Съдът на ЕС в Люксембург осъди България, че не изпълнявала задълженията по нормите за фини прахови частици във всички агломерации и зони на страната, както и за изготвяне и изпълнение на планове за качество на въздуха, за да бъде периодът на превишаване на пределно допустимите стойности възможно най-кратък. Магистратите не са наложили финансови санкции на България, но трябва да прати съдебните разходи по делото, съобщи пресцентърът на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Решението гласи, че с постоянното неспазване от 2007 година до 2014 година, включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на прахови частици в София, Пловдив, Варна и зоните Северна, Югозападна и Югоизточна, България не е изпълнила задълженията си за приложение на европейското законодателство.

В решението си Съдът посочва, че България е изготвила планове за подобряване на качеството на въздуха, което е потвърдено и от Европейската комисия. Според Комисията обаче България не е предприела всички необходими и от научна гледна точка възможни мерки, за да преустанови превишаването на пределно допустимите стойности.

Комисията също така критикува факта, че мерки, които са били предвидени, все още не са били предприети и че изготвените от България планове не включвали определена информация, пише в документацията по делото.

"Замърсяването на въздуха оказва значително вредно въздействие върху здравето ни. По-специално фините прахови частици увреждат както сърдечносъдовата система, така и дихателните пътища", посочват от Съда. От институцията цитират доклад на Световната здравна организация (СЗО), според който през 2012 година замърсяването на въздуха е причинило преждевременната смърт на 8,6 хил. души.

От МОСВ уточняват, че проблемът с наднормените нива на фини прахови частици съществува на национално ниво. Основните причини за него са използването на твърди горива за отопление от населението и остарелият автомобилен парк. Не е възможно прилагането на еднократни мерки, които да доведат до решаването на проблема и от изключително значение е индивидуалното поведение на всеки член на обществото.

Изборът на отопление трябва да се прави и в зависимост от това какво ще бъде въздействието му върху атмосферния въздух. Трябва да се използват съвременни горивни устройства (които отстраняват замърсяванията преди изпускането им във въздуха) и горива, които отделят ниски емисии на прах (природен газ, пелети). Използването на автомобили, трябва да бъде съобразено освен с личното удобство и с това, че са основен замърсител на въздуха, особено в големите градове.

Националното законодателство определя основна роля на общинските власти за постигане на необходимото качество на атмосферния въздух на местно ниво.

Резултатите от мониторинга на атмосферния въздух показват, че планираните и изпълнявани от местните власти мерки не са достатъчно ефективни, предвид продължаващите проблеми с наднормени нива на ФПЧ10 на територията на почти цялата страна. Това се дължи на недостатъчна активност на общините при търсенето и прилагането на подходящи мерки, недоброто им финансово състояние, липсата на необходимия капацитет, както и на недостатъчната активност на гражданите и неправителствените организации.

За решаването на проблема с наднормените нива на фини прахови частици през последните години МОСВ предприе стъпки за разработване и прилагане на мерки на национално ниво. Създадена е приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух" в оперативна програма „Околна среда 2014-2020", чрез която се предоставя ресурс от 115 млн. лв. на общините с нарушено качество на въздуха. Предвиденият финансов ресурс е насочен към основните източници на ФПЧ10 - битовото отопление и транспортът.

Средствата, макар и крайно недостатъчни за решаване на проблема на национално ниво, са приоритетно насочени към тези общини, които са посочени в съдебното решение. В рамките на тази ос през юли 2016 г. е обявена процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за разработване/актуализация на общинските програми за качеството на въздуха.

Подписано е и се изпълнява споразумение между МОСВ и Международната банка за възстановяване и развитие за оказване на съдействие за разработване на Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за намаляване на емисиите на определени замърсители в атмосферния въздух във връзка с изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2016/2284 (директивата за таваните). Целта на разработването на Националната програма за качество на въздуха е идентифициране на източниците на замърсяване, но също и на приложимите мерки, отговорните институции, сроковете за изпълнение, финансирането, евентуалното създаване на финансови облекчения и др., като крайната цел е постигане на нормите за качество на въздуха.

Националният доверителен екофонд финансира и изпълнява проекти за енергийна ефективност и подмяна на горивната база в сгради държавна и общинска собственост и субсидира закупуването на електрически превозни средства от държавни и общински структури.

Продължава работата на междуведомствена работна група (с участието на експерти от МИ, МЕ, МТСП, ДАМТН, БИС, НСОРБ и др.), която трябва да предложи варианти за промени в законодателството, насочени към ограничаването на съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, които се продават за битово отопление.