Милионерите във властта стават все по-богати. Доходите на хората във властта и през миналата година са набъбнали, имуществото им - също. Това разкриват декларациите им, които Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) публикува на страницата си.
Депутатът бизнесмен Делян Пеевски, който до 2013 г. притежаваше само скромен влог от 17 056 лв. и стар "Опел", става все по-крупен милионер. През миналата година той е получил над 37 млн. лв. от дивиденти. Народният представител от ДПС е отбелязал, че през периода е прехвърлил акции от дружеството си "Балканска медийна компания" ЕАД на стойност б 200 000 лв. Той разполага с пет влога в банки - три в България и два в чужбина, на обща стойност около 11 млн. лв. Спестяванията му у нас са над 4 млн. лв., 120 000 евро и над 350 000 долара. В банки извън страната държи над 2 700 000 долара и 180 000 евро. Освен това има и над 265 000 лв. в брой, получени от "продажба на акции и дивидент". В графата "Задължения над 10 000 лв." Пеевски е записал, че няма нищо за деклариране. Той е вписал и 44 580 лв., получени като депутат, въпреки че на практика не е присъствал на нито едно заседание на парламента от полагането на клетва през април м.г.
За м.г. Пеевски не е декларирал новопридобито недвижимо имущество. За сметка на това е взел под наем два апартамента в София, както и къща в столицата с разгърната площ от 350 кв. м и двор от близо декар. За тях той плаща над 105 000 лв. наем. Наел е и офиси в Пазарджик и Велинград. Не е купувал и автомобили, а според декларацията е плащал наеми за мерцедеси, ландровъри, БМВ и "Ауди".
За пръв път Пеевски посочи доходи от дивиденти през 2015 г., когато декларира 1 100 000 лв. Месеци преди това депутатът обяви, че притежава дял в "Булгартабак". В декларацията преди три години той посочи влог от 18 000 евро, 17 252 долара и 71 294 лв., като източник на средствата бяха посочени заплати, дарения и дивиденти. През 2016 г. декларираното състояние на Пеевски вече възлизаше на близо 78 млн. лв., формирано от пари в брой и на депозити, акции и фирмени дялове. Тогава Пеевски обяви отново 5 влога в различни валути, в които имаше общо 16 851 810 лв., а в наличност държеше 110 000 лв.
Фармацевтичният бос и лидер на "Воля" Веселин Марешки е вписал в декларацията сериозна сума, получена от дивидент - над 2 100 000 лв. През периода Марешки и съпругата му Светлана не са купували нови имоти. Тя обаче е получила през 2017 г. правото да ползва безвъзмездно етаж от къща в София с разгъната площ 346 кв. м.
Бизнесът настоява да отпадне задължителния одит за малките фирми. Сериозни съмнения за лобизъм има около промените в Закона за счетоводството. Европейският принцип "Мисли първо за малкия" е заменен с "Мисли първо за одиторската гилдия". За това алармираха представители на работодателските организации, участници в работната група, която подготвя промени в Закона за счетоводството. Нейната теоретична цел е да се намали административната тежест за малките предприятия в страната. Вместо това хиляди фирми ще продължат да бъдат натоварвани с ненужни разходи.
Според законовата дефиниция като малки предприятия се определят тези, които не надвишават поне два от следните показателя - балансова стойност на активите от 8 млн. лв., нетни приходи от продажби от 16 млн. лв. и средна численост на персонала от 50 души. В същото време Законът за счетоводството поставя далеч по-ниски прагове към фирмите, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължително одитиране. Те трябва да имат балансова стойност на активите над 2 млн. лв. или нетни приходи от продажби над 4 млн. лв.
Така голяма част от малките фирми ще трябва всяка година да продължат да одитират отчетите си, което за тях е затруднение и допълнителен разход. Истината какви са били съображенията за раздутия обхват на независимия финансов одит лъсна по време на разговорите в работната група към финансовото министерство. А тя е единствено да се осигури бизнес за одиторите, разказва Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Работодателските организации настояват сегашните прагове за задължителен одит на финансовите отчети да бъдат двойно завишени. Това ще освободи от бюрократичната тежест повече от 6500 предприятия (по данни на НСИ), което ще им спести общо 13 млн. лв. всяка година. "Извършването на одит на малки предприятия в България не се налага заради специфичните им условия и потребности", смятат работодателите. Те посочват, че в почти 100% от малките предприятия, които се одитират по действащото законодателство, едни и същи физически лица са както собственици на капитала, така и управители и затова не се нуждаят особено трета страна - одитор, да гарантира достоверността на финансовите им отчети. Бизнесът настоява също така да се премахне задължителното одитиране на акционерните и командитните дружества, когато те нямат продажби и нает персонал.
