Със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура" (ОПТТИ) 2014-2020 стартира изграждането на още 24 км от автомагистрала „Струма" от Кресна до Сандански.

Надявам се предсрочно, още в края на 2018 година, да бъде завършен лот 3.3 на автомагистрала „Струма", защото всеки един новоизграден участък спасява човешки животи. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на церемонията за символичната първа копка на обекта в близост до село Микрево, където ще бъде изграден бъдещия пътен възел „Струмяни". Присъстваха председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" инж. Лазар Лазаров, народни представители, кметове и др.

По думите на Павлова, изграждането на автомагистрала „Струма" е приоритет на правителството, тъй като това е най-натовареният европейски транспортен коридор на територията на страната и "за съжаление - пътят с най-много загинали при инциденти хора. Министърът на регионалното развитие уточни, че от тази магистрала остават да бъдат изградени още само 60 км, с което ще бъдат спасени много човешки животи. Това обаче е и най-сложният участък.

По целия нов 24-километров участък ще бъдат изградени 2 пътни възела - п. в. „Струмяни" и п. в. „Сандански", 25 големи съоръжения - мостове над реките Струма, Злинска, Градешка, Потока, Речичка, Санданска Бистрица, Лешничка, надлез над ж. п. линията София - Кулата, 9 селскостопански подлези и надлези, 4 площадки за отдих, на които ще има и тоалетни, и други.

За първи път в проект за строителството на автомагистрален участък е предвидено и изграждането на „Интелигентни транспортни системи". Те включват станции за броене и управление на трафика, видео наблюдение, за измерване на теглото на превозните средства и за метеорологично наблюдение.

Министър Лиляна Павлова съобщи, че скоро ще започне и изграждането на участъка от магистралата между Благоевград и Крупник като изрази очакване отчужденията да бъдат завършени успешно и безпроблемно. По този начин ще започнем строителството на последния участък от магистралата и от двете страни като остава само „ябълката на раздора" - отсечката през Кресненското дефиле.

"Изключително важно е заедно - институции, неправителствени организации и местната власт, да обединим усилията си и да намерим най-добрия компромис за изграждането на отсечката, така че да опазим природата, но и живота на пътуващите, категорично заяви министърът. Тя предупреди, че ако до 2017 не стартира строителството ѝ рискуваме да оставим този най-тежък участък от магистралата недовършен и да изгубим европейското финансиране.

Министър Павлова изрази задоволство, че вече има вариант, около който се обединяваме: да се използва съществуващият път еднопосочно, а в обратната посока пътят да минава извън дефилето, през Стара кресна.Според нея така, разделяйки трафика, ще се осигури безконфликтно преминаване и ще се опази както природата, така и човешките животи.

Новоизградената пътна инфраструктура ще повиши пътната безопасност и опазването на околната среда. Ще допринесе за развитието на икономиката на региона, за повишаване мобилността на работната сила и на конкурентоспособността на икономиката.

Изпълнител на лот 3.3 е Консорциум „Струма Лот 3.3", в който участват „ГБС инфраструктурно строителство" АД, „Пътстрой 92" АД, „Главболгарстрой" АД и „Геострой" АД. Стойността на договора е 234 123 012 лв. без ДДС. Строителният надзор ще осъществява „Пътинвестинженеринг" ЕООД. Техният договор е за 2 998 161,28 лв. без ДДС. Срокът за завършването на отсечката е пролетта на 2019 година.

Участъкът от Кресна до Сандански е част от лот 3 Благоевград - Сандански. Той е разделен на три подучастъка - лот 3.1 от Благоевград до Крупник, лот 3.2 между Крупник и Кресна и лот 3.3 от Кресна до Сандански.

Със средства от ОП „Транспорт" 2017-2013 г. Агенция „Пътна инфраструктура" изгради общо 69 км от АМ „Струма" в отсечките Долна Диканя - Дупница /16,78 км/, Дупница - Благоевград /37,48 км/ и Сандански - Кулата /14,7 км/.

Общата дължина на автомагистрала „Струма" - от Даскалово до границата с Гърция, е 150 км. Тя е част от коридор „Ориент/Източно Средиземноморие", свързващ Видин с Кулата, и по нея преминава пътният трафик за Гърция. Направлението се използва като най-кратък маршрут между Западна, Централна Европа и Бяло море, а също и като връзка на Европа с Азия.