателят на Булатом Богомил Манчев при откриването на ядрената конференция край Варна.

И в същото време по думите на Манчев, без нова ядрена мощност в Българя цената на тока не може да бъде регулирана и поддържана на ниски нива.

Манчев смята, че токът от АЕЦ "Козлодуй" ще поскъпне с до 8 процента след разходите, които ще направи централата за удължаването на живота на Пети и Шести блок, но това няма да се отрази на крайните цени на електроенергията, а страната ни ще си осигури 2000 мегавата мощности за още 30 години.

Председателят на Булатом предлага, за да се реши проблемът с дефицитите в енергетиката, токът да поскъпне два пъти, а парите да отидат във фонд "Сигурност" на електроенергийната система. „Ако ние не продължаваме да вървим, за да стигнем някаква пазарна цена на електроенергията, а я ползваме за социален лост, ние това правим, ще си фалираме сами държавата, защото вече сме го постигнали - още малко остава. За този регион, при този стандарт, цената трябва да е два пъти по-висока, защото в онзи стандарт (европейския) цената на енергията, спрямо нашата, е 5 пъти по-висока", поясни Богомил Манчев. Той смята, че държавата ще има достатъчно пари да подпомага енергийнобедните, „но ако искаме енергетиката да работи нормално и да се самоиздържа, трябва да се премахне политическият риск".

На по-различна позиция беше зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, който каза, че с отчисленията във фонда за сигурност на енергийната система на България може да се финансират в дългосрочна перспектива бъдещи ядрени проекти и даде конкретен пример: „Парите от продажбата на четири тераватчаса електроенергия за компенсиране на загубите при преноса на ток може също да отидат за построяване на седми и дори осми блок на АЕЦ "Козлодуй".

По думите на Николов, в момента във фонда за енергийна сигурност влизат 5% от приходите на всички електроцентрали от продадена електроенергия, а миналата седмица това бяха принудени да правят и газовият и електропреносният оператори - "Булгартрансгаз" и ЕСО. В момента парите за компенсиране на загубите при пренос отиват в продавача им АЕЦ "Козлодуй", която, ако се вземе подобно решение, ще трябва да се раздели с тези средства.

Валентин Николов кааза още, че че такава финансова възможност ще се отвори пред фонда за енергийна сигурност след приключване на дългосрочните договори за изкупуване на ток от слънчеви и вятърни централи, когенерации и ТЕЦ "Марица Изток 1" и ТЕЦ "Марица Изток 3", чиито цени сега се компенсират от фонда.