Основен приоритет на нашия екип беше финансовата стабилност в енергийния сектор и подобряване на финансовото състояние на дружествата. С удовлетворение мога да кажа, че този приоритет е изпълнен. Това заяви министърът на енергетиката Николай Павлов на пресконференция, на която представи състоянието на енергийния сектор в края на управлението на служебното правителство.

В срещата с медиите участваха също заместник-министърът на енергетиката Константин Делисивков, изпълнителният директор на БЕХ ЕАД Петьо Иванов и ръководителите на държавните енергийни дружества.

По думите на министър Павлов, НЕК, ЕСО, АЕЦ „Козлодуй", ТЕЦ „Марица Изток" 2 приключват първото тримесечие на годината в значително по-добро финансово състояние спрямо аналогичния период на 2016 г. Така например НЕК е реализирала 120 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2017, спрямо 54 млн. лева за първите три месеца на 2016 г. За АЕЦ „Козлодуй" резултатите са 54 спрямо 37 млн. лв. печалба. ТЕЦ „Марица Изток" 2 отчита положителен финансов резултат в размер на 5 млн. лв, за разлика  от загубата от 9 млн. лв. през първото тримесечие на 2016 г. В „Мини Марица Изток" печалбата е увеличена от 11 на 37 млн. лв., в „Булгартрансгаз" - от 24 на 26 млн. лв. Като цяло консолидираните резултати на БЕХ ЕАД за посочения период показват подобрение със 180 млн. лв. - от 80 млн. лв. загуба до 100 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2017 г.  

Въпреки отчетената загуба на „Булгаргаз" в размер на 29 млн. лв. от регулираните цени, дружеството е ликвидно и ще изпълни законовите си задължения за осигуряване на достатъчно гориво за следващия зимен сезон, увери министър Павлов. Той подчерта, че дружеството е изплатило над 150 млн. лв. просрочени задължения към НАП, 47 млн. лв. заем към БЕХ и повече от 30 млн. лв. - към „Булгартрансгаз".

В резултат на възприетата нова стратегия за закупуване на въглеродни емисии са спестени над 54 млн. лв., обяви изпълнителният директор на БЕХ ЕАД Петьо Иванов. Той обясни, че холдингът е закупил за своя сметка емисии и ги е предоставил на ТЕЦ „Марица изток" 2.

През последните три месеца вътрешногруповата задлъжнялост в рамките на БЕХ е значително намалена, дружествата нямат задължения към НАП и изпълняват своите инвестиционни програми, подчерта още министър Павлов. Екипът на министерството положи сериозни усилия за събиране на просрочените вземания по концесионни договори. В рамките на нашия мандат ще бъдат предявени всички вземания по концесионни договори, а до момента ръстът на концесионните плащания е в размер на 23.7%, обяви още енергийният министър.

По неговите думи в момента в БЕХ има над 130 млн. лв. повече, отколкото към края на януари 2017 г.

Сериозен акцент в работата на Министерството на енергетиката през последните три месеца бе защитата на българския въгледобив и енергетиката като цяло заради готвените нови европейски екологични изисквания, които ще засегнат топлоелектрическите централи на въглища. Преговорите по тази тема са започнали още през 2011 г., като водещо ведомство, което представлява националния интерес, е Министерството на околната среда и водите. По данни, изнесени от заместник-министър Константин Делисивков, новите норми ще извадят от строя между 3 и 5 хил. мегавата инсталирани мощности, което поставя под въпрос сигурността на електроенергийната система. Изчисленията сочат, че необходимите инвестиции за постигане на новите екологични норми само за ТЕЦ „Марица изток" 2 ще предизвикат повишение на себестойността на нейната електроенергия между 27 и 35%. Предстои новите норми да бъдат гласувани на 28 април в Брюксел.

Друг важен акцент в работата на Министерството на енергетиката е свързан с подготовката и защитата на българската позиция по предложения на „Газпром", направени в рамките на делото, водено от Европейската комисия срещу него. В рамките на установения срок България подготви и ще представи навреме своята позиция в Брюксел, каза министър Павлов. Основните моменти от тази позиция са свързани с възможността за предоговаряне на цените всяка година, а през първите две години - на всеки шест месеца, а не на две години, както предлага „Газпром". България намира за притеснителен факта, че в предложението на „Газпром" се дава достъп до българския пазар на фирми от Унгария, Словакия и Полша, без съответната реципрочност за наши компании на техните пазари. По думите на министър Павлов така се създава диверсификация не на източниците и маршрутите, а на търговците, които ще се конкурират с „Булгаргаз" за доставки от „Газпром".