Капитал Daily

Градове на ръба на нервна криза. Докато капките от протеклия таван равномерно отмерват и последните минути на работния ден по дъното на червена пластмасова кофа в големия салон на община "Изгрев" в София, тече разгорещена дискусия. Привидно разговорът трябва да е за дърветата в Борисовата градина. На изтъркания подиум са се наредили специалисти от Лесотехническия университет, които монотонно отброяват: "Иглолистни гори - 155.5 дка, средна възраст 120 години, запасите им възлизат на 4644 куб.м. Широколистни гори - 281.7 дка"

Обсъждането е на абстрактната тема за "инвентаризацията, опазването и планиране на устойчивото развитие" на най-стария софийски парк и едва ли някой от строените отпред научни работници е очаквал чак такъв интерес към дискусията. Сред осемдесетината души в залата обаче е плъзнал слух - зад тенис кортовете в Борисовата градина ще се секат дървета и ще се прави паркинг. Подозирайки, че зад мътното описание на проекта се крие именно това, повечето присъстващи са тук, за да не позволят такова безобразие.

Трябва ли й на държавата собствена аптека? Лекарството струва около 100 лева и е необходимо за месечната терапия на няколко десетки пациенти. Компанията производител обаче вече не го продава в България. Какво може да направи в момента болният – да поиска болницата да достави и плати продукта по линия на вноса на неразрешени за употреба у нас продукти. Това става с разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата и министъра на здравеопазването. Болният или близките му могат да търсят медикамента и сами в съседните държави и да си го купят, което обаче натоварва бюджета им, а и нали все пак е грижа на държавата да предоставя лечение срещу вноски.

Такива случаи, явно са станали масови и накараха министър Петър Москов да обяви, че подготвя промени в лекарствения закон, според които държавна компания ще се ангажира с доставката на лекарства без аналог, които не се продават в България.

24 часа

Инвестициите в дигитални медии през 2017 г. ще достигнат 168 милиарда долара. Медийна агенция Carat, част от глобалната мрежа на Dentsu Aegis Network, публикува актуализирани прогнози за развитието на рекламния пазар в световен мащаб, с предвиждане за позитивен ръст през 2016 г. и тренд нагоре през 2017 г., задвижван основно от дигиталните инвестиции. Въз основа на данните получени от 59 пазара в Европа, Африка, Северна и Южна Америка, Азия и Тихоокеанския регион, Carat прогнозира общите инвестиции в реклама да достигнат 548 милиарда долара до края на 2016 г., което е увеличение със 4,4% на годишна база.

Като основни причини за здравословното състояние на индустрията тази година се отчитат Европейското първенство по футбол, Олимпиадата и Параолимпийските игри в Рио, както и очакваните президентски избори в САЩ, които се смята че ще генерират рекламни инвестиции в размер на 7,5 милиарда долара.

Труд

Над 55% от българите купуват фалшив оцет. Над 55% от хората в България използват фалшив оцет, който само наподобява на истински. Това сочат данни на НСИ и Евростат. Вместо оцет потребителите купуват т.нар. имитиращи продукти, които се произвеждат от синтетична оцетна киселина, за която като суровина се използват петролни деривати. Най-големите производители на синтетична оцетна киселина са гигантите в петролната и химическата промишленост „Бритиш петролиум кемикълс и селаниз“.

По закон в България под наименованието „оцет” в търговската мрежа може да се предлагат само продукти, получени чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове (всяка тяхна част и/или сок), плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. Изкуственият заместител, който масово се купува, съдържа Е250, което е синтетична оцетна киселина.

Монитор

Продават забранени в ЕС уреди чрез вратичка в закон. Търговци ни продават забранени в ЕС електроуреди, като заобикалят директиви на Брюксел с фиктивна смяна на предназначението им и на датата на вноса им у нас, показа проверка на „Монитор”. Електрическите крушки с нажежаема жичка например трябваше да бъдат изтеглени от търговската мрежа още през септември 2012 г., тъй като 95% от консумираната енергия се отделя като топлина, а само 5% - като видима светлина.

За да спасят бизнеса си обаче търговците ги прекръстиха на „лампи със специално предназначение“. Причината е, че след като ги забрани за бита, ЕС дава право да се продават крушки с жички, ако са за индустрията. Забранени са за домашна употреба, но ако са за специално предназначение като например за театрални сцени и светофарни уредби, регламентът на Европейската комисия го допуска“, обясни за „Монитор“ Мирослав Йотов, главен директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

Дъждове и пожари свиха реколтата от грозде. Дъждовете и студовете през пролетта, градушките през лятото и пожарите в някои райони на страната ще намалят реколтата от грозде, научи „Монитор”. Според Радослав Радев, председател на Лозаро-винарската камара (ЛВК) тя ще е по-малка от миналогодишната, когато сме прибрали 196 млн. кг.

„От друга страна, заради топлото време в последните месеци гроздето узря по-рано и беритбата вече започна. Очаква се тази есен в страната да се произведат около 140 млн. л вино”, обясни той.