В началото на септември около 17 международни енергийни компании ще се съберат, за да обсъдят концепция газовия хъб „Балкан", промотиран от българското правителство с подкрепата на Европейската комисия (ЕК), позовавайки се на съобщенията от българското правителство коментира Natural Gas Europe, цитиран от 3е-news.

Кръглата маса за срещата на инвеститорите от заинтересованите страни ще се състои на 5 и 6 септември във Варна и се организира от българските власти и ЕК. Според съобщенията ще присъстват енергийните гиганти от Европа сред които ВР от Великобритания, австрийската OMV, руската Газпром, гръцката Depa, азербайджанската Socar и германската RWE, както и американската Cheniere Energy.

Министър-председател на България Бойко Борисов предложи изграждане на газов хъб в близост до град Варна, дни след като Русия оттегли предложението на „Газпром" за проекта за газопровода „Южен поток", поради възражения от страна на ЕК и по-различна представа за това какво е виртуална търговия.

Проектът за „Южен поток" предвиждаше транспортиране на 63 млрд.куб м природен газ от Русия до България и по-нататък до Европа - през Сърбия, Унгария и Словения. С изграждането му обаче България трябваше да наруши правилата на Европейския съюз, припомня изданието.

Амбициозният нов проект предвижда газа в хъба да бъде доставян от Русия, Азербайджан и Туркменистан, както и от България и Румъния, каза Борисов в енергийната среща на високо равнище в София през февруари миналата година. Според него, правителството и ЕС са разработили съвместно проекта, а също и осигуряването на средствата за него.

Той каза, че България ще се нуждае от около 2,2 млрд. евро за изграждането на газовия хъб, който освен транспортирания газ през газопроводите ще може да осигурява и втечнен природен газ ( LNG ) от терминалите в Гърция. По време на посещение във Варна на 6 август, Борисов каза пред репортери, че "са направени стъпки за намиране на инвеститори за газовия хъб Балкан, като бъдещ център за разпределение на газ на българското крайбрежие на Черно море. Газа за хъба, а впоследствие и за Европа ще се осигурява от различни източници.

В подкрепа на идеята за разнообразяване на газовите доставки София положи усилия за изграждане на газовите си връзки със съседна - Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, се припомня в статията.

Като част от плана за газовия хъб Балкан, Борисов вижда и възможност за възобновяване на "кратка версия на Южен поток", без обаче да дава повече подробности, но вероятно се позовава на планираното изграждане на газова връзка по дъното на Черно море от Русия директно до България, пише още изданието, което в тази връзка припомня и разговора между премиера Борисов и президента на Русия Владимир Путин.

Борисов и руския президент Владимир Путин обсъдиха по телефона и създаването на работни групи, които да обсъдят съвместни енергийни проекти, съобщи още правителството на 6 август, се казва в публикацията. "Работните групи ще обсъдят възможностите за решаване на проблеми, свързани с тези проекти, в съответствие с регламентите на Европейския съюз, "казаха оттам, добавяйки, че сред тези проекти е и „Южен поток".

От своя страна Путин каза: ", след осъществените загуби," Русия се нуждае "железни правни гаранции" за да се върне към проекта „Южен поток". "Ние виждаме, че българската страна има желание да се върне към този проект ... Но само намерения не са достатъчни", каза той на пресконференцията на 9 Август, след среща с президента на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, съобщи Интерфакс.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че ЕК продължава да работи върху развитието на газовия хъб Балкан, който може да включва и доставката на руски газ, но само ако "напълно съответства на правилата за конкуренция на ЕС". Той съобщи това в писмо до премиера Борисов, разпространено от пресслужбата на правителството.

В същото време, „Газпром" разпусна отдела, отговарящ за „Южен поток". На работещите в него около 100 служители бяха дадени два месеца, за да си намерят нова работа, съобщи тази седмица РБК. Според началника на отдела Леонид Чугунов, това е рутинно преструктуриране.

Отделът за управление на проекта бе създаден през 2009 г., за да следи за изграждането на газопровода „Южен поток", който, през декември 2014 г., бе заменен от „Турски поток".

Според източници, за последната година и половина отделът е ръководил дейностите по „Турски поток" и е предприемал действия с партньори по нерешени проблеми по „Южен поток", като например италианската компания Saipem, заключава изданието.

Тук е редно да припомним, че италианската дъщерна компания на Eni заведе арбитражно дело срещу „Газпром" във връзка с прекратяването на изграждането на „Южен поток".