Задължителната квалификация на учителите се прави формално. Ежегодните квалификации, които са задължителни за учителите от 2 г. насам, на много места се провеждат некачествено - в някои случаи обучението трае само два часа, в други пък се ходи в командировки в чужбина със съмнителна полза. Това става ясно от сигнали на синдикати и учители от цялата страна.
От 2016/17 г. учителите са длъжни ежегодно да повишават квалификацията си, като в рамките на 4 г. трябва да са преминали през минимум 48 часа обучения. Според колективния трудов договор в системата на просветата 1% от училищните бюджети за заплати трябва да се разходва за квалификация на учителите, т.е. става дума за около 7 млн. лв. Самата квалификация пък може да се проведе само от обучителна организация, регистрирана от МОН. В момента има 175 такива организации, предлагащи 3237 обучителни програми.
Депутатът от БСП Ирена Анастасова вече два пъти пита просветния министър Красимир Вълчев как върви квалификацията на учителите, както и дали се налага преоценка или промени в процедурата. Още преди няколко месеца тя сигнализира, че значителна част от гилдията не е доволна от обученията, на които са ходили. Учители от страната споделяли, че изобщо не се спазват графиците за провеждане на квалификациите, на които понякога дори не идвали предварително определените лектори. Имало и куриози някои НПО-та да прехвърлят правата си на други. "Как МОН контролира този процес?", попита тя.
Тогава просветният министър Красимир Вълчев призна, че контролът не е достатъчен, но не само защото последващ контрол над обучителните организации в закона не е предвиден, а просто защото ведомството му няма възможност за повсеместно наблюдение. По думите му министерството може да осъществява контрол само по документи - дали съответната обучителна организация е лицензирана, каква програма за обучение предлага и т.н. "Мина една година от въвеждането на задължителната квалификация, може би е време за контрол", призна тогава той и обеща да организира механизъм за проверка на въпросните организации. Половин година по-късно обаче ситуацията е без промяна, а мерки за контрол не са въведени.
От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" също съобщиха за квалификации, които се провеждат проформа. Обучение по безопасност на движението по пътищата се провеждало набързо за 2 часа вместо предвидените 32 часа, носещи 2 квалификационни кредита. Във Варна директор ходил на обучение в Египет за 1900 лв., макар че не е известно какъв опит може да почерпи там. От Ловеч пък съобщили за практика на някои обучителни организации, които едва ли не принуждавали училищните директори чрез РУО-тата да пращат учителите си на техни курсове, като в замяна правели дарения за въпросното школо. "Освен че е неморално, съкращаването на часовете за даден курс е нарушение. Часовете не бива да падат под записаните по закон 16 часа за 1 кредит", коментира председателят на синдиката Юлиан Петров.
В регистъра на обществените поръчки вече ще се публикуват и анексите. В Регистъра на обществените поръчки вече ще се публикуват всички допълнителни споразумения, които възложителите сключват с фирмите изпълнители. Така обществеността ще научава на какви основания и по какъв начин се променят условията, с които определени кандидати са спечелили дадена обществена поръчка. Това предвиждат промени в Закона за обществените поръчки, приети на последното заседание на кабинета.
Властта най-после реши, че трябва да осигури прозрачност как се харчат публичните средства именно в този етап на провеждане на поръчките. Години наред за обществеността бе ясно, че именно с анекси към официалните договори се изменят цени, срокове и други условия за избраните фирми, с което се опорочава цялата конкурсна процедура. Това се доказва и от одитите на Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, които в последните години отчитат сериозни нарушения при почти всяка трета поръчка.
Предвижда се и още една мярка, която ще осигури повече прозрачност - всички възложители на обществени поръчки ще трябва да публикуват и договорите с подизпълнителите - информация, която към момента не е публична.
Основната част от новите текстове в закона са свързани с въвеждането на централизирана електронна платформа, която да обхване целия процес - от обявяването на търговете, през оценката на офертите, до сключването на договорите с избраните изпълнители и разплащането с тях.
Както писа в. "Сега", България ще може да се похвали с цялостно провеждане на обществените поръчки по електронен път евентуално в началото на 2021 г., въпреки че даденият от Еврокомисията срок е 18 октомври тази година. Страната ни обаче сериозно се забави с избора на изпълнител на електронната система и сега става ясно, че модулите й ще заработят поетапно в следващите три години.
Всъщност до 18 октомври ще се електронизира само малка част от цялостната процедура по провеждане на обществените поръчки. Според новия законопроект към тази дата трябва да бъде възможно чрез централизираната платформа да се публикуват решенията, обявленията и документациите за обществените поръчки. Електронно ще може да се правят запитвания и разяснения, както и подаване на заявления за участие и оферти.
Лихвите по бизнес кредитите паднаха под 4%. Банките в България вече отпускат бизнес кредити при лихвени нива под 4%. Това показват данните за новоотпуснатите и предоговорени заеми на БНБ към края на юни тази година.
Заемите в левове средно се отпускат при лихва от 3.8%, докато тези в евро - при оскъпяване от 3.1%. Не всеки обаче може да си позволи значително по-евтиното кредитиране, защото заемите в евро се отпускат преобладаващо в по-големи размери. През първите шест месеца на тази година над 85% от отпуснатите бизнес кредити, деноминирани в евро, са били на стойност над 1 млн. евро. Въпреки това онези 15%, които вземат бизнес заеми на стойност под 1 млн. евро, също плащат за тях 3.1%. За сравнение, при кредитирането за фирми, което се договаря в български лев, съотношението между заемите под 1 млн. евро и над 1 млн. евро е приблизително 45:55. Трябва да се има предвид, че нивата са осреднени и често еднократен ефект може да окаже влияние нагоре или надолу - например отпускане или предоговаряне на голям заем да натежи в едната посока.
Най-скъпи са заемите в български левове, които имат фиксирана лихва за първите поне 5 години от погасителния период. Към края на юни лихвата по тях е била средно 9%. Но според данните на БНБ обаче подобен тип заеми представляват по-малко от 1% от одобрените заеми.
За първите шест месеца на годината банките са отпуснали 5.6 млрд. лв. нови бизнес кредити (в това число влизат и предоговорените стари). Това е с 6% повече за същия период на миналата година. От тях 3.9 млрд. лв. са били отпуснати в евро, около 1.7 млрд. лв. - в българска валута, и малко под 30 млн. лв. - в американски долари. Най-бързо нарастват заемите, отпуснати в евро, които са били на стойност над 1 млн. евро - те се увеличават с цели 30% на годишна база и достигат 2.3 млрд. лв.
1.6 млрд. лв. одобрени жилищни заеми
Бумът при жилищните заеми плавно започва да отслабва. Ако към средата на миналата година новоотпуснатите и предоговорени ипотечни заеми бяха нараснали с близо 60% на годишна база, то тази година те отново продължават да се увеличават, но вече "само" с 12%. В рамките на първите шест месеца на 2018 г. са били одобрени 1.6 млрд. лв. жилищни заеми, като над 90% от тях са били отпуснати в българска валута. За сравнение, при новоотпуснатите ипотеки в евро има понижение от 34% на годишна база, което се обяснява с по-високия лихвен процент, при който се договарят.
"Александър логистикс" започна строителство на нова база в Казичене. Българската "Александър логистикс" започна изграждането на нова складова база в Казичене. Новият проект включва 2400 кв.м закрита площ и ще се използва за крос докинг, т.е. моментно преразпределение на стоките.
Дотук компанията притежава складова база от общо 25 хил. кв.м, от които 8 хил. кв.м закрита складова площ също в Казичене. Инвестицията в сегашното разширение заедно със земята е 1.8 млн. евро, от които 30% са от банково финансиране. Според Цветин Тодоров, един от собствениците на "Александър логистикс", такава инвестиция се възвръща за около 12 години.
Предназначение на новия проект
Крос докинг (от. англ - cross-docking) е логистична услуга, при която, когато стоката стигне до базата, се преразпредля и натоварва за дистрибуция директно, без да се складира или задържането на стоките е за много кратък период. Цветин Тодоров уточнява, че практиката е за съхранение на стока на крос док до 24 часа. Идеята на тази система е намаляване на разходите за складиране, както и съкращаване на времето за доставка. "За такъв тип база от най-голямо значение е локацията. Не случайно сме избрали Казичене, тъй като е само на 15 минути от центъра на София", обяснява Цветин Тодоров, един от собствениците на компанията инвеститор.
Бързо и зелено строителство
По план изграждането на обекта ще отнеме 3 месеца, като от основния строител "Кастело прикаст" уточняват, че монтирането на основната конструкция на базата отнема само 3 дни. Избраната система на строителство е сглобяем стоманобетон, който гарантира и най-висока степен на огнеустойчивост на конструкцията. Инженерите посочват, че при този проект фокусът е върху енергийната ефективност. Инвестициите са в повече изолации, тъй като сградата няма да се отоплява, а от друга страна, ще се използва и максимално дневната светлина, за да се намалят разходите на електроенергия.
Западнонилската треска идва към нас от 3 страни. От 3 страни близо до България има огнища на заболели от западнонилска треска хора. Установени са и случаи сред коне, което е косвен риск, тъй като се заразяват комари, които ги хапят, и след това вирусът може да стигне пак чрез ухапване до човека.
Заболяването навлезе в Европа през последните години със затоплянето на климата. То разширява подходящите условия за живот на комарите преносители.
Една от най-добрите стратегии за елиминиране на болестите, пренасяни от кръвосмучещите насекоми, е да се намали популацията на комарите, които ги разпространяват, но тя е и най-трудно изпълнимата.
Трудно е и човек напълно да предотврати 100% риска да бъде ухапан от комар. Вероятността се намалява при използване на репеленти, мрежи на прозорците и избягване на места, където има много насекоми. В редки ситуации заразяването може да стане при трансплантация, кръвопреливане, раждане.
Рисковият сезон за инфекцията е лятото
Само за последната седмица в Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията са докладвани 37 случая на болни хора от държави членки - 20 в Италия, 10 в Гърция, 4 в Унгария и 3 в Румъния. Отделно Сърбия официално дава данни за 12 болни, включително 3-ма починали.
Между 70-80% от хората, заразени с вируса, не развиват симптоми. Приблизително 20-30% развиват треска с главоболие, болки в тялото, скованост и болки в ставите, повръщане, диария или обриви. Смята се, че в резултат на енцефалити и менингити от вируса фатално завършват около 1% от случаите.
При тежкото протичане на инфекцията треската е придружена със скованост на врата, обърканост, припадъци. Най-уязвими са хората с понижен имунитет.
Всички случаи на заболели хора тази година са докладвани от региони, които са били засегнати по време на предишните години. От началото на епидемичния сезон тази година общо са се заразили 56 души в изброените държави от Евросъюза и 41 в Сърбия.
Отделно Унгария идентифицира едно огнище на западнонилска треска сред коне. За такива случаи от началото на лятото вече са съобщавали Гърция и Италия.
Първите заболели хора за 2018 г. бяха докладвани в последните дни на юни от гръцкия регион Атика.
В Румъния болните са от района на Браила, те са развили вирусен менингоенцефалит. Здравните служби там смятат, че случаите са спорадични и в момента не носят риск от епидемия.
Огън по глиганите от август за майстори. Срещу 1 лев от август майстори стрелци ще могат да тръгнат на индивидуален лов за глигани. В градчетата покрай Дунав вече е извършено и обучение на членове на всички ловни дружинки за вземане на проби - кръв и тъкани от отстреляни или намерени умрели диви свине. По този начин ще може да се справим, ако африканската чума по свинете навлезе у нас.
Пробите ще се предават за изследване в акредитирани лаборатории, а отпадъците и заразените животни трябва да се загробват с негасена или хлорна вар в специални ями на територията на всяка дружинка. В борбата с дебнещата до границата африканска чума вече се включиха освен ветеринари, горски служители и ловци и кметове. Те ще вземат спешни мерки за борба със заразата, която може да навлезе в страната ни от Ръмния. У нас все още няма случаи на опасната зараза, но са нужни превантивни мерки, за да не се допусне навлизането на болестта или поне да бъде максимално ограничена, заявиха специалисти.
Вирусът е смъртоносен за домашните и дивите свине, няма ваксина и лечение, а загубите за животновъдството и месопреработвателната промишленост в засегнатите от болестта страни са огромни, предупреждават експерти.
За да се предотврати влизането на чумата у нас чрез набезите на глигани, които са основни преносители на заразата, Народното събрание гласува промени в Закона за лова и опазването на дивеча, според които отстрелът на диви свине трябваше да започне на 25 юли. Депутатите бяха изчислили, че с допълнителните 54 ловни дни авджиите ще повалят най-малко 111 367 диви свине и ще сведат до минимум опасността от заразата. Срещу подранилия глигански лов обаче скочиха и специалисти, и ловци. В разгара на лятото, когато горите са плътно зашумени, тревите- високи, а реколтата по нивите - неприбрана, стрелбата ще донесе повече вреди, отколкото ползи, предупредиха опитни авджии. Има опасност от куршумите и кучета да пострадат не само приплодите на други диви животни - сърни и зайци, но да има трагични инциденти с хора - гъбари, билкари и земеделци.
4 дни извънреден труд за военните. Близо четири денонощия в извънработно време ще трябва да се трудят военните. Това предвижда проектонаредба на МО. Според сега действащите армейски правила, служителите под пагон не може да работят отгоре повече от 60 часа в годината. Съгласно промените в наредбата за разпределението на труда във войската обаче таванът скача на 90 часа.
Освен това максималната продължителност на извънредните занятия без прекъсвания скача от 20 на 40 часа. Часовете допълнителен труд на военните все пак ще бъдат компенсирани с намаляване на работното време в нормалните дни, когато те са на служба, но не и както сега с цели почивни дни. Промените на наредбата предвиждат и при необходимост носене на дежурства от над 24 часа.
Новите правила ще важат включително за армейците, които са на служба в натовски структури в страната. За всички поизпотили се допълнително войници началникът на съответното формирование ще определя размера на паричния бонус, който те ще вземат над заплатите си за извънредния си труд.
Както писа „Монитор", на фона на повечето допълнителна работа за военните, парите им за храна ще бъдат увеличени също с промени в нормативните правила. Съгласно тях порционните ще скочат минимум с една трета повече спрямо сегашния им размер. Във въпросната изцяло нова наредба пише, че месечният порцион в армията не може да бъде под 120 лв.
Получаваме по 800 млн. лева на година от тол системата. Над 800 млн. лева приходи годишно се очаква да генерира новата тол система. Това става ясно от писмен отговор на регионалния министър Николай Нанков на депутатско питане на Георги Гьоков от БСП.
Нанков припомня, че се планира системата да заработи поетапно, като с един месец предсрочно - от 1 януари 2019 година ще бъде въведена т.нар. електронна винетка за колите. Тол таксуването за ТИР-те над 3,5 тона пък ще заработи от август догодина.
Световната банка, която е консултант по изграждането на системата, е разработила 18 различни сценария за възможните приходи и разходи от нея, в зависимост от таксите за електронните винетки и електронното таксуване за камионите.
Така годишните приходи биха варирали между 661 млн лева до 1,49 млр. лева от 2019 година. В отговора си обаче Нанков обяснява, че очакванията са чрез двете системи да се генерира приход над 800 млн. лева, което пък щяло да позволи повече средства за ремонт на пътища. За експлоатиране на тол системата разходите са между 148 млн. и 253 млн. лева.
Социалистът пита министъра и колко километра пътища биха се ремонтирали с парите от тол-а. В тази връзка Нанков отговаря, че се предвижда 50% от парите да бъдат насочвани за строежа на основни пътни артерии, които са разположени предимно в Северна България и дава за пример магистрала „Хемус", скоростния път от Видин до Благоевград, магистралата Русе - Велико Търново. Другите 50 на сто от приходите ще се използват за рехабилитация на старите пътища. Нанков припомня, че към момента 8000 км от републиканските пътища са в лошо състояние. Планираме след 6-7 години пътната мрежа да бъде ремонтирана изцяло, казва още Нанков.
Още по темата:
Икономическият печат на 27 юли 2018 година
Икономическият печат на 26 юли 2018 година
Икономическият печат на 25 юли 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро