Банките трупат рекордни печалби при рекордно ниски лихви. Банките продължават да отбелязват рекордни печалби - на фона на исторически ниски лихви. Оказва се, че в основата на тези финансови успехи водеща роля имат високите такси и комисиони, които трезорите събират от граждани и фирми. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система за първите шест месеца на годината. В края на юни печалбата на банките е 801 млн. лева, като сумата е със 140 млн. лв. по-висока от година по-рано. Приходите от такси и комисиони трайно вървят нагоре. За полугодието банките са събрали от клиентите си впечатляващите 517.8 млн. лв. За сравнение за същия период на миналата година постъпленията от такси и комисиони са били 488.2 млн. лева.
Данните за средните размери на таксите по разплащателните сметки, които БНБ е длъжна периодично да публикува, потвърждават тенденцията за вдигане на тарифите. Според последната справка, публикувана в края на май, през 2017 г. трезорите масово са завишили таксите, като са прибирали средно 2.27 лв. за обслужване на сметка - при положение че предната година услугата е струвала средно 2.01 лв. По-скъпо е станало и тегленето на пари - както в брой от банков офис, така и с дебитна карта от банкомат. За теглене суми до 1000 лв. на гише например средната такса е нараснала от 0.89 лв. на 1.02 лв., а от банкомат поскъпването е до 0.92 лв. при 0.89 лв. година преди това. С над 10 стотинки средно са се покачили и таксите при плащане на директен дебит, кредитните преводи и периодичните преводи в левове. Единствено е поевтиняло откриването на разплащателна сметка - средно от 2.16 лв. на 1.79 лева. Експерти коментират, че банките хитруват - намаляват само еднократни такси, като при откриване на сметка, а вдигат периодичните - например за обслужване на карта или за водене на сметка, които се удържат редовно.
БНБ започна да води статистика за цените на услугите от есента на 2016 г., след като европейска директива задължи банките да създадат условия и по-бедните хора да имат достъп до банкови карти и разплащания. Според евродирективата всеки европеец има право на една сметка в банка, която да не му тежи с високи разходи. Идеята е за определени основни операции банките да удържат поносими такси. Ето защо трезорите са длъжни да следят публикуваните веднъж годишно от БНБ средни нива на таксите по разплащателните сметки и да съобразят с тях тарифите си, така че да не превишават средните стойности. 1 август бе крайният срок, в който банките трябваше да се вместят в "таваните".
Проблемът е, че с публикуването на средните нива, които трябва да служат като своеобразен таван, БНБ всъщност може да насърчи трезорите с по-ниски такси да завишат тарифите си. Друг проблем е, че въпросните сметки за основни операции, които би трябвало да излизат по-евтино на по-бедните потребители, са много слабо известни. Банките не запознават с тази възможност клиентите, а и БНБ не прави нищо, за да популяризира правото на всеки българин да ползва банкови услуги на поносими цени. Освен това има сериозно ограничение - клиентът може да се възползва от "основна" сметка с ниски такси само ако това е първата му и единствена сметка в банка.
Докладът на „Белене" вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ. Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене" е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1.2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги", то сега сметката е набъбнала до 1.9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие.
Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй", отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче - като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел", а диспечерът „Електроенергиен системен оператор" топи печалбата си до 8.9 млн. лв.
През април от БАН представиха окончателния си доклад обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене", или не. В най-тиражирания вариант се изтъква единствено, че централата би могла да е икономически оправдана, но само ако струва под 10.5 млрд. евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%.
За първото полугодие БЕХ отчита печалба преди данъци от 132 млн. лв., което е с 24.3 % повече спрямо първите шест месеца на 2017 г. Със значително подобрени финанси приключва полугодието и АЕЦ „Козлодуй". Основна заслуга за това има допълнително произведената енергия от шести блок на централата и работата му на 104%. Благоприятно е повлияло и развитието на свободния пазар на ток, което е довело до повишаване на средните пазарни цени. Общите приходи от продажба на електроенергия са 526 млн. лв., или с 29% повече в сравнение със същия период на 2017 г., става ясно от отчета на Първа атомна. В същото време дружеството приключи полугодието с печалба след данъци в размер на 99 млн. лв., при отчетена печалба за същия период на 2017 г. от 34 млн. лв.
