Рибите са важен биологичен индикатор за състоянието на водоемите и при тяхното отглеждане е необходимо да се поддържа добро качество на водата. В язовирите може да има замърсяване от различни източници - селско стопанство, населени места, промишленост. Затова основни цели на проекта FISHFARMING, са да даде по-точна оценка за натиска и въздействията върху водоемите със сладководно рибовъдство и да препоръча мерки за подобряване на екологичното  им  състояние, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ)

Белият толстолоб например ограничава „цъфтежа" на водата, защото се храни с микроскопичните водорасли, които го предизвикват. Белият амур изяжда останалата водна растителност и не допуска язовирите да обраснат напълно. Ако отглеждането на шаран се съчетае с растителноядни видове риба, язовирите се превръщат в своеобразни „пречиствателни станции". Попадналият в тях азот и фосфор от селското стопанство и населени места, се усвоява от растенията и по хранителната верига достига до рибата, която се изнася от водоема като биологична продукция.

По проекта е разработена методика, по която да се оцени какви са възможностите на язовирите за отглеждането на риба в садки. По нея може да се изчисли максималното количество риба, което няма да предизвика значими промени в качеството на водите.

Сладководното рибовъдство е важен стопански отрасъл, който осигурява значителна част от рибните ресурси за населението в България. При спазване на необходимите изисквания за отглеждане на риба, то отговаря на условията за екологично устойчиво производство.Това сочат изследванията по проект FISHFARMING, финансиран с 313 261 евро от програмата BG02 „Интегрирано управление на морските и вътрешните води". По проекта са предложени примерни технологични схеми за отглеждане на риба, с които се подобрява качеството на водата и се поддържат стопанските функции на язовирите, предназначени за напояване.

В резултат от проекта ще се актуализира програмата от мерки във втория План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (2016-2021), уточняват от МОСВ.

Данните ще послужат и за предложения за нормативни промени при издаването на разрешителни за рибовъдни дейности. Проектът се изпълнява от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" в партньорство с Института по рибарство и аквакултури, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", Международния изследователски институт Ставангер, Норвегия и Сдружение „Зелени Балкани".