Висш съд спря плана за нови ски писти в Банско. Природозащитните организации спечелиха ключова битка срещу усилията на кабинета да отпуши строителството в Пирин. Върховният административен съд отмени на първа инстанция решението, с което кабинетът промени в края на миналата година плана за управление на Пирин, за да отвори нови територии за застрояване и най-вече за изграждане на втори лифт. Магистратите постановяват, че промените противоречат на Закона за защитените територии, който не позволява ново строителство в парка, включително и на спортни съоръжения. Обратната теза упорито застъпва екоминистърът Нено Димов, който е основен изпълнител на ангажимента на "Обединени патриоти" към община Банско и "Юлен" за втори лифт.
Тричленен състав на съда постановява, че предвиденото в промените на плана изграждане на водохващания, изграждане и разширение на ски писти и съпътстваща техническа инфраструктура противоречи на забраната за строителство в националния парк по чл. 21, т. 1 на Закона за защитените територии, според който "в националните паркове се забранява строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения".
Магистратите отхвърлят опитите да се тълкува различно този текст с цел да се заобиколи забраната. "Дори да се приеме, че строителството на въжени линии е строителство за обслужването на всички посетители на парка, то последното не е относимо към изграждането и разширението на ски пистите, които безспорно представляват спортни съоръжения по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗТ", посочват от съда. Не минава и оправданието, че водохващанията са за питейни нужди: "по делото не са представени доказателства за това, за да попадне последното в предвидените от закона изключения за допустимост на строителство в национален парк. Точно обратното се установява от доклада на министъра на околната среда и водите, в който изрично е отразено, че възможността за изграждане на водохващания е във връзка с изменението на режимите на двете зони - III и IV, предвиждащи строителство на ски писти, въжени линии и съпътстваща техническа инфраструктура, т.е. предвиденото водохващане е за нуждите на бъдещото строителство".
ВАС цитира и разискванията в парламента при приемането на този текст през 2000 г., за да докаже, че няма място за различно тълкуване на разпоредбата, макар да признава, че има решение в обратна посока на петчленен състав от 2001 г. Въпросното решение гласи, че чл. 21 не изключва, а напротив -допуска строителство на спортни съоръжения и често се използва от привържениците на втори лифт като аргумент, че няма нищо незаконно в действията на кабинета. Тричленката по настоящото дело обаче приема, че това решение касае различна фактическа обстановка и не е задължително за него, освен това смята, че това противоречи и на граматическото тълкуване на разпоредбата, и на изрично изразената воля на законодателя. Висшите магистрати посочват и че кабинетът е взел решението в нарушение на разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и на Закона за биологичното разнообразие, които изискват в такива случаи да се направи екологична оценка.
България е с най-евтиния, но и най-недостъпен бензин в ЕС. България се оказа страната с най-евтин бензин в целия Европейски съюз. Освен това се нарежда на 25-о място в света сред 61 държави, включени в новата класация на агенция "Блумбърг". Но по показателя "достъпност" сме на дъното на въпросната класация - цените на автогоривата у нас са най-ниски в сравнение с другите от ЕС, но същото важи и за доходите и затова всеки обикновен българин смята, че му е скъпо да зарежда резервоара.
В България средната цена на А-95 е 1.33 долара за литър или 2.22 лева. Според информационната платформа "Фуело" средните цени на бензина у нас за периода юни-юли варират в интервала 2.21 -2.26 лв. за литър. В северната ни съседка Румъния масовото гориво струва 1.41 долара, или около 2.40 лева.
Сред държавите в ЕС, които предлагат най-скъп бензин не само в Европа, но и в световен мащаб, са южната ни съседка Гърция, както и Италия, където цените за литър са 1.92 долара за литър, или над 3 лева, показват данните за второто тримесечие на годината. Най-скъпо излиза да се напълни резервоара на кола в Хонконг, където литърът струва цели 2.10 долара.
Като цяло прави впечатление, че най-високите цени на бензина са в Европа. Във Франция литърът излиза 1.79 долара, в Германия 1.71, в Португалия -1.89 долара за литър.
Най-ниската цена на горивото в световен мащаб е във Венецуела - едва един американски цент за литър А-95. Иран се нарежда на второ място с цена 0.28 долара за литър, или около 50 стотинки. Трета по най-евтино гориво е арабската държава Кувейт, където цената е 0.35 долара.
По показателя за достъпност България е последна в ЕС. Средностатистическият българин трябва да отдели цели 5.46% от дневната си надница от близо 41 лева, за да си купи литър бензин. За сравнение на средния румънец му стига само 1 процент. В страни като Франция, Испания и Австрия хората отделят по-малко от процент от дневната си заработка, за да платят литър бензин.
Средният шофьор у нас изразходва около 94 литра за година, което "изяжда" 1.39% от заплатата му, според "Блумбърг". "Ниските доходи и средно високите цени на бензина затрудняват българите да напълнят резервоара", коментират експертите, изготвили класацията.
Под заплаха от протести властта форсира разговорите с хората с увреждания. Под заплахата от нови разрастващи се протести властта се разбърза с подготовката на нова нормативна рамка за хората с увреждания и опит за сближаване на позициите на различните организации и протестиращи. Така в понеделник стана ясно, че социалното министерство предлага увеличение на интеграционната добавка за хората с увреждания, майките от палатковите лагери продължават да настояват за отделен закон за личната помощ, а национално представените организации - за по-голяма реформа на системата.
Това, което обединява всички недоволни обаче, е искането ТЕЛК комисиите да се заменят с нов тип индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, подобно на скандинавския модел, на чиято база след това да се решава кой от каква социална, образователна и/или финансова помощ има нужда.
Големият въпрос е дали властта би започнала подобна реформа, която изисква повече от няколко месеца време, друг тип отношение на институциите и значителни ресурси, или както в други подобни ситуации ще се опита поне временно да потуши пожара с минимум усилия и повече PR акции.
Участниците в работната група към социалното ведомство за подготовка на проект на закон за хората с увреждания, която заседаваше в понеделник, демонстрираха удовлетвореност от диалога там. Планираното за същия ден в столицата протестно шествие на хора с увреждания и техни близки под надслов "Системата ни убива" обаче ще се състои, като то ще започне от Народното събрание и ще достигне до Министерския съвет.
Първоначалните предложения
Още преди няколко дни социалният министър Бисер Петков занесе в палатковия лагер на майките пред парламента текстовете на проектозакон за хората с увреждания, подготвени от ведомството. Впоследствие стана ясно, че една от промените е свързана с увеличение на интеграционните добавки, които ще варират според степента на увреждането и ще се изчисляват на база линията на бедността (която се определя от правителството всяка година). Така от 11 лв. на месец в момента за хората с 3-та степен на инвалидност (между 50 и 70% увреждания) тя ще стане 34 лв., като стойността й ще се изчислява на база 10% от линията на бедността. За хората с най-тежки увреждания - над 90%, тази месечна помощ ще е 57% от линията на бедност, която за 2019 г. е определена на 348 лв. По предварителни изчисления за това ще са нужни допълнително около 110 млн. лв. на година.
Хората с над 90% увреждания са около 81 хил. души, всички останали са около половин милион.
Спорните моменти
Според социалния министър Бисер Петков работата по проекта на Закона за личната помощ "напредва с бавни стъпки в правилната посока". До 6 август всички представители на работната група ще изразят писмено становище по направените корекции в проектозакона. След това социалното ведомство ще работи в бърз порядък по него.
Майките обаче продължават да настояват, че личната помощ трябва да бъде в отделен закон, стана ясно на брифинга след заседанието на работната група. "Видяхме в последния проект нещата, които ние искаме. Трябва да има специална методика, всеки човек да се оценява индивидуално. Не искаме ТЕЛК да определя доколко човек е негоден", заяви Мая Стоицева от протестиращите майки.
Европейската комисия одобри придобиването на "Теленор". Европейската комисия официално одобри придобиването на дейността на норвежкия телеком Telenor в България, Сърбия, Черна гора и Унгария от чешката група PPF, собственост на най-богатия чех Петр Келнер. Решението на ЕК идва само 11 дни след като българската Комисия за защита на конкуренцията спря сделката за "Нова телевизия", която също трябваше да стане собственост на PPF.
