За девет години - от 2008 до 2016 година, общият годишен доход средно на лице от домакинство се е увеличил близо 1,5 пъти, като през миналата година годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5 167 лв. и нараства на годишна база с 4.3% спрямо 2015 година, сочат обявените днес данни от Националния статистически институт (НСИ).

Реалните доходи на домакинствата (се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени) нарастват с 5.2% през 2016 г. в сравнение с 2015 г., като най-висок е индексът на реалните доходи спрямо 2011 г. - 134.6%.

Общ доход и други средства на лице от домакинство по източници

Според НСИ, през периода 2008 - 2016 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

- Доходът от работна заплата се увеличава с 3.0% спрямо 2015 г. и нараства 1.5 пъти в сравнение с 2008 година;

- Доходите от пенсии нарастват с 11.4% спрямо 2015 г., или 1.8 пъти в сравнение с 2008 година;

- Доходите от самостоятелна заетост намаляват с 10.9% спрямо 2015 г., но същевременно нарастват 1.2 пъти спрямо 2008 година;

- Доходът от трудова дейност извън работната заплата намалява спрямо 2015 г. с 5.1%, докато в сравнение с 2008 г. намалението е 12.3%;

- Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) се увеличават с 4.7% спрямо 2015 г. и нарастват 1.3 пъти спрямо 2008 година.

Доходът от работна заплата през 2016 г. е 2 807 лв. средно на лице от домакинство. Относителният дял на работната заплата в общия доход е 54.3%, което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 г., а спрямо 2008 г. нараства с 2.4 процентни пункта.

През 2016 г. доходите от социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) са 1 611 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 1.7 пъти спрямо 2008 г., а относителният им дял в общия доход нараства с 4.1 процентни пункта. Доходите от всички социални трансфери формират 31.2% от общия доход на домакинствата.

В тази позиция от доходите на домакинствата доминират пенсиите. През 2008 г. доходът от пенсии е 810 лв. и достига 1 432 лв. средно на лице през 2016 година. Относителният дял на доходите от пенсии през 2016 г. е 27.7% от общия доход на домакинствата, което е с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2015 година.

Доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в номинално изражение показват колебания през годините. През 2016 г. доходът от самостоятелна заетост средно на лице от домакинство е 319 лв., а относителният му дял в общия доход на домакинствата e 6.2% и намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2015 година.

При дохода от трудова дейност извън работната заплата тенденцията също е променлива - намалява в периода 2008 - 2011 г., след което нараства през следващите две години, а след 2013 г. има отново намаление. През 2016 г. доходът от трудова дейност извън работната заплата средно на лице от домакинство е 150 лева. Относителният дял на този доход е 2.9% и намалява спрямо 2015 г. с 0.3 процентни пункта.

Разходи на домакинствата

През 2016 г. българските домакинства са изразходвали 4 755 лв. средно на лице, което е с 1.9% повече в сравнение с 2015 година. За периода 2008 - 2016 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.5 пъти.

Общ разход и други потребени средства средно на лице от домакинство

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 85.3% през 2008 г. на 82.6% през 2016 година.

За храна са изразходвани 1 464 лв. средно на лице от домакинството. През 2016 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.8%, което е с 0.5 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 г. и с 5.8 процентни пункта спрямо 2008 година.

През 2016 г. разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), са 856 лв. средно на лице от домакинство, което е с 2.0% повече спрямо 2015 година. В сравнение с 2008 г. тези разходи са се увеличили 1.5 пъти, което се дължи предимно на разходите за електроенергия и горива. Увеличение в номинално изражение на годишна база има при разходите за: данъци - с 6.9%, здравеопазване - с 6.0%; съобщения - с 4.5%, социални осигуровки - с 4.4%, и облекло и обувки - с 4.2%.

Потребление на домакинствата

Данните показват, че през 2016 г. настъпват промени в потреблението на българските домакинства спрямо 2015 г. - консумацията на хляб и тестени изделия намалява с 1.5 кг и достига 88.0 кг средно на лице. Увеличава се консумацията на плодове и зеленчуци съответно с 1.4 и 1.6 килограма.

На годишна база с 1.9 л намалява потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 29.2 на 27.3 л) и цигари (от 647 на 639 броя).

Покупателна способност на домакинствата

През периода 2008 - 2016 г. се увеличава покупателната способност (количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на лице от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година) на домакинствата за повечето основни хранителни продукти. Най-много е нараснала покупателната способност при яйцата, свинското месо, ябълките, белия хляб и захарта в сравнение с началото на разглеждания период. Сравнително най-малко е повишението при маслото.

Покупателната способност през 2016 г. в сравнение с 2015 г. намалява за някои хранителни продукти - картофи, грозде и захар.

Покупателна способност на домакинствата, изчислена чрез паричния доход средно на лице

Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба

През 2016 г. в собствено жилище живеят 89.7% от домакинствата, а 6.3% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 4.0% от наблюдаваните домакинства - 2.5% на свободен и 1.5% на общински наем. Второ жилище притежават 8.2% от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 92.3% от домакинствата, като две трети (72.3%) са изградени в периода 1961 - 1990 година. Преди 1961 г. са построени 20.0% от жилищата, а изградените след 2001 г. са 3.8%.

Над две трети (67.5%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища, като в градовете те са 71.9%. В селата 64.8% от жилищата са с три и четири стаи.

Гаражи имат 21.5% от домакинствата в страната (18.1% в градовете и 31.2% в селата).

С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 75.3% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 29.8% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 3.2 пъти по-голям - 96.1%.

Тоалетна вътре в жилището имат 66.9% от домакинствата в селата и 97.1% - в градовете.

С централно отопление са 19.6% от жилищата в страната, съответно 26.5% в градовете и само 0.1% в селата.

Автомобили имат 49.5% от наблюдаваните домакинства, като 4.1% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 14.6% от домакинствата, а 35.2% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99.1% от домакинствата, а 25.7% имат по два и повече телевизора.

На второ място по разпространение е хладилната техника - 98.7% от домакинствата в страната (99.0% в градовете и 97.5% в селата) имат хладилник и/или фризер.

Автоматична перална машина притежават 92.1% от домакинствата, 5.3% не могат да си закупят този уред по финансови причини, а 2.8% смятат, че нямат необходимост.

Без телефон (стационарен или мобилен) са 1.7% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 6.4%, а 56.2% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 34.9% от наблюдаваните домакинства.

С компютри разполагат 52.1% от домакинствата (59.2% в градовете и 32.1% в селата), като една малка част ползват служебни. Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър - 39.5%.

Наличие на интернет връзка в жилището имат 51.9% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 59.0% от жилищата, а в селата - в 31.9%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 40.2% от домакинствата.

Климатици притежават 35.1% от домакинствата, а 30.9% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. Заявили, че нямат необходимост от климатик, са 34.0% от домакинствата в страната.