Джан Сянчън, заместник-представител на Китай по въпросите на международната търговия, с ранг заместник-министър (вляво) и заместник-министърът на икономиката Любен Петров

„Готови сме да обсъждаме участието на китайски компании в реализирането на проекти в областта на инфраструктурата, транспорта, енергетиката". Това каза заместник-министърът на икономиката Любен Петров в приветствието си към участниците в Шестнадесетата сесия на българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество, която се провежда в София.

Съпредседатели на Комисията са Джан Сянчън, заместник-представител на Китай по въпросите на международната търговия (с ранг заместник-министър) и Любен Петров, заместник-министър на икономиката на България. В работата на Смесената българо-китайска комисия участват експерти от Министерство на търговията на Китай, Министерство на икономиката, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на енергетиката, Министерство на земеделието и храните, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на външните работи, Министерство на туризма, Българска агенция за инвестиции, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Национална компания Индустриални зони, Българска банка за развитие.

Зам.-министър Любен Петров съобщи, че в периода след провеждането на последната сесия на Смесената комисия през 2014 г. китайските инвестиции у нас са се разширили най-вече в областта на селското стопанство и производството на фуражи. „В напреднал етап на договаряне са проекти за създаване на два завода в Китай за производство на кисело мляко. Работи се по проекти за създаване у нас на предприятие за производство на олио, на смесено предприятие за електрически автомобили, на смесено предприятие за асемблиране на скоростни влакове, като проектите са в начален етап на проучване", уточни заместник-министър Петров. Той изрази увереност, че в резултат на заседанието ще бъдат набелязани конкретни мерки за да се трансформират натрупаните идеи и в реални договорености между двете страни.

По време на заседанието на българо-китайската Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество бяха обсъдени теми, свързани с търговията и инвестициите, селското стопанство, транспорта и инфраструктурата, информационните технологии и съобщенията, енергетиката, туризма, както и сътрудничеството във финансовата сфера. „Няколко са приоритетните проекти, по които работи Министерството на икономиката и в които бихме искали да привлечем китайски инвестиции", заяви зам.-министър Петров. Това са индустриалните зони и по-специално „Икономическа зона София - Божурище", Индустриалната зона в Карлово, „Свободна зона Видин" ЕАД, както и изграждането на Икономическа и индустриална зона Стара Загора. Икономическият заместник-министър очерта и възможностите за участие на високотехнологични китайски компании в първия научно-технологичен парк в България - „София Тех Парк". С подкрепата на Министерството на икономиката е и проектът за изграждане на Евро-китайска зона за икономическо развитие, част от Тракия икономическа зона в гр. Пловдив. Друг важен проект е изграждането на Логистичен хъб Пловдив, който ще включва индустриална зона и свободна зона, обслужвани от карго летище. Логистичен хъб Пловдив е предназначен за обслужване на азиатски компании, които предлагат в ЕС своите стоки и услуги, подчерта зам.-министърът.

В сферата на земеделието акцентът в обсъжданията на експертите в сесията бе възможно най-скорошното финализиране на процедурите за изпълнение на изискванията за внос в Китай на български селскостопански и хранителни продукти. В транспортния сектор бе представена готовността на българската страна да предостави проекти в областта на пътната и железопътната инфраструктура, които биха могли да допринесат за постигането на надеждност и непрекъснатост на товарните превози от Китай към Европа през България. Това са изграждане на пътните направления „Хемус", „София - Калотина", „Видин - Ботевград", „Русе-Велико Търново" (с възможно продължение до Свиленград), скоростен път „Черно море", „Рила" и тунела под връх Шипка. Проектите са в различна степен на проектна готовност и се търсят алтернативни варианти за финансиране без държавна гаранция, като една такава възможност е публично-частното партньорство. Представените железопътни проекти са свързани с модернизацията на инфраструктурата в направленията Русе - Варна, София - Перник - Радомир, Радомир - Гюешево, Русе - Димитровград, Карнобат - Синдел. Представен бе и проектът за изграждане на Интермодален терминал в гр. Варна, както и бе представена кратка информация във връзка със случващото се в областта на концесионирането на обекти от транспортния сектор.

На заседанието стана ясно, че българската страна е заинтересована от привличане на китайски инвестиции в реализирането на проекти в енергийната област.  Обсъдени бяха и възможностите за сътрудничество в областта на туризма. Представен бе проект за разработване на туристически продукт за превантивен здравен туризъм за китайски пенсионери. В дискусиите бе подчертано, че Българската банка за развитие /ББР/ търси сътрудничеството с китайски партньори за финансиране на проекти от взаимен интерес и с принос към развитието на българската икономика и българските микро-, малки- и средни предприятия.

Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Китай през последните години се характеризира с увеличаване на българския износ и нарастване на двустранната търговия като цяло. През последните десет години износът ни за Китай нараства близо осем пъти - от 78 млн. щ.д. през 2006 г. до 612 млн. щ.д. през 2015 г., което е показателно за интереса на българския бизнес към китайския пазар. Вносът от Китай през последните десет години също нараства, но с далеч по-умерени темпове (през 2006 г. е в размер на 961 млн. щ.д., а през 2015 г. е 1 млрд. и 76 млн. щ.д.). Въпреки, че през 2015 г. и първите шест месеца на 2016 г. се забелязва известен спад в българския износ за Китай и в двустранния стокообмен като цяло, Китай продължава да заема второ място сред експортните ни дестинации извън Европейския съюз, след Турция, и е сред водещите ни 10 експортни партньори в световен мащаб.