Сделката се разглежда от ЕК, защото включва придобиване в няколко европейски държави. Общата сума по транзакцията е 2.8 млрд. евро, като според предварително подписания договор българското звено се оценява на 810 млн. евро.
"Предложените транзакции няма да навредят на конкуренцията. На първо място, няма да има хоризонтални припокривания, защото дейностите на компаниите са в различни територии, в които имат отделни лицензи за телекомуникационни операции. Вертикалните връзки между компаниите също няма да бъдат проблемни", се казва в решението на ЕК.
В предишно обсъждане на предложеното придобиване от страна на PPF Генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия засегна и сделката за "Нова броудкастинг груп" в България. Според европейския регулатор тя не създава антимонополни притеснения в комбинация с "Теленор България".
По план
От норвежката Telenor коментираха през февруари, че придобиването трябва да бъде приключено през третото тримесечие на годината. Въпреки че за телекомуникационните си операции в Чехия и Словакия PPF използва търговската марка O2 (на испанския телеком Telefonicа, който беше предишният собственик на активите), очакванията са, че поне за следващите две години българската "Теленор" няма да смени името си. Telenor купи оператора "Глобул" от гръцката OTE през 2013 г., като тогава плати 717 млн. евро.
В България "Теленор" има годишни приходи за 2017 г. от 675 млн. лв., както и над 3.1 млн. абонати към края на първото полугодие на 2018 г. Печалбата за 2017 г. преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) е 247.2 млн. лв.
В Гърция българите харчат повече от германците. Българите оставят повече пари в Северна Гърция и харчат значително повече спрямо немските туристи. Изпреварват ги единствено турците, предпочели да почиват в Гърция, сочи изследване на Института за анализи INSETE към туристическата камара на Гърция.
Според него българските туристи предпочитат почивка в района между Кавала и Александруполис, а също островите Тасос и Самотраки. Проучването не включва Халкидики. Там вероятно българите ще са първенци както по броя на нощувките, така и по похарчени пари.
Поради ограничените си финансови възможности туристите от съседните балкански страни харчат по-малко по време на престоя си в сравнение с германците, показват данните. Българите обаче изместиха германците в челната тройка.
Собственици на хотели, магазини и таверни в Северна Гърция са много доволни от българските клиенти. Може поотделно да оставят по-малко средства, но при крайна рекапитулация приходите са добри, споделят от туристическия бранш.
И не забравят да допълнят към оценката за българите, че много от тях вече спокойно говорят гръцки.
Друга характерна особеност за българския турист е предпочитанието му да прекара почивката си на конкретно място. Много рядко използва отпуска си да посети повече от един район, посочва изследването. Традиционно българите отсядат на едно място до края на престоя си.
В това отношение първенци са американците, които пристигат в Гърция с цел да опознаят колкото се може повече от страната.
89% от приходите в туризма се генерират от пет гръцки области: Централна Македония, южните острови в Егейско море, Атика, Крит и Йонийските острови. Всяка от тях се посещава и от български туристи.
20 лева за курорт на чиновниците, станциите празни. Чиновници ходят на почивка като плащат за нощувка средно по 20 лв. на човек и въпреки това станциите на министерствата са полупразни. Това стана ясно от доклад на Световната банка за почивните станции на българските институции, представен от Института за пазарна икономика. Към ведомствата има общо 172 работещи почивни станции и обекти за обучение, както и такива с представителни и социални функции. Общият брой на леглата в тях е над 10 хил. като тук влизат само функциониращите обекти, които реално се използват.
Цените за настаняване на чиновниците в почивните бази са изключително ниски и не покриват разходите им. Най-ниски са цените в почивна станция на Министерството на регионалното развитие и благоустройството - 5 лв. на човек на вечер, и в почивните бази на МВР, където средната цена за нощувка е 7,50 лв. на човек. Например нощувката в станция на МВР „Изгрев" в Созопол струва само 7,30 лв., което е сравнимо с таксата на човек да си вдигне палатка в близкия къмпинг, пише в доклада на СБ.
Най-високи са цените в резиденция „Евксиноград", където нощувка в малък апартамент, както за служители така и за външни посетители, струва 180 лв. Почивната база на АДИС към МВнР е на второ място по цени: 48 лв. на вечер за служители и 62 лв. за външни посетители. Много от обектите са достъпни за външни посетители, които плащат от 15% до 100% над стандартната цена за служителите. Въпреки това, цените за външни посетители са по-ниски от пазарните и не покриват разходите по експлоатацията на обектите. Така ведомствата на практика субсидират почивките и на външни гости. Например, цените за външни гости в почивна станция „Зора" към Министерството на земеделието в Кранево са 30 лв. за настаняване в двойна стая, а цените на хотел „Зора", който се намира в същата сграда и се управлява от приватизираното държавно предприятие „Птици и яйца", цената за същото настаняване е 60 лв.
Въпреки ниските цени обаче почивните бази не са пълни. Заетостта в обектите варира, като най-успешните работят при почти пълен капацитет, а при други заетостта е под 30%. Храната в почивните бази се предлага без надценка или на загуба. В резултат почивните бази носят загуби от 22 млн. лв. на година. Двата обекта, които генерират най-големи загуби са Академията на МВР и резиденция „Бояна". Една от причините за ниската заетост е липсата на реклама. Имотите, които не се рекламират чрез уебсайт, цветна брошура или други средства, имат средна загуба от 230 хил. лв. годишно, а рекламираните обекти имат загуба от 130 хил. лв.
Ловят 5 млн. лева скрита валута годишно на браздата. Валута за 400 хил. лева на месец недекларирана валута хващат митничарите на браздата За цялата 2017 г. е задържаната валута е с левова равностойност над 4,8 млн. лева., което е с 25% повече през 2016 г. Това показва справка на структурата към финансовият министър предоставена на „Монитор".
За първите шест месец на годината на контролно-пропусквателните пунктове служителите са спрели опитите на контрабандисти да прекарат през държавата ни чужди валути за над 1,5 млн. лева.
Най-често парите са засичани на граничните ни пунктове с Турция и и натоварения заради близостта си до София - ГКПП „Калотина" със Сърбия. Такъв е случая и с вчерашната проверка, при която недекларирана валута над установената от европейски регламент и българския валутен закон норма за свободен внос е била открита на ГКПП „Капитан Андреево" митнически и гранични служители. Това е станало при проверка на лек автомобил от Турция. Той е бил управляван от германски гражданин с турски произход, пътуващ със своето семейство за Германия. Всички заявили, че не пренасят нищо подлежащо на деклариране, включително и валута. Превозното средство е било селектирано за щателна митническа проверка. При нея във фабрична кухина пред предната пасажерска седалка увити в станиол са били открити 279 банкноти в купюри от 50 евро, или 13 950 евро. В хода на инспекцията е било установено, че валутата е на шофьора на автомобила, на който е съставен акт.
Според еврорегламента и нашия валутен закон на деклариране при внос през външна граница на ЕС подлежат суми над 10 000 евро. Най-често контрабандистите се опитват да скрият парите облепени с фолио по тялото, крият ги в джобове на колите и чанти. Все по-рядко нарушителите правят специални тайници, коментират митничарите. Последната новост е колан със скрито място с цип, където да се слагат парите, но там не може да се съберат големи суми. Доста по-елементарен бил опита на холандска гражданка, осуетен при митническата проверка на Калотина. Дамата е пътувала от Холандия към Турция, но на нашата граница е била заловена с 97 бона евро. Контрабандната валута, в различни купюри, направена на пачки и увита в найлонов плик, е открита в дамската чанта на 54-годишна жена, която пътувала със съпруга и пълнолетната си дъщеря. Преди проверката семейството заявило, че не пренася нищо подлежащо на деклариране, включително и валута. Това е втори случай на задържано голямо количество контрабандна валута на Калотина през последния месец, след като в началото на юли бяха задържани 52 000 евро у съпрузи, отново пътуващи от Холандия до Турция през България.
Още по темата:
Икономическият печат на 30 юли 2018 година
Икономическият печат на 27 юли 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро