Около 5,2 млн. души живеят в градска среда в България и обитават 2,6 млн. броя жилища. Това показват данните от анализ на „Евростат" за демографската карта на общността през 2016 г. Анализът акцентира върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, и е разработен по повод Световния градски форум, който се провежда от 7 до 13 февруари в Куала Лумпур, Малайзия.

За България е обърнато специално внимание върху тенденцията за обезлюдяване на селските райони и миграцията на хората към големите градове. Посочва се, градското население като дял от общия брой на населението у нас се е увеличил - от 20 на сто през 1950 г. - до 67 на сто през 1990 г. и до 75 на сто през 2016 г.

За около 65 години селските райони са загубили население от близо 6 милиона души, което е преминало в градските райони. В момента в селски райони у нас живеят около 1,8 млн. души.

Данните на „Евростат" показват, че през 2016 г. в градовете на ЕС живеят 41,2% от населението, 30,6% живеят в градовете и предградията, а 28,2% живеят в селските райони.

Отчита се, че София и Варна са единствените градове в България, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си - в София с около 30 на сто, във Варна - с около 10 на сто.

Най-прогресивно обезлюдява населението на Враца - минус 23 на сто, и Видин - минус 22 на сто. Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 процента, са практически необитаеми. Като примери се дават трите най-големи български града: 24 на сто от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София - 48 процента, във Варна - 30 процента, и в Пловдив - 26 процента необитаеми или вакантни жилища.

В анализа се посочва и друга негативна тенденция за нашата страна: През 2016 г. близо един на всеки четирима жители на градовете (23,6%) в ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване, докато за България е 31.1 на сто. В селските райони на ЕС този процент е 25.5%, а за България е 53.8 на сто. Населението в предградията в ЕС, което е изложено на риск от бедност или социално изключване, съставлява 21.6% от общото население в предградията, докато за България е 38.9 на сто.

От „Евростат" угточняват, че за да бъде "изложен на риск от бедност или социално изключване", трябва да се прилага една от следните три ситуации: лицето трябва да бъде изложено на риск от (парична) бедност; тежко материално лишение; живеещи в домакинство с много ниска интензивност на работа.

Общият дял на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване в ЕС, се е увеличил леко през годините. В градовете този дял се е увеличил от 22,7% през 2010 г. на 23,6% през 2016 г., докато в градовете и предградията той е нараснал от 20,3% през 2010 г. на 21,6% през 2016 г. За разлика от тях делът е намалял в селските райони от 29,0% 2010 до 25,5% през 2016 г.

Според анализа на „Евростат", най-нисък е делът на живеещите в градовете, които са изложени на риск от бедност или социално изключване, в Словакия (13,0%), следван от Чехия (13,8%), пред Полша (16,2%) и Финландия (17,2%). От друга страна, най-висок е делът на градовете в Гърция (33.6%), следвани от България (31.1%), Италия (30.3%) и Белгия (29.3%).

В 12 държави-членки на ЕС градовете отчитат най-малък дял от хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, докато в десет държави-членки най-нисък процент са регистрирани в селските райони. В шест държави-членки най-нисък процент бяха регистрирани в града и предградията.