Експерти от министерствата на енергетиката, на околната среда и водите и на икономиката проведоха в Брюксел разговори за разясняване на тежките последици за нашата страна от готвените промени в Референтния документ за най-добри налични техники за електроцентралите на въглища. Срещата с представители на ГД „Енергетика", ГД „Околна среда" и ГД „Действия по климата" в ЕК бе част от поредицата български инициативи, целящи да запознаят международната общност с негативното отражение на готвените промени върху енергетиката, икономиката като цяло, социалната система на страната и националната сигурност, съобщи пресцентърът на Министерството на енергетиката.

Както вече е известно, предстои промяна на Референтния документ за най-добри налични техники за големите горивни инсталации. Документът засяга електроцентралите с входяща мощност над 50 мегавата. Предвидени са много по-високи от съществуващите рестриктивни равнища за емисии азотни оксиди и серен диоксид, изпускани в атмосферата, както и ограничения за живака. Предстои документът да бъде гласуван в края на м. април от специална комисия, създадена от страните-членки в рамките на чл. 75 от Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.

От промените ще бъде засегнат целият енергиен сектор в страната, минният бранш и свързаните с тях индустрии. Поставя се под въпрос безопасното функциониране на системата, както и възможността да бъде покрит електрическият товар на присъединени нови консуматори, се казва в позицията на България, представена в Брюксел. От износител на електроенергия България рискува да се превърне във вносител, при това от съседни държави, които не са членове на ЕС и нямат задължения да изпълняват новите екологични норми.

В добива на въглища и производството на електроенергия са ангажирани пряко около 12 хил. души, а заедно със свързаните дейности - около 150 хиляди. Евентуалното преустановяване на работата на топлоелектрическите централи ще доведе до директна загуба на хиляди работни места, необходимост от допълнителни социални разходи за страната, както и загуби за бюджета от преки и косвени данъци. По изчисления на Министерството на енергетиката тези загуби са на стойност над 612 млн. лв. всяка година за въгледобива и деветте най-големи електроенергийни предприятия, които ползват лигнити от източномаришкия басейн.

До момента голяма част от централите в страната все още не са възстановили изцяло инвестиционните си разходи, направени за покриване на настоящите норми на серен диоксид и азотни оксиди. Въвеждането на по-строги норми ще наложи необходимостта от нови инвестиции, без предходните да са преминали своя жизнен цикъл. Така например, ТЕЦ „Марица изток 2" - най-голямата въглищна централа в България, до момента е инвестирала в сероочистващи инсталации на всичките си осем блока повече от 570 млн. лв. Централата е проектирана така, че да работи с нискокалоричните въглища с високо съдържание на сяра от маришкия басейн. И към момента дружеството продължава да изпълнява екологични проекти на стойност 169 млн. лв.

От направените проучвания на компанията до момента е видно, че за постигане на новите рестриктивни норми ще бъдат необходими между 200 и 500 млн. лв. Дори да се осигури финансиране в такъв мащаб, това ще наложи увеличаване на цената на произвежданата електроенергия с 27%, сочат изчисленията на централата.

България настоява за промени в заложените емисионни нива на серен диоксид, азотни оксиди и живак, или за отделни стойности, които да важат за нашата страна.

Вчерашната експертна среща бе част от поредицата инициативи на българските власти и други заинтересовани страни в подкрепа на националната позиция срещу готвените рестрикции. Експертите от трите ресорни дирекции на ЕК ще изпратят допълнителни въпроси, на които България трябва да отговори, стана ясно след срещата.

През последните месеци бяха организирани множество дискусии в различни формати, които имаха за цел да консолидират и представят единна национална позиция по бъдещите промени. С тази позиция са запознати както председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, така и еврокомисарите по климат и енергетика Мигел Ариас Канете и по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела.