МЗ предлага забрана на бездимните цигари и наргилета в заведенията. Пълна забрана за пушенето на тютюневи изделия, включително бездимни цигари, и наргилета, в затворени обществени помещения и затваряне на заведенията нарушители за месец при повторно нарушение. Това предвижда законопроект, предложен за обществено обсъждане от здравното министерство. С него за пръв път се въвежда дефиниция какво е затворено обществено място и ако текстовете бъдат приети в този вид то би следвало да преобразят ресторантския бизнес, който сега заобикаля забраната за тютюнопушене с навеси, найлонови стени, "зимни градини" и всякакви други приспособления, минаващи за "открито пространство".
Размерът на паричните санкции остава без промяна, но отпада личната глоба за пушача -отговорността вече ще носи само физическото или юридическото лице, което управлява обекта. С текстове в Закона за детето се налага абсолютна забрана за пушене на наргилета, бездимни цигари и електронни цигари от непълнолетни - твърде закъсняла мярка, след като според мотивите към законопроекта България е на водещо място по деца, които пушат наргиле поне веднъж седмично.
Към тютюневите изделия според Закона за тютюна спадат цигари, пури, пурети, насипен тютюн, бездимни тютюневи изделия, вкл. тютюн за дъвчене, смъркане и орална употреба. В забраната обаче не попадат електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене, течностите, съдържащи никотин. По-пълен е обхватът на ограниченията за деца до 18 г. - за тях изцяло се забранява употребата на всички тютюневи изделия, вкл. електронните цигари, както и наргилетата.
"С прилагането на нормативните изменения се цели да се повиши здравната култура и да се промени обществената нагласа към пушенето на наргиле, тъй като много хора го считат за безвредно. Цели се и промяна на модната тенденция сред младите хора за групово пушене на наргиле. Очакваният резултат от въвеждане на забраната е данните за страната за употреба на продукти за наргиле да се променят и в крайна сметка да се стигне до намаляване на вредите върху здравето, в т.ч. и от пасивното пушене", мотивират се от МЗ.
Глобите остават в сегашния размер - 300 до 500 лв. за физическо лице, 1000 до 1500 лв. за едноличен търговец и 3000 до 5000 лв. за юридическо лице, но тежестта на наказанието се прехвърля изцяло към заведенията. Досега и пушачът подлежеше на глоба, а занапред ще се наказва само този, който "допусне в управляван от него обект извършването на нарушението". "Целта е ясно да се дефинира вината на едноличния търговец, съответно на юридическото лице", посочват вносителите. Ако заведението бъде затворено за месец, за този период в обекта на видно място трябва да има "табела на срама", че е спрян поради нарушаване на забраната за пушене. Още една новост е свързана със стремежа за по-добър контрол - нарушения на забраната за пушене ще може да установяват не само здравните инспектори, но и инспекцията по труда, дирекциите по безопасност на храните, полицейските органи.
Брюксел е против даването на паспорти срещу инвестиции. ЕК разкритикува държавите - членки на ЕС, които раздават гражданство на богати инвеститори чрез т.нар. програми "златни визи". В интервю за германския в. "Ди Велт" еврокомисарят, отговарящ за правосъдието, защитата на потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова заяви, че предоставянето на паспорти на богати бизнесмени може да представлява "сериозен риск за сигурността", тъй като така се предоставят много права, включително и това на свободно движение в рамките на ЕС. Тя настоява държавите членки, които възнаграждават със "златни визи" богати хора извън ЕС, да се уверят, че от гражданството не се облагодетелстват престъпници.
Брюксел настоява гражданство да бъде предоставяно в случаите, когато има действителна връзка с дадената страна, но подчертава, че окончателното решение все пак е на конкретните държави. Кипър и Малта са сред страните от ЕС, които са най-критикувани за раздаването на паспорти срещу инвестиции. Според еврокомисарката Вера Йоурова "някои страни трябва да направят повече, за да не бъдат награждавани с гражданство престъпници, които искат да застрашат европейската сигурност или са замесени в пране на пари". Тя подчерта също, че ЕС ще проучи практиките във всяка страна членка за предоставяне на гражданство на хора извън общността. Йоурова разкри, че е изтеглила от декември за есента доклад по темата. След това ЕС ще издаде нови, по-строги насоки за страните членки, от които ще бъде поискано да се уверят, че кандидатите за гражданство няма да навредят на Общността.
Австрия, Белгия, България, Кипър, Гърция, Латвия, Литва, Малта, Португалия, Испания и Великобритания предлагат програми "Златна виза". Между 2013 и 2017 г. Унгария също предлагаше такава.
Идва ли наистина редът на магистрала "Хемус"? Ако слуша строителния министър Николай Нанков, човек може да остане с убеждението, че напоследък се работи ударно по магистрала "Хемус". В медийни участия, проверки на място или без повод Нанков, а и премиерът Бойко Борисов непрекъснато повтарят как се строи този или онзи участък, как предстоят нови процедури и как най-късно през 2024 г. цялото трасе от София до Варна ще е готово.
"Както съм обещал на хората от Тетевен, Севлиево, Габрово, Велико Търново, Търговище и Варна, магистрала "Хемус" ще е готова до 2024 г. На 15 август почваме строителството от Белокопитово до Буховци край Търговище", заяви министър-председателят Бойко Борисов при инспекцията на участъка Ябланица-Боаза във вторник.
