Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, която стартира миналата година, е първата от такъв мащаб за България. Тя се провежда в цялата страна, без дискриминация по отношение на това кои общини могат да кандидатстват, като единственото условие е в тях да има допустими сгради. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в ефира на програма „Христо Ботев" на БНР.

Той съобщи, че в програмата участват 162 общини и поясни, че това зависи от една страна от активността на местните власти и от друга от желанието на самите собственици да се сдружават. Той припомни, че миналата година беше разширен обхватът на допустимите за кандидатстване сгради. В следствие на това в програма вече могат да се включват и многофамилни жилищни сгради с над 6 жилищни обекта, които са строени по индустриален способ или са масивни и не попадат в обхвата на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014 - 2020 година.

Николай Нанков обърна внимание, че програмата е напълно децентрализирана, като самите общини сключват договори със сдружения на собствениците, кандидатстват за финансиране и провеждат процедурите за подбор на фирмите, които изпълняват дейностите по обследване, проектиране и обновяване.

Отчитаме огромен интерес към програмата, дори много по-голям отколкото очаквахме първоначално. До момента са регистрирани почти 4000 сдружения на собственици в цялата страна, а сключените договори за включване в програмата са почти 2000. Към 20 юли има 32 напълно готови и въведени в експлоатация сгради, по 107 текат строително-ремонтни дейности и 1634, по които са започнали някакъв тип дейности като енергийни или конструктивни обследвания, информира Нанков.

Отличници по брой сключени договори са градовете Бургас, Хасково, Благоевград, Пловдив, а откъм брой сгради със стартирали СМР - Хасково, Бургас, Благоевград, Смолян, посочи още той.

Най-честите съмнения и спекулации, които спъваха интереса на хората в началото бяха, че общината или държавата ще им вземе жилището или че ремонтите не са напълно безвъзмездни, но с времето хората се убедиха, че те са безпочвени, каза зам.-министърът в отговор на въпрос. Той отбеляза, че основните трудности пред хората по отношение на включването в програмата е взимането на колективно решение за кандидатстване и процесът на сдружаване. Никой няма право без разрешението на собствениците да третира жилищата им. Затова дадохме възможност дадена сграда да може да кандидатства, дори до 5% от собствениците да не са съгласни, стига сградата като цяло да може да постигне енергиен клас С, припомни зам.-министър Нанков. Опитът обаче показва, че често, дори когато част от собствениците не желаят да се включат в началото, в процеса на работа се съгласяват да бъдат въведени мерки и в техните жилища, така че и те да се възползват от позитивите на повишената енергийна ефективност, допълни още той.

Николай Нанков обясни, че програмата покрива както енергийното и конструктивно обследване на сградите, проектирането и въвеждане на самите строително-монтажни работи, които я касаят като цяло - ремонт на покрив, фасада, стълбища, така и отделните жилища - подмяна на дограма, полагане на топлоизолация. Може да бъде заменена вертикалната отоплителна система с хоризонтална, ако това е предписано в енергийното обследване. Допустима е също промяна на енергийния източник, като например газифициране, изграждане на възобновявам енергиен източник, подмяна на амортизирани на ел.табла в общите части и други, стига тези дейности да са предписани в енергийното обследване. Програмата покрива също и конструктивното укрепване на сградите и отстраняването на дефекти, които заплашват живеещите в нея.

Поехме ангажимент за първите две години от програмата - 2015 и 2016 г., финансирането да бъде 100% безвъзмездно. Искахме през това време да повишим съзнанието на гражданите по отношение на енергийната ефективност и да им дадем възможност да се убедят в ползите от санирането. С времето трябва да търсим механизмите за стимулиране, чрез които собствениците да поемат част от стойността, каза зам.-министър Нанков. Когато започнахме проекта за енергийно обновяване с европейско финансиране през минали програмен период, самоучастието беше 50%. Видяхме обаче, че това е неефективно, допълни още Нанков. Той обясни, че предстои да бъдат обсъдени и анализирани различни възможности за начина и размера на съфинансиране, като за това трябва да се вземе политическо решение. Може би в началото съфинансирането ще бъде от порядъка на 10 - 15 %. Програмата не е еднократен акт, а дългосрочен ангажимент, надявам се и на следващите правителства, заяви той.

По отношение на контрола върху качеството на ремонтните дейности, Николай Нанков обясни, че освен строителния надзор, избрани лица от сдружението на собствениците представляват собствениците в строителния процес като разписват всички актове, така че интересът на живущите в сградата да бъде максимално защитен. Ако сдружението прецени, че сред собствениците няма достатъчно компетентен в тази сфера представител, може да вземе външен специалист, който да осъществява контрола върху дейностите. Изградили сме системата така, че да има контрол на много нива, каза зам.-министърът на регионалното развитие.