Като наличие на много възможности и очакване за подем на бранша определи следващата година министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на участието си в Шестия дискусионен форум на тема „Строителството през 2017 г. - перспективи и предизвикателства. Възможностите през програмен период 2014 - 2020".

Пред участниците в него тя посочи, че 2016-та година не е толкова силна за строителния бранш като миналата, през която приключи предишния програмен период и всички програми и проекти трябваше да бъдат завършени, заради което имаше много работа за строителите. Министърът обърна внимание, че през 2016 г., през която реално започва изпълнението на проектите от новия програмен период, темпото е по-бавно и обемът на поръчките е по-малък, но годината не е нулева. Възможност за работа осигурява един от научените уроци - за подготовката на предефинирани проекти с добра техническа готовност, а глътка въздух за малкия бизнес дава Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Отново благодарение на научените уроци, 76 % от бюджета на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 е обявен, посочи Павлова. Над 1,3 млрд. лв. по ос 1 за градско развитие са предоставени на общините, които сами ще избират проектите, които да бъдат финансирани и изпълнителите за тях, допълни тя.

Министърът съобщи още, че са подадени проекти за енергийна ефективност на жилищни и публични сгради за общо 200 млн. лв. от 28-те малки общини, бенефициенти по програмата.

Със средства от нея - 244 млн. лв. подкрепяме реформата в образованието чрез инвестиции в инфраструктурата. По-голямата част ще бъдат насочени към професионалните гимназии, в които освен ремонт на сградите, ще бъдат изграждани лаборатории, където учениците да получат практически опит, така че да могат да бъдат „произведени" специалисти на средно ниво за нуждите на бизнеса, посочи Павлова.

Тя напомни, че през следващата година предстои да бъде направена инвестиция от 160 млн. лв. за ремонт на спешни центрове и доставка на линейки в 170 населени места, която ще бъде осигурена по линия на оперативната програма и допълни, че в рамките на процеса на деинституционализация на социални услуги, който ще се финансира с общо 100 млн. лв. през настоящия програмен период, вече ще бъдат финансирани и домове за стари хора.

Разполагаме с по-малко средства за регионални пътища, но все пак с наличните 380 млн. лв. ще направим сериозна инвестиция в тях, като приоритет е Северна България, заяви регионалният министър и допълни, че вече са сключени договори за 200 млн. за 15 отсечки, а през следващата седмица се очаква обявяването на търгове за още три.

Павлова припомни и, че се предвижда създаването на три фонда за градско развитие - за София (с бюджет 180 млн. лв.), за Северна България (с ресурс от 89 млн. лв.) и за Южна България (с бюджет 89 млн. лв.), които ще финансират проекти на принципа на публично-частното партньорство, които да променят  облика на градовете и да създадат заетост. Очакваме след предоставянето на общо 270 млн. на частния сектор, ресурсът да се удвои, допълни тя и изрази очакване процедурите за избор на фонд мениджъри да бъдат обявени в кратки срокове.

По отношение на пътния сектор регионалният министър подчерта, че приоритетни са проектите за доизграждане на автомагистрала „Струма" със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура", и на АМ „Хемус" с финансиране от държавния бюджет.

Тя отбеляза, че са в ход процедурите за избор на изпълнител на участъците от Ябланица до Боаза и между Белокопитово и Търговище от северната магистрала.

Смятам, че сме на финалната права по отношение на проекта за АМ „Струма" през Кресненското дефиле, коментира Павлова и подчерта, че това е пътят с най-много жертви. Тя отбеляза, че ще бъде направен компромис, като се предвижда трасето да бъде под формата на разделено преминаване през дефилето. Очаквам през пролетта на следващата година да има готов идеен проект, според който движението по направлението Благоевград - Кулата да се осъществява през съществуващото трасе, като се вземат най-добрите екологични мерки, а в обратна посока то да бъде през Стара Кресна, каза министърът. Това е огромен компромис, но е важен, за можем да започнем максимално бързо да строим, така че да не загубим предоставените ни европейски средства, защото след 2020 г. възможностите ни да завършим проекта ще намалеят, каза още тя.

Регионалният министър обърна внимание, че се работи и в посока повишаване на пътната безопасност, за което се правят промени в нормативната уредба, така че да се промени подходът при проектиране на пътища. Фокусът ни е по-малко жертви, като се предвиждат и двойни мантинели за пътуващите на мотор по главните пътища, посочи тя.

За пръв път след 30 години започнахме пак да изграждаме язовири за питейни води, коментира Павлова. Тя информира, че строителството на яз. Пловдивци е в напреднал етап и завиряването му се очаква още през пролетта на следващата година. Вече са подписани договорите за изграждането на яз. Луда Яна и рехабилитацията на яз. Студена, която ще бъде направена по изцяло нов за България начин, без съоръжението да спира да работи, посочи министърът. До края на октомври предстои да бъде обявена процедурата за избор на изпълнител и за рехабилитацията на пречиствателната станция за питейни води към яз. Студена, в която ще бъдат инвестирани 4 млн. лв., а с 19 млн. лв. от бюджета на министерството през 2017 г. ще бъдат финансирани проекти, които да осигурят чиста питейна вода, съобщи Павлова.

Регионалният министър информира, че чрез провежданата реформа в кадастъра, която се базира на обединяване на кадастралните карти с картите на възстановената собственост на земеделска земя покритието на страната ще се увеличи значително, а достъпът до административни услуги ще бъде улеснен, като се предвижда таксите за издаване на скици ще се намалят с 30 %.