Следкризисното възстановяване на България се извършва бавно, противоречиво и неустойчиво. Както в България, така и в страните от ЕС и еврозоната, все още не са достигнати следкризисните равнища на икономическия растеж. Това показва доклада на Икономическия институт на БАН „10 години от началото на глобалната финансово-икономическа криза - поуки и необходими реформи", представен от доц. д-р Даниела Бобева.

Тя уточни, че българската икономика е щяла да изпадне в мащабна, дълбока и многобхватна криза, дори без да е имало глобална криза.

Първите сигнали се появяват през последното тримесечие на 2008 година

По думите на доц. д-р Бобева, влиянието на кризата върху реалния сектор в България започнало да се усеща през последното тримесечие на 2008-ма година. Освен това, в макроикономически план икономиката на България е била сред най-дебалансираните сред държавите - членки на ЕС, преди кризата и са били налице "симптоми на прегряване".

"Нашият доклад казва няколко неща, които не са били казани досега и които биха могли да бъдат оспорвани, разбира се. Едното е, че българската икономика показа още преди началото на глобалната финансово-икономическа криза, някои индикатори, някои показатели за забавяне, тоест обръщане на цикъла от това възходящото - много чуждестранни, много местни инвестиции, висок икономически растеж, ниска безработица и изведнъж нещата започнаха да се обръщат, тоест цикълът започна да се обръща", обясни д-р Бобева и даде конкретни примери: в макроикономически план икономиката на България е била сред най-дебалансираните сред държавите - членки на ЕС, преди кризата и са били налице "симптоми на прегряване" при средногодишна инфлация от 11.95 на сто за 2008 г., коефициент на безработица от 5.7 на сто, дефицит по текущата сметка на платежния баланс от минус 22 на сто от БВП и приток на преки чуждестранни инвестиции към страната от 28 на сто от БВП за 2007 г.

„За разлика от Балтийските държави, които влязоха в ЕС през 2004 година, и имаха по-дълго време да растат, у нас този тренд беше прекъснат, поради което не паднахме толкова твърдо, тоест икономиката не пострада толкова много, колкото при Балтийските страни. Нашата икономика обаче се възстановява по-бавно, отколкото при тях и затова има доста причини. Най-вече те са в структурните проблеми на българската икономика. Ние се надяваме - поне тези, които мислят либерално, икономически, че кризите ще оправят нещата, но кризата не ги оправи", разясни д-р Бобева.

България е излязла от кризата

Тя беше категорична, че България е излязла от кризата и е възстановила икономическия растеж. „Въпросът е колко устойчиво е това въpстановяване и дали ще успеем да достигнем нивата на икономически растеж над 6 процента, които имахме преди кризата", попита риторично д-р Бобева.

По нейните думи, след 2011-2012 година са се появили първите симптоми на излизане, но погледнато макроикономически, окрупнявайки нещата, ние грешим, защото индустрията, промишлеността все още не е излязла от кризата, а тя беше основно засегната.

„Изведнъж всичко се насочи към услугите. Представете си, че вие работите в едно голямо примшлено предприятие и като ви съкратят персонала, какво се случва? Ами отиваш в кварталното магазинче, или си правиш някакъв самостоятелен бизнес, или там някакъв сервиз. Това се случи при нас. Реагираха и хората индивидуално, и компаниите, тоест по този начин успяхме да се справим с шока, но сега вече във въpстановяването става все по-трудно, защото вече имаме един огромен дълг. Вие знаете, че България е една от страните с голям частен дълг, който намалява, но намалява много бавно, защото банките са по-притиснати. Все повече намаляват шансовете българският финансов сектор да подкрепи българската икономика, а не 60 процента да разчитат фирмите от реалния сектор на външно финансиране", обобщи д-р Бобева.

Кои са основните заплахи пред българската икономика

Това, според доклада на БАН, са липсата на реформи в нереформираните сектори - здравеопазване, образование, социална сфера до голяма степен. Липсата на реформи е най-големият риск за българската икономика.

"Има политически консенсус по повечето от тях, които трябва да се правят. Просто трябва да се избърза преди да е станало късно и най-вече това, което и докладът показа - трябва да се продължава стабилността на фискалната политика, тоест да се поддържат ниски нива на дефицити или това, което се харчи, трябва да се харчи по-ефективно и към сфери, които са реформирани и биха допринесли за икономически растеж. Качество на икономическия растеж ни трябва, инвестиции в допълнителна добавена стойност. Трябва ни малко индустриализация на икономиката. Няма да се разминем с това. Има и рискова нагоре към инфлацията и най-вече това, което казах за имотния пазар. Трябва да се наблюдава внимателно, да се говори с агентите на този пазар. Не ни трябва прегряване на имотния пазар, защото това ще ни изправи пред нова кризисна ситуация", препоръча д-р Бобева.

Влизането на България в еврозоната ще бъде положително за страната

"Еврозоната - това е политически избор, от който просто трябва да платим цената, а цената каква е зависи от нас. Ако видите данните за това как се покачват цените в различните държави, ще разберете. Колкото една държава по-добре си организира процеса и държи търговците и спекулантите на мястото им, толкова по-малък ще бъде шокът. Да, ще се вдигнат цените първоначално, но гледайте данните. Те показват, че се покачват не от датата на приемане на еврото, а последните тримесечия преди влизането в еврозоната и след това се възстановяват. Търсенето и предлагането няма как да не ги възстанови рано или късно", каза д-р Бобева. Според  нея, за България е важно да влезем в ядрото, да не сме в периферията. „Не е хубаво да си в периферията. Защото от икономическа гледна точка, не от политическа гледна точка, всичко се решава в ядрото, а периферията - не се знае какъв ще е ефектът за периферията", каза в заключение д-р Даниела Бобева.