20 водещи икономически центъра дават почти 90 на сто от продукцията в страната, като повечето от тях са в Южна България. Това става ясно от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвено в последните пет години и представено днес на кръгла маса.

Амбицията на авторите на проучването, е да се „надскочи" административно-териториалното деление на областите и районите и да се начертаят нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.

Ключов момент в изследването на икономическите центрове е обособяването на т.нар. периферия от общини, които са най-силно обвързани и зависими от ядрото. В настоящия анализ под периферия се разбират тези общини, при които над 10% от наетите пътуват ежедневно и работят в ядрото. Този поглед към икономическите центрове и техните периферии обособява няколко основни типа икономически центрове:

- Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия - такива например са икономическите центрове "София" и "Пловдив";

- По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини - такива например са центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен";

- Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия - такива например са центровете "Габрово-Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево".

„Фокусът на анализа попада върху 20-те най-големи центъра в страната (Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово-Севлиево, Добрич, Казанлък, Козлодуй, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Раднево, Русе, Сопот, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен Ямбол)", уточниха авторите на изследването.

„По оста София-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора-Бургас се оформя икономически мегаполис в Южна България, докато на север се развиват отделно обособени острови на икономическа активност. Водещите икономически центрове произвеждат 86 процента от продукцията в страната като 40 на сто е дело на столицата. В тях е събрано и 60 процента от населението. Връзка между тези икономически центрове, на юг и на север от Стара планина, в момента няма. Ако имаше добра връзка през планината, най-вероятно щяхме да говорим за един много по-голям по мащаб икономически мегацентър", обясни Десислава Николова.

За преодоляването на разликите между регионите икономистите предлагат създаване на свободна от данъци зона в Северозападна България, като решение за икономическото възраждане на региона.

„Ако в общини като Видин, като Враца данък общ доход бъде намален от 10 на 5 процента и тези пари остават на местно ниво, общините ще имат повече средства да провеждат по активни политики. Това е нещо, което може да накара един предприемач да се замисли, защо да отварям предприятие в Пловдив, а да не отворя във Видин, като там ще са ми по-малко разходите за труд", обясни идеята Явор Алексиев. Според него, най-съществен проблем на Северозапада е трайната миграция на хора, която води до по-малко инвестиции и по-ниско потребление.

„Основно предизвикателство през следващите няколко години ще е развитието на инфраструктурата в тези райони, защото Северозападна България е част от беден европейски район, тоест проблемът не се изчерпва само в рамките на България. И от страната на Румъния, и от страната на Сърбия, това е един беден европейски район, поради което е много важно да се повиши неговата свързаност", препоръчва Явор Абексиев.