Десетте години в Европейския съюз са един от най-успешните периоди в новата българска история, допринесли съществено за напредъка на страната. Това е основният извод от доклада на Центъра за либерални стратегии за ползите и предизвикателствата от членството на България в ЕС (България е член на ЕС от 1 януари 2007 г. -бел. ред.), изготвен по заявка на Европейската комисия в България и Информационното бюро на Европейския парламент и представен днес в Дома на Европа в София.

Заключението на анализаторите, разработили доклада, е, че прегледът на политическите, икономическите, обществените, образователните, културните и външнополитическите ефекти от членството ни в ЕС показва, че в тези сфери има възможности за още по-добри резултати. За целта е необходим натиск от страна на българските граждани и сътрудничество от страна на европейските институции за по-нататъшно реформиране на институциите и по-пълно използване на предоставените от членството възможности за видими ползи за българските граждани.

Според политолога Даниел Смилов, който е сред авторите на доклада, основният ефект на 10-годишното ни членство в ЕС е стабилизиращ и членството ни е спомогнало да преодолеем доста тежки кризи. Политологът отбеляза, че от ключова важност е възприятието на хората. България е една от страните, които са позитивно настроени към ЕС, каза Смилов и посочи, че българите имат по-сериозно доверие в европейските институции, отколкото в националните. Това е характерно за целия ЕС, но е по-ярко откроено в Източна Европа.

Смилов обърна внимание и на интеграцията и европеизацията на българските партии, и отбеляза, че основните български политически сили са добре интегрирани в различните мрежи и организации на европейските партии.

Предизвикателството идва от тук нататък, посочи обаче политологът и уточни, че ЕС досега е бил вносител на стабилност за България, но сега в самия ЕС текат процеси на реформа и има различни варианти за неговото развитие. В този смисъл България вече не би трябвало да го ползва като вносител на стабилност, а да стане активен член в неговото заздравяване, в укрепването на определени политики, смята анализаторът.

Икономистът Георги Ганев, който също е сред авторите на доклада, членството ни в ЕС играе положителна роля и за икономическото развитие на страната, видима още в предприсъединителния период. По неговите думи, от 1999 г. до присъединяването ни към ЕС през 2007 г. БВП на глава от населението по покупателна способност нараства от 27 на сто до 40,8 процента от средното за ЕС, като през 2016 г. достига 48,1 на сто.

Според Ганев, наличието на европейските фондове е довело до БВП с 9,3% по-висок, заетост с 4,8 % по-висока и безработица с 4,0% по-ниска, отколкото биха били при нулеви трансфери до 2015 г.

За десетилетието от членството на България в ЕС износът от страната на високотехнологични продукти и на услуги от областта на информационните и комуникационните технологии е нараснал повече от двойно, а делът на този износ в общия износ от страната се е увеличил с над 10 процента.

Освен това България е изложена на натиска на потребителите на един от най-взискателните и платежоспособни пазари в света. За да се състезават българските компании, трябва да се научат как да задоволяват този пазар, да използват нови технологии и така стават по-добри, отколкото са били, коментира Ганев и отбеляза, че имаме конкурентен натиск и стимул за бизнеса да се подобрява.

Ганев посочи, че се е подобрила инфраструктурата. Не само броят на магистралите се е удвоил по време на членството, като финансирането е предимно от европейски фондове, но и голяма част от пътищата са рехабилитирани и са по-добри отпреди заради еврофинансирането, каза Ганев.

Той отбеляза обаче, че преките чужди инвестиции са една от областите, където България не се възползва от възможностите, които дава европейското членство.

В доклада се посочва, че членството позволява на българите да се радват на ползите от политиките на ЕС в различни сфери - например въвеждането на високи екологични стандарти, европейски норми за контрол и безопасност на храните, възможности за защита на правата на пациентите. Еврочленството оказва значимо влияние за българското образование и подпомага и българската култура, позволява на България да ползва предимствата на многостранната дипломация.

В областта на медиите членството ни обаче не води до видими подобрения, пише в доклада.