Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще може да забранява износ на медикаменти, за които има дефицит в страната. Това предвиждат промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приети от Министерския съвет и предложени за приемане от Народното събрание, съобщи пресслужбата на Кабинета.

Забрана ще се налага, ако търговец не е успял да достави лекарство на пет аптеки, обясни здравният министър Кирил Ананиев. При подадено искане за паралелен износ до ИАЛ пък агенцията ще има пет дни да го забрани или износът ще е разрешен.

Ефектът върху паралелната търговия ще е за милиони левове, подчерта министърът.

Със законопроекта се предлага регламентирането на лечението с лекарствени продукти за състрадателна употреба, въвеждането на мерки за ограничаване на износа на лекарствени продукти при необходимост, оптимизиране на дейността по провеждане на клинични изпитвания, както и намаляване на административната тежест при даряване на лекарствени продукти.

Предвижда се министърът на здравеопазването да издаде наредба, регламентираща условията и реда за лечение с лекарствени продукти за състрадателна употреба. По този начин пациентите ще получат достъп до лечение, когато за тях липсва алтернатива и съответният лекарствен продукт не е разрешен в друга държава. Тези лекарствени продукти няма да се заплащат с публични средства.

Законопроектът регламентира и мерки за наблюдение на лекарствени продукти и за ограничаване на износа им, ако е установена липса или недостиг на територията на България. За целта Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще изготвя списък на лекарствените продукти, за които може да се ограничава износът по ясни и обективни критерии. Лекарствените продукти, включени в ограничителния списък, ще могат да се изнасят, само ако ИАЛ не е издала заповед за ограничаване на износа на конкретния лекарствен продукт. Изпълнителната агенция по лекарствата ще има право да издаде заповед само в случаите, когато се установи, че има липса или недостиг на медикаменти за българските пациенти.

Анализът за установяване на липса и недостиг се извършва при условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на ИАЛ. Предвижда се тя да бъде издадена в срок до три месеца от обнародването на закона.

Със законопроекта се въвежда изискването ИАЛ да изгради специализирана електронна система за събиране и анализиране на информация за липса и недостиг на лекарствени продукти на територията на страната в срок до четири месеца от влизане в сила на закона. Данните и работата на Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса ще са синхронизирани и обвързани и ще се наблюдават ежемесечно.

Оптимизират се и дейностите по провеждане на клинични изпитвания като се създават условия за прилагане на Регламент (ЕС) №536/2014. Прецизират се националните вътрешноорганизационни административни правила по разрешаването на клинични изпитвания и се намалява регулаторната тежест за бизнеса. Въведена е и ясна регламентация за лечебните заведения, които могат да провеждат клинични изпитвания.

Облекчения се правят и по отношение на даренията на лекарствени продукти - сега действащият съгласувателен режим се заменя с уведомителен.

Намалява се административната тежест за лицата, желаещи да извършват производство и търговия на едро с лекарствени продукти. Срокът за издаване на разрешения се намалява от 90 на 60 дни. Отпада изискването при издаване на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти да се представя в Изпълнителната агенция по лекарствата заключение от регионалната здравна инспекция след проверка на място, че са спазени здравните изисквания в помещенията за търговия на едро. Отпада и един от документите, които се изискват в процедурата по издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, която се открива в населено място с население под 10 000 жители.

Предлагат се и други мерки за намаляване на административната тежест, като например - отпадане на изискванията за представяне на удостоверение за актуална съдебна регистрация по Закона за лечебните заведения и на документ за наличие или липса на публични задължения по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тези обстоятелства вече ще бъдат проверявани по служебен път.

Кирил Ананиев е постигнал споразумение с кредиторите на ловешката болница, съобщи той пред журналисти след днешното правителствено заседание. Фирмите се съгласили да намалят запорите си от 800 на 80 хил. лв. "Така болницата ще може да плати заплатите и да поръча нови лекарства, а в следващите три месеца да бъде преструктурирана", обясни Ананиев.

Той уточни, че е разработен план за оздравяване и преструктуриране на болницата, работата по който започва веднага. Здравният министър се  надява в рамките на три месеца лечебното заведение да придобие този вид, в който то ще може да бъде ефективно.

Днес беше крайният срок, който служителите на ловешката болница бяха поставили на правителството да намери решение за финансовата криза в лечебното заведение и начин да изплати дължимите им заплати за последните три месеца. След тази сряда стачните им действия ще станат целодневни, ако не се търси решение, заплашиха те преди два дни в началото на седмицата.