300 000 - толкова са българите, които повече от една година са без постоянна работа и не търсят такава. Това показват данни от проучване на изследователския център „Тренд" по поръчка на фондация „Фридрих Еберт". Бройката е много по-голяма от очакваната, призна в студиото на „Тази сутрин" бившият социален министър Ивайло Калфин.

По думите му това е 10% от трудовата сила у нас и тези хора могат да се превърнат в голям ресурс за икономиката.

Сред тези в подобно положение 17% си признават, че при възможност работят „на черно", а 10% посочват, че имат доходи от сезонна работа в чужбина. По-притеснителен е големият брой запитани, които разчитат само и единствено на доходите на друг член от семейството. В същото време повечето имат деца. „Това генерира бедност и разделение в обществото", подчерта Калфин, като допълни, че етническите различия не са толкова големи.

Над половината от анкетираните са изявили готовност да започнат работа срещу адекватно заплащане, като в повечето случаи говорим за възнаграждение в рамките на 1000 лв. месечно. Висшистите са по-мотивирани, като сред тях преобладава и мнението, че човек, който отказва предложена му работа, не трябва да получава пари от държавата.

Смущаващо е, че 80% от запитаните търсят работа с помощта на близките си: „Това е една голяма въпросителна пред институциите, хората не се обръщат към институциите". Калфин отбеляза, че тези над 50-годишна възраст масово не се записват на курсове за преквалификация, не правят нищо и чакат един ден да получат социална пенсия.