Към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. населението на страната намалява с 51 925 души, сочат последните данни за населението и демографските данни за 2016 година на НСИ.

През 2016 г. в страната са регистрирани 64 984 живородени деца и в сравнение с предходната година броят им намалява с 966 деца.

Броят на умрелите през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 2 537 случая или с 2.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Според данните на НСИ, продължава процесът на намаляване и застаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20.7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3.8 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.1%, а на мъжете - 17.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Кюстендил и Ловеч - по 26.4%. Общо в осемнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.0%, и Варна - 18.3%.

Увеличава се обаче очакваната средна продължителност на живота.

Статистиката отчита още, че се задълбочава дисбалансът в териториалното разпределение на населението, намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост. Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, както детската смъртност.

Броят на сключените граждански бракове също намалява, докато броят на бракоразводите се увеличава.

Мъжете са 3 449 978 (48.6%), а жените - 3 651 881 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 059 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2016 г. в градовете живеят 5 204 385 души, или 73.3%, а в селата - 1 897 474 души, или 26.7% от населението на страната.

Към края на 2016 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.

Населените места без население са 157. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 59, 55 и 10.

В 1 148, или в 21.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 33.8% от населението на страната.

Към края на 2016 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

Статистически райони

Близо половината от населението на страната (49.9%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 770 хил. души, или 10.8% от населението на страната.

През 2016 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2015 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.8%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3%.

Области

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 88 867 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 323 637 души (18.6%). В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30.2% от населението на страната. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са шест области, които обхващат 20.3% от населението на страната. Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (34.8%).

Само една област - София (столица), увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. - с 0.3%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - 2.6%, и Кюстендил - 2.0%.

Общини

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 70 общини с население под 6 000 души живеят едва 3.8% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по брой на населението е Столична община (1 323 637), следват общините Варна (343 991) и Пловдив (343 424). Най-малката община по брой на населението е Трекляно - 835 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 966 деца, или с 1.5%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. е 9.1‰, а през предходната 2015 г. - 9.2‰.

Броят на живородените момчета (33 375) е с 1 766 по-голям от този на живородените момичета (31 609), или на 1 000 родени момчета се падат 947 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 48 733 и 16 251 деца, а коефициентът на раждаемост - 9.3‰ в градовете и 8.5‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.2‰, Варна и Бургас - по 9.6‰. В осемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово (6.4‰) и Видин (6.2‰).

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2015 г. е 10.0‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост в европейските страни има Ирландия - 14.0‰, следват Франция (12.0‰) и Обединеното кралство (11.9‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 8.0‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2016 г. е 1 539 хил., като спрямо предходната година намалява с над 22 хил., а спрямо 2011 г. - с над 111 хиляди.

През 2016 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 249 и спрямо 2015 г. се увеличава със 168 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 1 705 през 2015 г. на 1 947 през 2016 година.

Половината (50.5%) от ражданията през 2016 г. са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока поредност.

Тоталният коефициент на плодовитост1 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2016 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.54. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2015 г. - 1.53.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26.9 години през 2015 г. на 27.0 години през 2016 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 29.8 години за област София (столица) до 23.4 години за област Сливен.

През 2016 г. са регистрирани 1 129 случая на многоплодни раждания, което е с 20 случая повече отколкото през 2015 година. При 1 113 от случаите са родени по две деца, при 15 - по три, а при един случай - 4 деца.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 59.2% през 2013 година.

През 2016 г. броят на извънбрачните раждания е 38 440, или 58.7% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок отколкото в градовете (56.3%). За 76.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (75.5%) и Враца (75.0%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (48.1%), Благоевград (43.9%) и Кърджали (38.4%).