С увеличена печалба за шестте месеца се отчита и „Булгартрансгаз". За сметка на това обаче към края на юни държавната НЕК излиза на загуба от 74 млн. лв. За текущия шестмесечен период дружеството трупа загуба от оперативна дейност от 55 млн. лв., става ясно от финансовия отчет на компанията. Оказва се, че тя не може да се справи и със своевременното изчистване на задълженията си. НЕК дължи на принципала си - енергийния холдинг, около 540 млн. лв., в това число просрочия за 360.9 млн. лв.
Тези обстоятелства показват наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик или други източници на финансиране, е записано в доклада. Ръководството на електрическата компания смята, че с финансова помощ от БЕХ ще успее да погасява задълженията си, без да се налага да продава активи или да се правят други промени в дейността му.
Правителството одобри допълнителни 111 млн. лв. за избрани общини. Министерският съвет отпусна допълнителни 111.3 млн. лв. за местната власт на заседанието си в сряда без достатъчно информация за кои общини са предназначени парите. От прессъобщението на правителството става ясно, че част от средствата ще дойдат от централния бюджет, а друга - от преструктуриране на други предвидени разходи в бюджета за годината.
Проблемът с раздаването на допълнителни пари по този начин е, че докато част от тях наистина имат извънреден характер и затова отпускането им през централния бюджет е оправдано, други представляват обичайни разходи. Те биха могли да бъдат предварително разчетени и да са част от официално одобрения бюджет, за да не се създават съмнения за непрозрачност.
София, Пловдив и къде?
От прессъобщението не става напълно ясно къде ще отидат парите. София например ще получи 15 млн. лв. за финансиране на участък от третата линия на метрото. За Пловдив пък са одобрени 9 млн. лв. за галерии, кина, зали за временни експозиции и обновяване на площад "Централен" и прилежащите културни пространства. Тук парите са свързани с поет през 2017 г. ангажимент за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата град през 2019 г. Още близо 360 хил. лв. са предвидени за ремонт на храмове във Варна и Русе. Останалите 87 млн. лв. отиват приоритетно за ремонти на улици и инфраструктурни проекти "на редица други общини", става ясно от правителственото прессъобщение.
Повече подробности за конкретните общински проекти вероятно ще има в постановлението на правителството, което обикновено се публикува няколко дни след заседанието. Зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините Донка Михайлова коментира пред Mediapool, че информация за отпуснатите средства не е била предоставена нито на сдружението, нито на самите кметове на съответните общини.
Жалба ще забави още системата за е-билети в градския транспорт на София. Класираният на второ място в търга на столичния Център за градска мобилност консорциум "Софер" обжалва избора на "Си Ен Си София тикетинг систем" за изпълнител на системата за електронно таксуване в градския транспорт, става ясно от сайта на Комисията за защита на конкуренцията, където жалбата е подадена във вторник. Самата жалба обаче не е публикувана и не стават ясни мотивите на "Софер", в която участват българските "Димирома" и "Декарт" и румънската "УТИ груп".
Спечелилият обществената поръчка "Си Ен Си София тикетинг систем" пък e българско-турски консорциум. Обединението поиска най-ниската цена от 73.24 млн. лева без ДДС за изграждането на системата и още 5.85% от приходите от продадените карти и билети през нея, но не повече от 10 млн. лв. без ДДС. Или общо почти 100 млн. лв. с ДДС при прогнозна стойност на поръчката от 105 млн. лева.
Модернизирането на системата за закупуване и валидиране на билети е безспорно скъпа, но тя няма да доведе до гъвкаво и модерно таксуване - например за изминато разстояние или за време, комбинирани билети и други схеми, които всеки милионен град притежава. Това прави и търга доста спорен.
Иначе избраният консорциумът ще разполага с 2 години, за да въведе повече от 15 хиляди електронни автомата за карти и билети във всички над 1350 превозни средства от всеки тип транспорт. Те ще приемат и банкови карти и ще връщат ресто. Фирмата трябва да монтира и оборудване в депата, метростанции и 80 търговски обекта и да обучи всички служители. Поръчката включва и HD камери във всички превозни средства - макар ползата от тях да е неясна. София най-накрая ще има уеб портал за купуване и презареждане на превозни документи.