Предложенията им засега срещат силен отпор от одиторската гилдия, чиито представители в работната група са двойно повече от представителите на бизнеса. Обезпокоителното е, че и част от представителите на държавата застават на страната на одиторите, заради което работодателите се съмняват, че предложенията им за промяна на праговете ще бъдат приети.
Само 15% от хората с увреждания остават с досегашните си пенсии. Докато хората с увреждания продължаваха да спорят за нуждата от специално законодателство с правителството, в края на миналата седмица здравното министерство все пак обнародва спорната наредба за ТЕЛК, която веднъж беше принудено да изтегли преди няколко месеца по разпореждане на премиера, и тя влиза в сила.
Според нея инвалидността вече няма да се определя в някакви граници между 50 и 100% в зависимост от придружаващите заболявания, а ще има точно определен процент само за основното заболяване.
Лекарите специалисти в ТЕЛК, които ще трябва да определят инвалидността вече с точно изписани проценти, изчисляват, че в резултат от промените само 10-15% от пациентите с най-тежки увреждания ще запазят 100% инвалидност, размера на инвалидните си пенсии и социалните придобивки, които им се полагат за това. Всички останали хора с увреждания, които са над 500 хил. души, при следващо освидетелстване ще претърпят орязване на процента инвалидност и оттам нататък - на пенсиите и социалните услуги.
Какво представляват промените?
Според наредбата за ТЕЛК, срещу която протестираха и пациентите, и лекарите, вече ще има твърд процент инвалидност за всяко заболяване, а заболяванията няма да се сумират. Ще се взема предвид само основното заболяване. Например, ако пациентът има инфаркт, процентът инвалидност ще бъде 80%, а през следващите години ще намалява. Към това обаче няма да се прибавят други заболявания като диабет, исхемична болест на сърцето, проблеми с бъбреците и др.
Освен това пациентите вече няма да бъдат длъжни да се явяват на ТЕЛК лично, а могат да получат инвалидност по документи.
Как ще се отрази?
"На нас, лекарите, дори е по-лесно, нашата работа се облекчава. На пациентите обаче тази наредба ще се отрази зле. По наши изчисления между 150 и 200 хил. души ще останат без никаква социална подкрепа или тя ще бъде изключително намалена", коментира д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК - София.
Според нея заболяването при всеки пациент протича различно и една коксартроза например може да се отрази по съвсем различен начин на пациентка, която тежи 50, 85 или 100 килограма.
Проценти само за основно заболяване, всичко друго ще доведе до санкции - те са точно фиксирани в наредбата, което също не е редно.
По-ниска зърнена реколта при по-високи цени. Зърнената реколта през тази година ще бъде малко по-ниска от рекордната 2017 г., но същевременно цените започват плавно повишение заради проблеми в ключови световни производители. Жътвата на основните есенни култури е към края си, като понижението на продукцията за различните видове култури варира от близо 4 до над 20%. Ръст на годишна база има единствено при рапицата, но той се дължи на повече засадени площи.
Същевременно цените на продукцията започват да се покачват след няколко години задържане на по-ниски нива на световните пазари. В началото на тазгодишната кампания спрямо същия период на миналата година увеличението е между 4 и 14% по данни на земеделското министерство.
Спад на реколтата от пшеница и ечемик, увеличение при рапицата
Според последните оперативни данни на земеделското министерство при ожънати 90% от полетата с пшеницата реколтата ще бъде по-ниска от миналата година. Данните към момента сочат, че в момента прибраната реколта е 4.94 млн. тона, което е спад от 3.8% на годишна база. Това се дължи на постигнатия по-нисък среден добив от един декар, който през тази година е 484 килограма, тоест има спад от 8.2% на годишна база. Иначе като цяло засетите площи с пшеница през есента на 2017 г. са повече спрямо предходната година.
Намалението на средния добив се дължи на проблемите с дъждовете от последните месеци, както и на аномалиите през пролетта, които са повлияли на развитието на посевите. През последните месеци имаше сигнали и че на определени места се очаква произведената пшеница да бъде с по-ниско качество от обичайното.
Данните на земеделското министерство сочат, че 2018 г. няма да бъде по-добра и за ечемика. При ожънати 97% от площите с тази култура се отчита спад на производството на годишна база от над 20%. Към момента прибраният ечемик е над 490 хил. тона, като намалението при тази култура се дължи както на по-малкото засети площи (11.9% спад спрямо предходната година), така и на по-ниския среден добив от декар (8% намаление на годишна база).
Оперативните данни показват, че България ще постигне по-високо производство на рапица. До момента са прибрани над 443 хил. тона, което е ръст от 2.5% в сравнение с миналата година. Причина за по-голямата реколта е, че фермерите са засадили повече площи - за една година те са нараснали с 13.6%. Като среден добив от декар при рапицата всъщност е най-голямото намаление спрямо всички есенници - през тази година той е 244 кг, или с 12.6% по-малко от миналата година.
Цените тръгнаха нагоре
На фона на очакваната по-ниска продукция през тази година цените тръгнаха нагоре, каквито бяха още първите прогнози през пролетта. Според изследването на земеделското министерство към 25 юли средната цена на хлебната пшеница е била 304 лв. за тон, което е увеличение от 10.2% на годишна база.
Хлябът поскъпва с 8 стотинки до края на септември. Към края на септември и началото на октомври хлябът ще поскъпне с около 7-8 ст. за килограм. Това прогнозираха пред "24 часа" производители и експерти.
На някои места в страната вече има увеличение от 5 ст. и килограм хляб е 1-1,10 лв. Това означава, че наесен цената му ще стигне 1,20 лв.
Причината е в поскъпналото зърно, чиито котировки са се вдигнали не са само у нас, но и в цяла Европа и САЩ.
"Към днешна дата хлебното зърно у нас се търгува за 350-360 лв. за тон, а това, което се смята за по-малокачествено или за фуражно, премина 300 лв. за тон. На същата дата миналата година двете категории пшеница струваха съответно 320 и 280-290 лв. за тон", каза пред "24 часа" председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите в България Радослав Христов.
Разликата е 12%. Според Христов тя няма да се промени особено до края на кампанията, защото това са глобални тенденции, породени от лошите климатични условия това лято. "Ще видим какво ще стане с житото в Украйна и Русия, където се жъне по-късно, но тенденциите и там са същите. В Англия, Германия и Франция житото тази година буквално изсъхна и неминуемо цените ще се вдигнат, ако не са се увеличили вече", каза той.
Данъчни следят пратки по пощата. Данъчните затягат контрола върху онлайн търговията като ще следят какви суми получават гражданите при изплащане на стоки с куриерски или пощенски пратки с наложен платеж. Това ще стане с промени в Закона за пощенските услуги, които са пуснати за обществено обсъждане от Министерството на транспорта.
Всички пощенски оператори ще трябва да изискват и съхраняват идентификационни данни на граждани - податели на вътрешни и международни пощенски пратки с наложен платеж, при които на подателя на пратката сумата на наложения платеж е изплатена в брой чрез пощенски паричен превод. Информацията за хората, които получават пари за изпращане на стоки по пощата, ще се пази в предвидения от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс 5-годишен срок. Информация ще се пази и за упълномощените лица, които изпращат стоки по пощата.
Продажбите чрез поръчки по интернет нарастват през последните години като много граждани реално извършват търговска дейност без да плащат дължимите данъци. Затова от НАП изискват информация от куриерските компании какви суми изплащат на свои клиенти за изпратени пакети с наложен платеж. С промените в закона ще се следи и какви суми се получават от изпращача с пощенски паричен превод. Така от НАП ще могат да проследят колко често граждани изпращат стоки по пощата и какви обороти правят.
Наливат 2 млн. лв. в подземния паркинг на „Васил Левски". ад 2,3 млн. лв. ще бъдат необходими за обновяването на подземния паркинг при Националния стадион „Васил Левски", където ще бъдат открити 193 места. Това става ясно от обществена поръчка, пусната от Центъра за градска мобилност (ЦГМ).
В момента функционира само първото ниво на гаража, останалите две нива са неизползваеми. Преди време Столичният общински съвет реши да прехвърли стопанисването на паркинга на ЦГМ. Така дружество ще превърне паркинга в буферен към метрото - ще се използва безплатно във времето, в което подземната железница функционира, от хората, които използват обществен транспорт. Паркоместата ще бъдат достъпни и за всички останали, но срещу заплащане.
Спечелилият поръчката ще трябва да се заеме със строително-монтажните работи. В това число влизат водоснабдяване и канализация, ектроинсталации, отопление, вентилация, климатизация, както и саниране на помещенията. Ще трябва да се изработи план за безопасност, както и за начина на изхвърлянето на строителни отпадъци.
В момента има изградени и функционират четири буферни паркинга разположени в непосредствена близост до метростанции. Този на „Цариградско шосе" има две нива с общ капацитет 1350 паркоместа. „Всекидневно в делнични дни там паркират от 350 до 550 автомобила, а в почивни дни - от 30 до 90. Заетостта се увеличава при организиране на изложения съгласно годишния изложбен план на Интер Експо Център и дневно преминават от 650 до 800 автомобила", сочат данни на инициативата „Визия за София".
Още по темата:
Икономическият печат на 6 август 2018 година
Икономическият печат на 3 август 2018 година
Икономическият печат на 2 август 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро