България е една от шестте страни-членки на ЕС, които през 2104 г. увеличиха инвестициите в образованието с повече от 5% в сравнение с 2013 г., по-конкретно с 12%. Другите са Латвия, Малта, Румъния, Словакия и Унгария. След три последователни години на спад, публичните разходи за образование в целия ЕС-28 са нараствали с 1% годишно, като ръст е отчетен при около две трети от държавите членки. В Австрия, Белгия, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Литва, Словения, Финландия и Хърватия обаче е отчетен спад на разходите за образование.

Това показват обобщените данни в публикувания днес Обзор на образованието и обучението за 2016 г. в страните-членки на ЕС.

В същото време обаче, общите разходи на сектор „Държавно управление" в България за образование продължават да са сред най-ниските в ЕС. През 2014 г. те съставляват 4,1 % от БВП (под средната стойност за ЕС от 4,9 %) и 9,7 % от общите разходи на сектор „Държавно управление".

Публичните разходи за образование ще намаляват

Въпреки че системата е недостатъчно финансирана на всички нива, правителството смята, че в относителни стойности разходите за образование ще намалеят в резултат на мерки за увеличаване на прозрачността и ефективността на разходите и за оптимизиране на училищната система. Конвергентната програма на България за 2016-2019 г предвижда разходите за образованието да намалеят до 3,2 % от БВП през 2019 г. и до 8,7 % от общите публични разходи. Независимо от това, правителството обяви,че разходите за образование ще бъдат приоритет в бюджета за 2017 г. България вече въведе промени в модела на финансиране на всички равнища на образованието, включително използването на делегирани бюджети и единни стандарти на разходите от 2007 г. насам. По-нататъшното подобряване на формулата за финансиране е част от Закона за предучилищното и училищното образование. Накрая, наскоро бе въведено основано на резултатите финансиране на висшето образование.

Броят на учениците намалява вследствие на демографските тенденции. През учебната 2015/2016 година общият брой на учениците и студентите е 1,24 милиона души, което е с 2,7 % по-малко от предходната година. Броят на учениците в предучилищното образование (-3,7 %) и във висшето образование (-4,3 %) намаля, но остава стабилен в началния и прогимназиалния етап на основното образование.

В противоречие с общата тенденция на ЕС процентът на преждевременно напускане на училище (ПНУ) в България се увеличава от 2011 г. насам, като през 2015 г. достигна 13,4 %. Делът на преждевременно напусналите училище показва големи различия между регионите, между селските и градските райони, както и по отношение на малцинствените групи. Процентът на ПНУ е нисък само в един регион, а именно Югозападния регион (5,7 %), който включва столицата София. В останалите пет региона този процент е над средния за страната, като достига 23,1 % в Северозападния регион.

Защо са ниски образователните резултати

Като цяло процентът на записаните, процентът на завършилите и образователните резултати на групите в неравностойно положение продължават да са значително под средните за страната. Социално-икономическият статус оказва силно въздействие върху образователните възможности. Съществуват значителни регионални различия по отношение на участието и резултатите, и между градските и селските райони. Езикът често е пречка за децата от ромски произход. Това води до по-ниски образователни резултати и стеснен достъп до качествено образование. Други пречки са скритите разходи за образование, лошата инфраструктура, недостатъчният брой на детските градини (в градовете), липсата на обучен персонал, необходимостта от по-добро сътрудничество с родителите и НПО.

Равнището на заетост (25-64 години) за хората със средно образование (ISCED 3-4) и с висше образование (ISCED 5-8) е близо до средното за ЕС, но е значително по-ниско при тези, които нямат повече от начално или прогимназиално образование (ISCED 0-2). Недостигът на умения продължава да е предизвикателство, като повечето свободни работни места се отнасят до висококвалифицирани дейности, като мениджмънт, инженерство, медицински професии и ИТ. Има също и незадоволено търсене в някои сектори, като например туризма, търговията и текстила, за които е необходима по-ниска квалификация.

Какви са новите цели за ЕС

От публикувания Обзор става ясно, че има напредък по отношение на постигането на важните цели на ЕС, но също така авторите на обзора подчертават, че държавите членки трябва да повишат приложимостта на образователните си системи и да ги направят по-приобщаващи, особено що се отнася до интегрирането на новопристигнали бежанци и мигранти.

Европа разчита на ефективни образователни системи, чрез които младите хора да придобият уменията, които са им необходими, за да изградят живота си като граждани и да развият професионална кариера. Училищата, университетите и институтите за професионално образование и обучение са в основата на растежа, създаването на работни места, иновациите и социалното сближаване.

Европейската комисия анализира актуалната ситуация в Европейския съюз и в националните системи и показва, че държавите членки са изправени пред двойна задача - да осигуряват адекватни финансови инвестиции и да предлагат висококачествено образование за младите хора от всички среди, включително бежанци и мигранти.

Поповод представянето на Обзора Комисар Тибор Наврачич, отговарящ за образованието, културата, младежта и спорта, заяви: „Образователните системи в Европа могат да играят изключително важна роля, помагайки ни да се справим със сериозни проблеми, като трайната младежка безработица и бавния икономически растеж, както и с новите предизвикателства, например кризата с бежанците. Но образованието ще изпълнява ролята си само ако дава добри резултати. Днес повече от всякога е нужно да гарантираме, че образованието дава възможност на младите хора да станат активни и независими граждани и да намерят задоволителна работа. Въпросът не е само да се осигурят устойчив растеж и иновации. Това е въпрос на справедливост."

Подкрепата на Европейската комисия

Комисията оказва подкрепа на държавите членки при реформирането и подобряването на образователните им системи посредством сътрудничество по съответната политика, сравнителни проучвания и програми за финансиране, като например „Еразъм +". Обзорът е неразделна част от тази работа. Представяйки богат набор от мерки в сферата на образованието, които са били проверени на място, и насърчавайки провеждането на диалог, той помага на държавите членки да направят подобрения в собствените си образователни системи.

Същевременно е нужно да се положат повече усилия, за да може образователните системи да станат по-приобщаващи. Образованието е мощен фактор за интеграцията на младите хора от средите на мигрантите. Въпреки това те продължават да се справят по-слабо, отколкото местните жители. През 2015 г. процентът на преждевременно напусналите училище при тях е бил по-висок (19 %), а процентът на лицата с висше образование - по-нисък (36,4 %), отколкото този на местното население (съответно 10,1 % и 39,4 %).

Това показва, че е необходимо държавите членки да удвоят усилията си, особено като се има предвид увеличаването на броя на бежанците и мигрантите, които пристигат в ЕС (1,25 милиона  души през 2015 г. в сравнение с 400 000 през 2013 г.). Около 30 % от новопристигналите са на възраст под 18 години, а повечето от тях са под 34 години. Предвид ниската им възраст, образованието представлява изключително мощен инструмент за насърчаване на интеграцията им в обществото.

От Обзора на образованието и обучението става ясно още, че няколко държави членки работят по този въпрос. В доклада се подчертават редица мерки, като се започне от значителна бюджетна подкрепа и се стигне до специфични и иновативни мерки за преодоляване на недостига на умения. Така например Австрия е въвела преходни класове в училищата за професионално образование и обучение (ПОО) и в общото образование. В Германия се обсъжда наемането на работа на над 40 000 учители и хиляди социални работници, с което да се спомогне за създаването на близо 300 000 нови места в образователната ѝ система - от образованието и грижите в ранна детска възраст до ПОО. Швеция е извършила реформа на правилата за прием и обучение на новопристигнали ученици, като е въвела система за ранно оценяване на уменията (до два месеца след постъпване в училище). Финландия е увеличила финансовата подкрепа за общините с цел организиране на подготвителни класове. Сред инициативите, предприети във Франция, са плановете за въвеждане на програма „ Приемане на родителите в училище за по-успешна интеграция". Белгия от своя страна е увеличила капацитета на класовете за първоначален прием и броя на преподавателите по езици.