През 2017 г. масовите очаквания на българина за икономиката не са толкова негативни, колкото в предходните години. Чувствителният песимизъм продължава (30%), но неутралните очаквания вече са 39%, а позитивните са 14%. Останалите се колебаят или не могат да преценят. Това сочи експресен телефонен сондаж от редовната изследователска програма на „Галъп интернешънъл". Той е проведен между 20 и 22 ноември чрез телефонно интервю сред 802 пълнолетни българи по панелна методика, която осигурява представителност на данните за пълнолетното население в страната.

Материалното положение на домакинствата

По отношение на очакванията за материалното положение на семействата през 2017 г. положителните нагласи също са малко по-високи стойности в сравнение с предходните няколко години. Те останаха трайно над 10%, след като в предходното десетилетие рядко преминаваха тази психологическа граница. В края на годината 45% очакват материалното положение на семейството им да остане същото, 24% - да се влоши, а 13% - да се подобри. Останалите не могат да отговорят.

Т.нар. Индекс на материалните очаквания на „Галъп интернешънъл" се намира в една от най-високите си точки от години насам. Индексът заема стойности от 1 до -1 и в последните две години тенденцията е да остава на нива максимално близки под 0.

Очаквания за безработица

2017 г. донесе и исторически ниски очаквания за безработица. Очакванията тя да се повиши останаха трайно на нива около 30%, а над 40% вече смятат, че тя ще остане същата. Малко над 10% през годината смятаха, че безработицата ще намалее.

В края на годината 41% очакват безработицата да остава същата, 30% - да се увеличава и 11% - да намалява. Останалите се колебаят.

Данните за безработица, отчитани в редовните изследвания на „Галъп интернешънъл", се движеха синхронно с официалните данни. През ноември декларираната от пълнолетните българи безработица беше 6,6%.

Очаквания за цените

В началото на зимата малко са българите, които очакват спад в цените. Малко над 20% очакват цените да останат същите, а над 65% - да се повишат. През пролетта на 2017 г. дойде скок в очакванията за повишение на цените на основните стоки, защото беше анонсирано предстоящо повишение на цени на комунални услуги. По-късно този ефект беше притъпен.

В последните седмици на годината 67% очакват в идните месеци цените да растат, 22% - да останат същите, а 1% - да намалеят.

Обща логика на икономическите нагласи и другите подобни индикатори в последните няколко години

Според анализаториет от „Галъп интернешънъл", политическите фактори влияеха сериозно на икономическите очаквания. Изборите през 2009 г., довели на власт изключително популярния в онзи момент Бойко Борисов, имаха видимо успокояващо въздействие и негативните очаквания за икономиката за месеци спаднаха от около 60% до около 30%, макар това да бе моментен ефект. По-късно се натрупаха негативни очаквания.

Протестите в началото 2013 г., които доведоха до слизане от власт на тогавашното правителство на Борисов, явно повишаваха усещането за добра перспектива за промяна и това бе свързана с аналогичен моментен спад на тревогата - отново от нива около 60% до нива около 30%.

Именно краищата на двата мандата - през пролетта на 2009 г. и края на 2012 г. се оказваха и двата момента на най-сериозен икономически песимизъм в новия век. Това личеше във всички показатели.

Кратковремeнният успокояващ ефект в първите месеци на 2013 г. беше последван от ръст на негативните очаквания за икономиката до нива над 40% на фона на започналата нова вълна протести - този път срещу кабинета, ръководен от Пламен Орешарски.

В първата половина на 2014 г. протестите утихнаха и нивата на отрицателни очаквания за икономиката на страната останаха за известно време по-ниски - близо до 30%. Това бе и относително по-спокоен период в политически план и това се отрази на всички показатели за масовите възприятия за икономиката.   

С проблемите в банковия сектор и падането на правителството на Орешарски в средата на 2014 г. обаче започна ръст на негативните оценки. С идването на власт на новото правителство на Бойко Борисов (втори управленски мандат за Борисов) в края на 2014 г., започна да се усеща облекчение в политическите нагласи и това явно повлия и на икономическите. Растящият във втората половина на 2014 г. негативизъм не продължи ръста си и през 2015 г., настъпи известна стабилизация. Очакванията за влошаване на икономиката останаха трайно над 40%. През втората половина на 2015 г. и през 2016 г. започнаха да спадат, за да стигнат до днешните нива.

Тази тенденция на спад на негативизма беше свързана и с покачване на очакванията икономическото положение да не се промени - ако през последните месеци на 2014 г. и през първата половина на 2015 г. тези очаквания се движеха около 30%, то в последните месеци на 2015 г. и през 2016 г. започнаха леко да растат, за да останат през 2017 г. близо под 40%.

През по-голямата част от тези няколко години очакванията за подобряване на икономиката по традиция останаха около и под 15% с отделни пикови моменти около смени във властта. По-трайно близки и надминаващи 20%, тези очаквания бяха само в първата фаза от годините на първия мандат на Борисов.

По традиция очакванията за материалното положение на собственото семейство останаха по-благоприятни в сравнение с общите икономически очаквания. Вероятно, общополитическият скептицизъм (донякъде инерционен) не влияеше толкова тук. Но и тук се откриваше въздействието на смените във властта, макар то да не повтаряше буквално очакванията за общото икономическо положение.

Ролята на кратковременните политически фактори личеше ясно дори в очакванията за цените и безработицата. Те отчетливо спаднаха около изборите и смените във властта през 2009 и 2013 г.

В годините назад личеше постепенен и „стъпаловиден" спад в очакванията за безработицата. Световната икономическа криза през 2008 г. рязко повиши очакванията за безработица у нас. Между 2008 и 2010 г. очакванията за безработица се задържаха на чувствителни нива, но дори и тук изборите през 2009 г. имаха моментно „обезболяващо" въздействие.

По традиция преобладаващите очаквания в последните години бяха за повишаване на цените на основните стоки. Във втората фаза на първия мандат „Борисов" това очакване се споделяше от около и над 80% от българите и това останаха най-високите равнища в разглеждания период от няколко години. Именно в кроя на мандата „Борисов 1" - в последните месеци на 2012 г. и в първата половина на 2013 г. започнаха и протести по повод високи сметки за комунални услуги. С хода на протестите спаднаха и очакванията за повишаване на цените, повишиха се нивата на онези, които очакват цените да останат същите, а дори и да намалеят. Данните тогава се движеха в синхрон с отбелязаното по-горе намаляване на общия икономически негативизъм и отрицателни очаквания за личните финанси.

В следващите години нивата на песимизъм за ценните започнаха да се колебаят около 60%, а по-късно - между 60% и 70%. Неутралните бяха между 20 и 30%, а постепенно трайно се установиха около 20%. Онези, които очакваха намаляване на цените вече не клоняха към нула, а се колебаеха около 5%. През 2016 г. обаче като че ли тези очаквания спаднаха. По същото време обаче леко намаляха и негативните очаквания, а се покачиха неутралните, обобщават от "Галъп интернешънъл".