Енергийната ефективност е приоритет за нашата страна в дългосрочен план в контекста на намаляване на енергийното потребление и ограничаване зависимостта ни от внос на енергийни ресурси. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред участниците в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз „Транспорт, телекомуникации, енергетика", част „Енергетика", което се проведе в Люксембург, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката.

В рамките на форума енергийните министри от ЕС обсъдиха законодателните предложения за енергийна ефективност, част от пакета „Чиста енергия за всички европейци". По думите на министър Петкова, от съществена важност е не само да зададем постижима на ниво ЕС цел за енергийна ефективност, но и да гарантираме ясни и недискриминационни правила за разпределението й.

Каква да бъде целта за енергийни спестявания до 2030 г. и дали тя да е обвързваща за държавите - това бе обект на най-оживените дискусии по време на заседанието на Съвета.  България счита за приемлива целта от 27%, но в дух на компромис е готова да приеме предложената по-амбициозна цел от 30%, като тя трябва да остане съобразена с националните специфики на всяка държава, гласи позицията на нашата страна. След часове дебати по темата бе постигнато общо съгласие в измененията на директива 2012/27/ЕС да бъде заложена норма от 30% за енергийни спестявания, като тепърва ще бъде решавано дали тя да е задължителна или не. Постигнатият общ подход на държавите-членки е основа за подготовка на преговори по темата с Европейския парламент.  

Според сега действащите правила страните от ЕС трябва да постигнат енергийни спестявания в размер на 20% до 2020 г.

Енергийните министри на страните от ЕС постигнаха съгласие също, че актуалната в момента цел за постигане на енергийна ефективност от задължените лица (търговците на енергия) в рамките на 1.5% на годишна база, трябва да продължи да действа до 2030 г.

Обект на дискусии по време на заседанието бяха и предстоящи промени в Директива 2010/31/ЕС за енергийните характеристики на сградите. Съществена част от тези изменения се отнасят до насърчаване на електромобилността като предизвикателство за подобряване стандарта на живот и изграждане на модерна градска среда.

В рамките на заседанието енергийните министри от ЕС обсъдиха актуалното състояние на междусистемната електроенергийна свързаност и третирането на този въпрос в законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци". България изпълнява целта на ЕС за постигане на 10% междусистемна свързаност на електроенергийните мрежи до 2020 г. и полага усилия за увеличаване на преносния капацитет чрез изграждане на допълнителни електропроводи към съседни държави.

Като част от приоритетния електроенергиен коридор Север - Юг се изпълнява проект от общ интерес за междусистемен електропровод 400 kV между подстанциите Марица Изток и Неа Санта (Гърция).  Изграждането му ще има съществено влияние върху сигурността на доставките в региона , гъвкавостта на електроенергийната система и увеличаване на преносните й възможности. Страната ни предлага в третия списък проекти от общ интерес да бъде включена и нова междусистемна връзка 400 kV между България и Сърбия. Това ще допринесе за увеличаване на трансграничния капацитет,  улесняване обмена на енергия в района на Западните Балкани и подобряване функционирането на пазарите на електроенергия в двете държави.

Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович също участва в заседанието.