Анализаторите на Райфайзенбанк (България) отчитат, че според експресните оценки на НСИ, през второто тримесечие на 2017 г. реалният ръст на БВП достигна 3.6% на годишна база, който бе съвсем малко по-бърз от темпа на растеж през първото тримесечие на годината (3.5%). Най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето - крайното потребление (76.0% от БВП), нарасна през второто тримесечие с 4.2% на годишна база. По-малкият компонент на БВП - брутното образуване на основен капитал (21.6% от БВП), се сви с 0.9%. Третият компонент - нетният експорт (2.4% от БВП), беше положителен, като при него износът нарасна с 6.1%, а вносът със 7.0%, в сравнение с второто тримесечие на 2016 г. 

Месечната инфлация за юли беше 0.3%. Тя повлия за развитие на средногодишната инфлация, която достигна 0.9% през юли.

„От друга страна, натрупаната инфлация от началото на годината до юли бе на ниво от 1.0%. За нея най-голям принос имаха поскъпващите хранителни продукти, жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

Коефициентът на заетост нарасна с 2.7 пр.п. на годишна база и достигна 52.2% през второто тримесечие. От своя страна коефициентът на безработица намаля с 1.7 пр.п. до 6.3% към края на периода.

"Двата показателя отразяват положителната динамика на БВП за тримесечието, като се очаква те да продължат плавно да се подобряват. Средната работна заплата се повиши с общо 94 лв. - от 946 лв. през второто тримесечие на 2016 г. на 1040 лв. през второто тримесечие на 2017 г., в резултат от спада на безработицата и растежа на икономиката за периода. Ръстът на заплатата в публичния сектор беше 79 лв., а в частния 99 лв. Въпреки това, средното възнаграждение в публичния сектор (1054 лв.) остана по-високо от това в частния (1036 лв.)", допълни Калчев.

 За девети пореден месец кредитите към фирми и граждани се увеличиха с общо 3.6% на годишна база, достигайки 50.2 млрд. лв., според данни от юни. При кредитите към нефинансови предприятия бе отчетен по-незначителен ръст от 2.1% до ниво от 31.0 млрд. лв., докато при тези към домакинствата той бе по-бърз - с 6.0% до 19.3 млрд. лв. От своя страна нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбеляза спад с 3.2 пр.п. на годишна база до 18.7%, което въпреки намалението остава на относително високо ниво, като очакванията са за продължаване на процеса на постепенно понижаване дела на лошите и преструктурирани кредити в следващите месеци.

„Кредитирането през юни 2017 г. се осъществи на фона на спадащи средни номинални лихви[1] в сравнение с тези година назад. Така за новоотпуснатите кредити към нефинансови предприятия средната номинална лихва беше 3.8% годишно, което е с 0.8 пр.п. по-ниско от нивото година назад. От друга страна, лихвите по потребителските кредити намаляха с 1.7 пр.п. до 7.7%, а тези по ипотечните кредити с 1.1 пр.п. до 3.9%", коментира още Калчев.

[1] Средна-претеглена от номиналните лихви по кредити (депозити) в лева, евро и долари