С много добра организация е напълно реалистично в края на 2024 г. да имаме изцяло завършена автомагистрала „Хемус". Това каза от парламентарната трибуна министърът на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков, който народните представители призоваха да даде информация относно напредъка по пътните проекти.

Той поясни, че до края на годината ще се строят 77 км, за нови 85 км ще бъдат обявени общствени поръчки. „Остават само около 90 км, за които през 2019 г. от Велико Търново до пътен възел „Буховци", област Търговище, отново ще търсим изпълнители с конкурс  и да започнем тяхното изграждане", каза министър Нанков. По думите му новата автомагистрала "Хемус" ще отговаря на всички изисквания.

От автомагистрала „Струма" през тази година предсрочно ще завършим 24-те км от Кресна до Сандански с почти 8 месеца, но не за сметка на качеството, съобщи още министърът на регионалното развитие и благоустройството по време на изслушването си в парламента.

„За магистралата от Благоевград до Железница, почти 7 км, строителните дейности вървят изключително добре. Прекъснали сме ги в частта на откритото археологическо находище", посочи той. „Ще изчакаме мнението на експертите. Ще се съобразим, както досега, не само с екологията, но и с археологията", изтъкна министърът. „За най-тежкият участък от АМ „Струма"- Кресненското дефиле тази година ще стартираме с тръжната процедура, ако Административният съд се произнесе в наша полза", коментира Николай Нанков.

„Вървим по график, целта ни е през май 2019 година да стартираме реалното строителство", обясни регионалният министър и уточни, че стойността на най-скъпата отсечка от магистралата заради тежкия терен е около 800 млн. лева.

Пред депутатите министърът коментира още, че България строи най-евтините, не най-скъпите магистрали в Европа. Според данните на Евростат в страната ни километър магистрала струва средно  3,1 млн.евро. В Румъния цената е 6.5 млн.евро, в Гърция - 10.28 млн. евро на км, в Словакия - 13 ,7 млн.евро. В Сърбия и Македония е 5,5 млн.евро. Министърът бе категоричен, че ниската цена не е за сметка на качеството и пример за това е признание от ЕК, че АМ „Тракия" е сред добрите примери в целия съюз като позитивен пример за изграден проект с европейски средства. „Най-скъпата магистрала в България е „Люлин", но тя е била възложена през 2006 г. на цена 8,1 млн.евро на км", напомни Нанков. И добави, че в тази цена не е включено укрепването на свлачище, което все още създава проблеми. „Имаме и други примери за обекти от 2005 и 2006 г. за участъци, които в момента не могат да се нарекат магистрали и ги ремонтираме", добави той.

Регионалният министър каза още, че от 1 януари 2019 г. се въвежда електронната винетка за леки автомобили. Цената се запазва същата. А от средата на следващата година ще заработи и тол системата, която ще таксува тежкотоварния транспорт. Очакванията са чрез двете системи да се генерира приход от над 1,2 млрд.лв. годишно, което ще позволи повече средства за ремонт на пътища. Разчетите сочат, че до 6 години по този начин ще могат да се ремонтират всички 8000 км от републиканските пътища в лошо състояние. Общата дължина на републиканската пътна мрежа е близо 20 000 км. След въвеждането на тол системата се предвижда и финансов ресурс от нови 50 млн.лв. за ремонт на общински пътища.

„Липсата на финансиране за пътищата е проблем от 30 години", който ние сега малко по малко решаваме", каза още Нанков. По отношение на въвеждането на тол системата министърът допълни, че в момента в АПИ се изгражда звеното, което ще е я управлява и контролира, софтуерът, който освен за пътното таксуване ще се ползва и в борбата с контрабандата и трафика на хора. Световната банка ще изготви справедлив модел за тарифиране. Очаква се до началото на август той да е готов за обществено обсъждане. Министър Нанков коментира, че системата ще е върху 16 000 км пътища, но ще се плаща само за тези, които са в добро състояние. Първоначално обхватът ще е около 50-60% от пътищата.

Министър Нанков съобщи още, че за подобряване на качеството на новоизградените и ремонтирани пътища се работи за промяна на гаранционните срокове с цел тяхното удължаване. По-дългите срокове ще залегнат и в обществените поръчки. „Гаранционните срокове на магистралите в момента са 5 години, а 10 години за съоръженията като мостове и тунели. Гаранцията за текущ ремонт е 1 година. Категорично ниски гаранционни срокове и работим за повишаването им" , каза Нанков. Пред журналисти той уточни, че според него гаранционният срок за нова магистрала трябва да стане 10 г., а за мостови съоръжения - 13 г. Предложенията предстои да се обсъдят и с браншовите организации, както и да бъдат пуснати за обществено обсъждане.