Сега Центърът за градска мобилност ще трябва да изчака решението на КЗК по жалбата и евентуалното атакуване на това решение пред Върховния административен съд, за да сключи договор с изпълнителя, което ще забави допълнително модернизирането на билетната система в градския транспорт, която по първоначален план трябва да е готова в средата на 2020 г.
Отново вдигат таксите за теглене от банкомат на чужди банки. Вдигане на някои от банковите такси и намаление на други са в сила от 1 август.
Тегленето на пари в банков офис поскъпва, като средната такса за суми до 1000 лв. може да се вдигне от 89 ст. до 1,02 лв. По-скъпо ще струва и тегленето на пари с дебитна карта от банкомат на друга банка. В момента таксата е 1-1,10 лв.
По-ниски ще са сумите за откриване на разплащателна сметка - банките ще вземат до 1,79 лв. вместо досегашните 2,16 лв. Ако към сметката има и дебитна карта, таванът на таксата намалява от 1,92 на 1,32 лв.
Промените са заради евродиректива, която задължи БНБ да изчислява среден размер на таксите за 25 услуги.
От централната банка напомнят, че определяните лимити се отнасят само за платежните сметки по основни операции и не засягат таксите по други услуги, които банките определят сами.
Всяка година БНБ ще слага лимити на такси.
OТП-собственикът на Банка ДСК, купува бизнеса на френската „Сосиете Женерал" в България, сделката е договорена. Френската банка Societe Generate е на финалния етап от продажбата на българското си подразделение на унгарската ОТП, собственик на Банка ДСК. Официална информация ще бъде обявена в близките дни, съобщи Ройтерс, позовавайки се на два независими източника.
Сделката, за която "24 часа" първи писа, бе потвърдена и от български източници.
Пред Ройтерс експерти твърдят, че цената ще се доближи до тази, при която белгийската КВС купи ОББ -610 млн. евро.
Детайлите в България били договорени, твърди Ройтерс. Според агенцията ръководството на БНБ вече било провело среща с управата на Банка ДСК.
Сосиете Женерал Експресбанк е седмата по големина в България с активи за 6,7 млрд. лева към юни, показват данни на БНБ. Общият й капитал възлиза на 723 млн. лева.
Унгарската финансова група ОТП контролира втората по-големина банка у нас - Банка ДСК. В началото на тази година изпълнителният директор на унгарската банкова група Шандор Чани заяви, че тя разполага с налични около 1 милиард долара за придобивания и е готова за експанзия в Източна Европа.
Сделката, която подлежи на регулаторно одобрение, вероятно ще увеличи пазарния й дял по активи до около 19%, което е близо до дела на най-голямата банка у нас - УниКредит Булбанк.
Според Ройтерс се очаква френският кредитор да продаде и подразделението си в Албания на ОТП, казват източниците. Това било част от стратегията на френската група да се раздели с бизнеси, които или не са от критичен размер за финансовите резултати, или нямат потенциал за обединение.
Джендър агенти на БАН купени за 24 000 долара. И учените в БАН ще налагат джендър-идеология сред учениците. На 30 юни - три дни след като Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на конституцията, учени от БАН изпратиха докладна до шефа си в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ). Те информират проф. Румяна Стоилова, че са получили от ЮНЕСКО грант от 24 000 долара за джендър обучение.
Целта е налагане на джендър-идеология чрез учителите. Педагозите ще бъдат обучавани как да се справят въпроса за неравенството между половете в духа на спорната Истанбулска конвенция. Проектът засяга градове с население от различна етническа и религиозна принадлежност, пишат учените.
Проектът е наречен "Форум за джендър балансиран модел в училищата: Българския случай" и има три фази.
В първата, ще се проведат обучителни курсове на учители в София, Кърджали, Гоце Делчев и Видин. След това са предвидени семинари "с цел постигане на равенство между половете в училище".
Последната фаза е за ефективно разпространение на резултатите до подходящата аудитория - академична и неакадемична.
В проекта се отбелязва, че българските преподаватели ще минат през обучение, което ще им помогне да се справят в различни случаи на дискриминация в класните стаи на основа на пола. По време на изпълнението на проекта ще се установи "дали сблъсъкът на мнения в обществения дебат относно ратифицирането на Истанбулската конвенция засяга работната среда на учителите, има ли промени в поведението относно "традиционните семейни ценности", както и дали момчетата и момичетата се очаква да се държат по специфични начини".
Хазната губи 6 млрд. лв. от заплати в плик. Около 6 млрд. лева годишно губи държавната хазна от недекларирани възнаграждения. При средна работна заплата за страната от 1060 лв. по данни на националната статистика средната декларирана в Националния осигурителен институт е 821 лв.
Сметките показват, че при тази разлика месечно хазната губи по 53 млн. лв. от невнесени осигуровки за всички работещи над 2,2 млн. души, а годишно цифрата набъбва до малко над 6 млрд. лв. „Липсата на пари в осигурителните фондове означава невъзможност държавата да изпълнява основните си функции. Тези вноски днес са необходими на правителството, за да изплащат пенсиите на родителите ни утре. Освен това бюджетът е източник и на ред други блага като здравеопазване и инфраструктура", коментира пред „Монитор" говорителят на НАП Росен Бъчваров. Щетите за родните служители също не са малко, годишно те губят над 2 млрд. лв.
Усреднените загуби на човек пък възлизат на малко над 1000 лева за година, а за период от 30 години набъбват до 32 хил. лв., показват изчисленията на новия софтуер на Националната агенция по приходите на сайта zaplatavplik.bg. За същия период пък всички работещи ще бъдат oщетени с почти 73,5 млрд. лв. от болничните, ползването на обезщетение за безработица или при майчинство, както и при пенсиите, където е най-голямата загуба. Дори и да се осигуряваме на реалната си заплата пак има риск да имаме проблем при достигане на пределна възраст. „Честа практика е работодателите да осигуряват служителите си на 4-часов работен ден, а действително те да прекарват над 8 или 12 часа в службата. Ако този феномен продължава през целия трудов път на човека, той никога няма да може да се пенсионира.
Перспективата е доста плашеща, защото това означава, че близките му ще трябва да поемат грижата за него", обяснява Бъчваров. В този случай, тъй като няма да му стига стаж, работникът ще трябва да изчака достигането на 70-годишна възраст, за да получи социална пенсия за старост, която е в размер на 125,58 лв. Друг проблем се оказвала работата на трудов и граждански договор едновременно. Макар законът да го допуска, според служителите на НАП, ако системно човек извършва една и съща повтаряща се дейност, това било белег на трудов договор и те можели да задължат работодателя да трансформира гражданския в трудов. „Мит е, че работодател и работник са равнопоставени в трудовите правоотношения.
За година близо милион по-малко пътници на Централна гара. С една пета са намалели пътниците на жп гарата в София само за година. През 2017 г. през Централна гара са преминали 4,4 млн. пътници с превозни документи, а година по-рано цифрата е била 5,3 млн., показва статистика на транспортното министерство.
Данните са на база на брой продадени билети и коефициент издадени карти. За дванайсетте месеца на миналата година данни показват, че през най-голямата гара у нас са заминали 1,54 млн. пътници, а пристигналите са 1,92 млн., или общо 3,46 млн. Заедно с продадените карти, които се използват най вече от работещите в столицата от съседни градове и села, броят на возещите се с железниците достига 4,4 млн.
Среднодневно през зданието, което вчера отбеляза 130 години от създаването си, преминават около 12 000 души. Толкова са ориентировъчно и пътниците на намиращата се в съседство автобусна гара в столицата. Около 12 500 души всеки ден средно слизат или се качват от рейсовете в активния сезон, заяви за „Монитор" шефът на софийската автогара Иван Мирославов. В по-ненатоварени месеци от годината, като април и септември, пристигащите и заминаващите не падат под 10 000.
Все пак за първото полугодие на 2018 г. железниците успяват да понапълнят повече пероните на обновената наскоро гара София. За първите шест месеца пътниците са малко над 1 млн., или с около 65 хил. души повече в сравнение със същия период на 2017 г. Според данните на транспортното министерство за полугодието на 2016 г. статистиката не се различава особено от тази две години по-късно.
Още по темата:
Икономическият печат на 1 август 2018 година
Икономическият печат на 31 юли 2018 година
Икономическият печат на 30 юли 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро