България е против искането на Тръмп за рязко вдигане на разходите за отбрана. България се обяви срещу грубия натиск на президента на САЩ Доналд Тръмп за ударно повишаване на военните разходи до 2% от БВП с перспектива те да достигнат 4%. Според официалната статистика в НАТО страната ни харчи 1.56% от БВП и президентът Румен Радев, който я представляваше на срещата на алианса в Брюксел, е изразил несъгласие с искането за рязък скок.
"Аз единствен поставих въпроса пред генералния секретар на НАТО какво става с Трансатлантическата връзка, която е гръбнакът на НАТО като военни способности, ако не срещнем тези 2% сега, а никой не говори за тези 4%. НАТО не е борса, на която можеш да си купиш сигурност, НАТО е съюз на суверенни държави, обединени от стратегически цели и общи ценности", казал Румен Радев, цитиран от пресцентъра на президентството. "Решението за достигане на 2%, което много трудно е било прието у нас, ще се постигне в мандата на следващото правителство - по план през 2024 г.", отбеляза Румен Радев и подчерта, че очаква натискът за увеличаване на парите за отбрана да продължи. От друга страна, американският президент бил прав, защото всяка страна трябва да има принос в свят на растящи заплахи и да изгражда ефективни способности. "Това, което той прави, е добре и за нас като изграждане на отбранителни способности. Виждате с каква неохота в България се заделят средства за въоръжените сили", обясни Румен Радев и допълни, че на тази тема е свикал три заседания на Консултативния съвет за национална сигурност. "На тях се разбираме за нещо, което после се отменя, проектите за модернизация непрекъснато се отлагат, непрекъснато се намират причини", допълни Радев.
На 8 юни парламентът одобри два проекта за 3.26 млрд. лв. за модернизация на армията. 1.46 млрд. лв. ще отидат за 150 бойни машини за пехотата, 1.8 млрд. лв. - за 8 многоцелеви изтребителя. Очакванията са и двата договора да бъдат подписани до края на годината. Парламентът трябва да приеме и проект за нови военни кораби за близо 1 млрд. лв. Така проектите за модернизация на армията ще минат 4 млрд. лв.
Скоро може да има и уикенд винетки. Скоро може да бъдат въведени уикенд винетки, които да важат от 12 часа в петък до полунощ в неделя. Това е едно от предложенията за промени в Закона за пътищата, внесени в Народното събрание от депутати от ГЕРБ. Новата система за таксуване по пътищата се очаква да влезе в сила от идната година.
Предложенията предвиждат електронните винетки за леките коли да са за време и да са с валидност една година, три месеца, месец, седмица, както и за събота и неделя. Те ще могат да се валидират и след датата на закупуване.
Автобусите и камионите над 3.5 тона ще плащат на база на изминато разстояние. Цените за километър обаче все още не са ясни. Те трябва да бъдат определени с наредба от Министерския съвет. Кабинетът ще реши окончателно и за кои пътища да се взима такса.
В законопроекта е предвидено плащането на винетките и пътните такси за изминато разстояние да се извършва електронно - с банкови карти, карти за гориво. Има възможност това да става и в брой в определени пунктове.
България получи "да" за едновременно влизане в банковия съюз и ERM II. България получи пътна карта за реформи и ориентировъчна дата за едновременно влизане във валутния механизъм ERM II и банковия съюз. До дни страната трябва да изпрати искане за пристъпване към "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, а ако всички стъпки и ангажименти се изпълняват навреме, този процес би трябвало да отнеме около година. Това стана ясно в четвъртък след заседание на еврогрупата, в което участваха и представители на ЕЦБ и Дания (като единствен участник в ERM II без да е в еврозоната), българският министър на финансите Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев.
"Приветстваме намерението на българските власти да предприемат необходимите стъпки за присъединяване към механизма ERM II", се посочва в изявление на финансовите министри на страните от еврозоната. То идва след изпратено от българска страна писмо, с което България се ангажира да направи реформи за укрепване на финансовия сектор, по-добра работа на институциите, както и да започне подготовката по влизане в банковия съюз.
Нещо като надзорен механизъм
ЕК и ЕЦБ ще наблюдават напредъка на тези ангажименти и когато установят изпълнението им, ще бъде взето решение за присъединяване на България към т. нар. чакалня на еврозоната. В позицията на Еврогрупата се посочва, че може да се очаква от ЕЦБ да завърши оценката си на финансовата система в страната в рамките на около година след като България подаде официално кандидатурата си за банковия съюз.
"Призоваваме българските власти да приложат задълбочените реформи, залегнали в механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност заради важността им за стабилността и целостта на финансовата система", се посочва в изявлението.
Комисарят, отговарящ за еврото Валдис Домбровскис подчерта, че това не е формален критерий за присъединяване към чакалнята на еврозоната, но се очаква страната да покаже някакъв напредък в тази сфера. Фактът, че се обръща внимание на съдебната система донякъде е положителен, тъй като може да форсира управляващите да пристъпят към реформи в тази сфера.
Всичко зависи от нас
"Считам, че срокът от една година за присъединяване към ЕРМ II и банковия съюз, е реалистичен", каза Домбровскис.
От изявлението на Беноа Кьоре, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ стана ясно, че има няколко стъпки преди страната да се присъедини към механизма за тясно сътрудничество. Една част от тях са свързани със законодателна рамка за влизане в банковия съюз, друга - с националния надзор, който трябва да е съвместим с този на ЕЦБ, а третата е нова оценка на качеството на активите на българските банки, която ще бъде извършена от Франкфурт.
"Очакваме този процес да бъде завършен в рамките на една година. Подробната оценка (на активите - бел. ред.) може да доведе до нужда от последващи мерки от страна на България. Щом България ги изпълни, пътят ще бъде свободен за положителна оценка от ЕЦБ и България да влезе в близко сътрудничество и в ERM II", заяви Кьоре.
От изявленията на официалните лица в Брюксел стана ясно още, че тук нататък това ще е пътят за всички държави, които искат да се присъединят към еврото.
Няколко допълнителни плюса от договореното днес между България, ЕЦБ и финансовите министри
Нова външна проверка на банковия сектор. За разлика от предишната, този път нямаме причина да се съмняваме, че ще е максимално строга. ЕЦБ не би искала да поеме риска съществуващи наследени проблеми да й експлодират в лицето, докато БНБ имаше стимул да замаже известното, за да не си навлече паника/допълнителни репутационни щети. Ще е интересно кои банки ще избере ЕЦБ да провери.
Обвързването с мониторинговите доклади може да изглежда като начин страните от еврозоната да си оставят вратичка за протакане. Но може и да е ценен начин да се върне ролята им за лост за реформи в съдебната система. В последните години те очевидно бяха поизчерпани и критиките в тях не произвеждаха нищо, а дори дипломатичния тон се отиграваше на местна почва като позитивизъм.
България получава макар и ориентировъчен хоризонт от около година, което все пак е доста стегнато и в рамките на мандата на това правителство. Което произвежда и нещо, което за мнозина може би е по-скоро минус - това вероятно ще е нов стимул да се консолидира кабинета Борисов III и намалява шансовете за предсрочни избори до юли 2019 г.
Заявка да се попрочистят и скелетите в небанковия сектор. Това, дори да се реализира само частично, също може да е само от полза.
България прокарва нов път, който отсега нататък ще е стандарт за влизане в ERM II. На фона на обичайната апатичност по европейските теми, това изглежда като сериозно дипломатическо раздвижване.
Новите правила за търговците на ток ще бъдат облекчени. Броени дни след като на 1 юли мащабните промени в енергийния сектор влязоха в сила, се подготвят нови изменения в Закона за енергетиката. Те идват в отговор на недоволството на търговците на ток от въведените по-рано изисквания към тях - много по-високи банкови гаранции, инвестиции в енергийна ефективност, предплащане на ДДС и т.н. Все условия, които са свързани с големи разходи от тяхна страна. В края на юни председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България Мартин Георгиев каза за "Капитал", че ако не се вземат мерки, ще се стигне до прекратяване на дейността и фалити сред търговците. А това би предизвикало значителни сътресения на пазара на електроенергия в страната.
Мерки очевидно се взимат и то в спешен порядък. Група депутати от ГЕРБ начело с председателя на енергийната комисия Делян Добрев са използвали преходните и заключителни разпоредби в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, за да смекчат от части условията към търговците на електроенергия. Допустимата, но не много прозрачна парламентарна практика с един законопроект да се правят промени в различни други нормативни документи, спестява няколко седмици за административни процедури, тъй като поправките вече са одобрени на второ четене от парламентарната икономическа комисия и предстои да бъдат гласувани в пленарната зала.
Какво е новото
Ключовият проблем за търговците бяха големите гаранции, които трябва да предоставят, за да извършват услугите си. За добавката "Задължения към обществото" те са в размер на 150% от приходите от тази добавка в месеца с най-големи продажби. "Внасянето на подобно обезпечение би блокирало приблизително 40-50% от оборота на търговците", обявиха от Асоциацията на търговците на енергия, посочвайки, че увеличените разходи за обезпечения могат да рефлектират върху цените на свободен пазар, тъй като търговците нямат механизъм да се подсигурят, че клиентите им ще плащат редовно. Посредниците събират сумите за "Задължения към обществото" и носят целия риск, т.е. те са задължени да преведат съответните средства на НЕК (от 1 юли на Фонд "Сигурност на електроенергийната система") без значение дали клиентите са платили. Затова те настояваха обезпечението да се намали три пъти - до 50% от размера на сумата за коректните търговци и до 100% за некоректните на база историята на плащанията към НЕК.
Именно това е и настоящето предложение на депутатите от ГЕРБ. "Смекчаваме изискванията по отношение на гаранциите, тъй като сегашния модел е нечестен спрямо тези участници на пазара, които досега са спазвали разпоредбите", коментира Добрев.
Бездимните цигари с 40% акциз, кутия става 6 лева. "Бездимните цигари ще бъдат с акциз, който ще е 40% от размера на този за конвенционалните цигари". Това заяви председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова след приети промени на първо четене в закона за акцизите.
Сега ставката за нагреваемите изделия е 0,93 лв., а за обикновените цигари е 3,54 лв. След промените налогът ще се вдигне на 1,40 лв. Това означава кутия бездимни цигари да поскъпне до 6-6,50 лева.
Стоянова посочи, че промените били нужни заради тенденцията да се увеличава употребата им, като до края на годината се очаквало да заемат 1,6% от пазара на тютюневите изделия.
"Акцизът трябва да се формира според тютюна, който се съдържа в изделието", посочи Стоянова. Първоначалният вариант на промените беше налогъг да се образува на бройка или върху цената им. "Неправилно е ставката да се изчислява както при другите тютюневи изделия, защото те са различен продукт", посочи още Стоянова.
Постъпленията от новия акциз ще бъдат 5-6 млн. лв. повече.
Ще бъде предложено покачването на акциза да бъде по-плавно, а скалата да зависи от скоростта на навлизането на бездимните цигари и компаниите, които проявяват интерес, уточни шефката на бюджетната комисия.
Тихо приеха закона за шума на първо четене. За по-малко от час и без много дебати народните представители приеха вчера на първо четене промените в Законопроекта за защита от шума в околната среда, предложени от вицепремиера Валери Симеонов. Със 127 гласа „за", 17 - „против" и 10 „въздържали се" избраниците се съгласиха от 23.00 до 8.00 часа сутринта да се спазва тишина от магазините, които правят зареждане, мероприятията на открито, да има забрана за шум от озвучителни средства, монтирани на транспортни средства, и на плавателни съдове. Промените ще засегнат зоните за туризъм, спорт и развлечения, както и междублоковите пространства.
Глобите за неспазване на ограниченията да скочат двойно, ще могат да се налагат на шумни диджеи и съседи, а контролът да се извършва през нощта от органите на МВР.
Поправките срещнаха отпор единствено от ДПС, като избранниците на Движението посочиха еднозначно, че законът „ще убие туризма", а покрай морските общини ще пострадат и останалите. Бившият кмет на Антоново и сега депутат Танер Али (ДПС) бе категоричен, че с новите текстове се изземат правомощия на местната власт, която сама може да си реши на място какви разрешения за шум да дава. Но колегата му от Обединени патриоти Славчо Атанасов даде пример с градоначалотването си в Пловдив, където гражданите протестирали десетки пъти срещу нощната музика от заведения. За гласуването на новите текстове в парламента дойде и Валери Симеонов, който отбеляза, че поправките ще се отразят положително на туризма. Припомняме, че от лятото на миналата година Симеонов периодично организира акции срещу шума, като първата бе в Слънчев бряг, а тази година вицепремиерът стартира и с проверки на заведенията по „Витошка".
Малко след като гласуването мина в пленарна зала, от ПП ГЕРБ в Бургас разпространиха и становището на местния депутат Димитър Бойчев. „За да бъде законът наистина работещ, трябва внимателно да дискутираме промените преди окончателното им приемане", посочи Бойчев. Народният представител, който е и член на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм заяви, че подкрепя завишаването на финансовите санкции, но вижда друг проблем в оформените до момента предложения.
„Да се възложи изцяло контролът за спазване на закона на МВР е крайна мярка. Трябва да се търсят други варианти, които да са по-гъвкави и да има баланс между интересите на бизнеса и тези на гражданите. Предложените санкции при констатирани нарушения залитат към крайност. Така например, ако едно заведение работи след определеното време и наруши закона, ще трябва да затвори за 7 дни, а при следващо нарушение санкцията е 30 дни. Това са големи загуби за бизнеса, летният сезон у нас е сравнително кратък", категоричен бе Бойчев. Вече има идея при второ четене националните курорти да бъдат извадени от Закона за защита от шума в околната среда и да се регулират в отделна наредба. Така ще може чрез специална наредба правилата за шума ще бъдат определяни от местната власт.
2,2 млн. лева изплатени на работници от фалирали фирми. 218 млн. лева на 1041 работници от 172 фалирали фирми е изплатил Фондът за гарантирани вземания само за първите шест месеца на 2018 г. Средното обезщетение за гарантирано вземане за този период е било в размер на 2131 лв.
Директорът на фонда Ваня Борисова обясни пред „Монитор", че концентрация на банкрутирали дружества от даден сектор не се наблюдавала. Обезщетения получавали служители от отраслите енергетика, транспорт, металургия, лека и хранителна промишленост. Дори и в сферата на медиите доскоро се извършвали плащания от фонда, който разполага с бюджет от 257 млн. лв.
„Преди да започне процедурата по изплащане, първо се проверява дали фирмата в действителност е в несъстоятелност, след което в продължение на месец ревизорите правят проверка в самото предприятие", обясни Ваня Борисова. Едва след това се съставят констативните протоколи, на чиято база се преценявало за всяко отделно лице дали има законово основание да получи съответната сума. При обявяване на несъстоятелност на работодателя служителите могат да кандидатстват за компенсация от фонда, като имат право на последните шест начислени, но неизплатени заплати и обезщетения от последните години преди решението за откриване на процедура по несъстоятелност.
„Фондът ежедневно извършва плащания на заплати тогава, когато има основание. Получаваме заявления от всички градове, защото дори и седалището на фирмата да е в столицата, например, тя има дъщерни дружества и в други населени места в страната ни", казва Борисова.
Отказ за изплащане са получили 1714 служители на закъсали или фалирали дружества.
Една от най-честите причини за отказите е, че дружеството работодател е работещо и срещу него няма производство по несъстоятелност. Случвало се молби да подават и служители, чиито неизплатени заплати и обезщетения са за периоди повече от 3 години.
Имало дори заявления за получаване на гарантирани вземани от лица, които нямат неизплатени възнаграждения или обезщетения. Във фонда от началото на годината са подадени над 6000 заявления, като половината от тях все още се обработват.
От края на март тази година Инспекцията по труда също има право да инициира откриване на производство по несъстоятелност за фирми, които не са плащали заплатите на минимум една трета от работниците си, за период от поне два месеца. За три месеца от инспекцията са подали 27 искови молби за 700 засегнати служители. До момента все още няма съдебно решение по нито една от молбите.
Още по темата:
Икономическият печат на 12 юли 2018 година
Икономическият печат на 11 юли 2018 година
Икономическият печат на 9 юли 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро