Около 10 000 всяка година са сигналите в Комисията за защита на потребителите (КЗП) във връзка с действията на мобилните оператори у нас. Макар да има значителен напредък в спазването на правата на клиентите, все още има практики, които значително ги ощетяват. Това каза в сутрешния болк на bTV председателят на КЗП Димитър Маргаритов.

Към момента един от големите успехи е, че с МТел и „Виваком" е постигнато споразумение при предсрочно прекратяване на договора да се плащат максимум 3 месечни вноски. Все още обаче няма такава договореност с „Теленор". 

Маргаритов посочи, че има сигнали за подвеждане при сключване на договор (напр. обещание за 4G свързаност, което чак след подписването се оказва обвързано с по-дълъг срок), като това се случва и поради грешки на работещите в търговските обекти. Председателят на КЗП подчерта, че при оспорване на сметка, абонатът не е длъжен да я плати, докато тече проверката.

Адвокат Мариана Розованова цитира спорни текстове от общите условия на различните мобилни оператори. Обединяването на няколко договора в една фактура, например, изглежда като удобство, но неизпълнението на едно задължение може да се отрази на всички останали.

Малко известна е и възможността при 20% увеличение на цената потребителят да се откаже в 7-дневен срок. Това често няма как да се случи, защото повечето хора разбират за новите условия чак с фактурата си, а тя може да дойде значително след момента, в който раздялата е безплатна.

Освен това, има оператори, които при неизпълнение на собствените си задължения изискват от потребителя да ги информира, да им даде време за реакция... и да им се издължи. „Не може ние да не сме съгласни с някоя от услугите, мобилният оператор да ни кара да си платим тази услуга, а той да е неизряден", категорична беше тя.

Голям процент от сигналите в КЗП са свързани с рекламации на дефектни устройства - има случаи, в които операторите не уважават гаранцията.

Екип на bTV се срещна с човек, на когото от оторизирания сервиз са отказали гаранционен ремонт и са поискали над 600 лв. за нова платка на скъп смартфон с мотива, че е бил мокрен. След отварянето на устройството в частен сервиз обаче се вижда, че мокрен е единствено лакмусът, който показва наличие на влага - други следи от нея или корозия няма. Според техниците в случая става дума за манипуалция.

В повечето случаи няма как да докажем преди да отидем в оторизиран сервиз дали устройството действително е намокрено или дали по него има някакъв друг дефект, защото „ако клиентът отвори апарата, за да види дали наистина има корозия, той ще наруши целостта на конкретното изделие и отново ще му паднат гаранционните условия. Тоест, той ще ги наруши и така, и иначе." , коментира Алекс Михайлов, собственик на сервиз за телефони в Столицата.

Маргаритов коментира, че е много важно потребителят да види какво се вписва в книгата за рекламации и е възможно да поиска устройството да бъде отворено пред него, за да няма съмнения, че се случва нещо зад гърба му. „През първите 6 месеца от двугодишна законова гаранция тежестта за доказване е на търговеца, а не на потребителя", подчерта той.

Представители на Мтел, „Теленор" и „Виваком" бяха поканени в студиото, но така и не дойдоха.