Валентин Хамбарлиев е новият изпълнителен директор на проектната компания, която подготвя изграждането на българо-гръцката газова връзка „Ай Си Джи Би" АД - (IGB). Решението за смяната на досегашния директор Теодора Георгиева е взето на 7 март от Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

„БЕХ благодари на г-жа Георгиева за положените усилия за вземането на окончателно инвестиционно решение и за извършената до момента работа, но счита, че темповете за реализация на проекта следва значително да се ускорят", съобщават на сайта на оператора.

Валентин Хамбарлиев притежава дългогодишен опит в реализацията на инфраструктурни проекти в газовия сектор, твърдят от дружеството. Преди старта на реалното строителство ще бъде необходимо да бъдат извършени поредица административни процедури с ускорени темпове, като отговорността за това ще поеме новият изпълнителен директор на проектната компания.

Междусистемната газова връзка с Гърция е основен приоритет  в енергийната политика на служебното правителство на България, гласи изявлението от БЕХ. Стратегическият интерконектор трябва да бъде въведен в експлоатация до началото на 2020 г. От дружество обаче явно се опасяват, че реализацията на проекта може да се забави. „В противен случай има реална опасност страната ни да изгуби договора за доставка на 1 млрд. куб. метра газ годишно от Азербайджан, както и европейското финансиране, отпуснато за проекта" смятат от Българския енергиен холдинг.

Само преди две седмици енергийният министър на Азербайджан Натиг Алиев потвърди пред българския служебен министър на енергетиката Николай Павлов ангажимента на страната си да доставките на газ за България. Задължително условие за доставката на договорените количества газ от Азербайджан е изграждането на българо-гръцката газова връзка. Натиг Алиев тогава подчерта, че „вярва, че газопроводът IGB ще бъде изграден в срок."

В момента обаче тече интензивна работа по подготовка на документите за обявяване на търга за изграждането на междусистемния газопровод, така че строителството му да започне в началото на 2018 г.

Проектът вече е финансово осигурен, след като получи 45 млн. евро безвъзмездно финансиране по „Европейска енергийна програма за възстановяване". Отделно в бюджета на България е предвидена държавна гаранция в размер на 110 млн. евро, която осигурява кредит при изгодни условия от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Също така е възможно осигуряване на допълнително грантово финансиране за IGB от структурните и инвестиционните фондове на ЕС.

По време на Третата министерска конференция на консултативния съвет по Южния газов коридор на 23 февруари в Баку министър Николай Павлов съобщи, че строежът на IGB трябва да започне в началото на 2018 г.

Припомняме, че преди няколко седмици бяха направени ключови промени и в ръководствата на държавните енергийни дружества. 

Изграждането на IGB е от стратегическо значение за диверсификацията на доставките на природен газ за България и Югоизточна Европа. Газопроводът Гърция-България е проектиран с технически капацитет до 3 до 5 млрд. м3/година, с търговски интерес и икономическа обосновка. Проектът беше отлаган дълго време, окончателното споразумение за изграждането му бе трудно и отдавна очаквано решение. Трудно, защото с идването на СИРИЗА на власт Гърция направи завой в посока Русия. Москва обаче няма полза от това Балканските държави да получават газови доставки не от руски източници. Пречка се оказа и задънената улица, в която бяха преговорите между Атина и кредиторите.