В действителност понякога "втората" магистрала на България е предимно задръстена и бавна. От миналия август досега видим напредък няма. Още тогава бяха факт договорите за изграждане на участъците от Ябланица до Боаза и от Буховци до Белокопитово - по първия официално работата започна в края на март, а първата копка за втория е планирана за 15 август. Реално това ще е последната първа копка по тази магистрала поне за следващите две години. Нови поръчки не са обявявани, не е представен и окончателният вариант на преработения проект за трасето между Боаза и разклона между Ловеч и Плевен. Оттам до Велико Търново се чака технически проект. Между старата столица и Търговище пък няма данни въобще нещо да се подготвя.
Избраният изпълнител на сега започващия да се строи участък е ДЗЗД "ХЕМУС - 16320", съставено от "Инфра Експерт", "Пътинженерингстрой-Т", "Автомагистрали - Черно море" и "Трансконсулт-22". Цената е 119.7 млн лв. без ДДС. Според договора 16-километровото трасе трябва да бъде готово в края на 2020 г., но сега премиерът Борисов обяви, че "догодина по това време участъкът от Ябланица до Боаза и другият - до Търговище, ще са готови". Ако съдим по реализацията на други подобни обекти обаче, това е много малко вероятно да се случи.
Ако, ако, ако
Има няколко важни условия, които да се вземат предвид, когато се слушат тези обещания.
Дори ако предсрочното пускане на двата участъка с избрани строители се сбъдне, то през 2020 г. "Хемус" ще порасне с цели 25 километра. Това са забележителните 5% от цялата й дължина и се взимат средно за 11 минути с кола.
Дори поръчките за отсечките до Велико Търново пък да бъдат обявени до края на тази година, както обещава под път и над път министър Нанков, едва ли строителството ще започне преди 2021 г., предвид факта, че подобни търгове се точат поне година и половина. И то ако не бъдат междувременно прекратени, както неведнъж се е случвало.
И накрая - дори всичко да се случи така, както кабинетът възнамерява, остава отворен въпросът с необходимите над 2 млрд. лв. за довършването на магистралата. Ясно е, че парите трябва да бъдат осигурени от държавата, тъй като еврофондове не могат да бъдат използвани за този проект. Последно бе обявено, че се очаква средствата да дойдат от въвеждането на тол-системата. То обаче е планирано за 16 август 2019 г. и финансовият ефект реално ще се усети чак в края на 2020 г. Не бива да се забравя също, че с постъпления от тол-такси трябва първо да се изплати самата система, да се поддържа цялата републиканска пътна инфраструктура, а също и да се строи скоростния път Русе-Велико Търново, както и този от Ботевград до Видин.
120 км в час срещу 500 млн. лв.
"До края на месеца ще започне търгът за участъка от "Боаза" до разклона за Плевен и Ловеч", казва министър Нанков. В средата на април пак Нанков обяви в парламента, че за въпросното трасе от около 50 км ще са необходими поне 499 млн. лв. без ДДС, които не са осигурени. Въпреки това поръчката може и да бъде обявена с уговорката, че строителството ще започне при наличието на пари.
За изграждането на този участък има готов идеен проект още от 2015 година. Той бе разработен от закритата вече Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" и предвиждаше път с габарит 29 метра и проектна скорост от 140 км/час. Това трасе е одобрено от екоминистерството и в края на 2015 г. дори бяха избрани строители на два от трите подучастъка - обединение "АМ Хемус Лот 1" с водещ партньор "Джи Пи Груп" за първата отсечка до Дерманци и обединение "ПСТ Хемус 2" с водещ партньор "ПСТ Груп" за втората - до Каленик.
Всеки, лекуван от психиатър, влиза в държавен регистър. Министерството на здравеопазването все пак ще събира информация за всеки пациент на психиатрите в извънболничната и болничната помощ. Това ще става от неговата структура - Националният център по обществено здраве и анализи, който ще създаде и поддържа Национален регистър на пациентите с психични заболявания. Предложението е част от промените в Закона за здравето, който министерството предостави за обществено обсъждане и публикува на правителствения сайт за това strategy.bg.
Задължението министерството да поддържа такъв регистър е старо и до момента не влизаше в сила заради разногласията кой да попада в регистъра и кой може да го ползва. Изготвянето на регистъра можеше да стане само с наредба на здравния министър.
След множество обсъждания министерството предлага регистърът да се подготви и управлява от Националния център по обществено здраве, като в него ще фигурират всички, преминали на лечение през лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, центрове за психично здраве, психиатрични клиники или отделения на лечебни заведения за болнична помощ и/или в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ.
До регистъра ще имат служебен достъп определен кръг лица, които ще бъдат определени с наредба от здравния министър.
Какви са мотивите
При всеки случай, в който пациент с тежко психиатрично заболяване извърши убийство, обикновено здравните власти реагират с това, че заради широкия обществен отзвук няма регистър за психиатрично болните и никой освен лекуващите лекари не знае конкретно състоянието на болния.
В момента законът не уточнява вида психично разстройство, заради което гражданинът ще бъде вписан в регистъра. Така, ако законът се изпълняваше в момента, в него щеше да бъде вписан всеки пети българин. Причината е, че 20% от гражданите са имали някакъв вид психично разстройство в определен период от живота си - паникатака, следродилна депресия, депресивни епизоди и др.
Така всеки, потърсил някога психиатрична помощ, би трябвало да бъде вписан в регистъра. "Това беше квалифицирано като дискриминационно по време на общественото обсъждане, тъй като едно лице не може да бъде квалифицирано като вечно опасно за себе си и/или околните, следователно регистърът трябва да бъде основан на епизод/и на боледуване, където е идентифицирана такава опасност, като част от общ процес на развитие на едно заболяване с възможност за излекуване и заличаване от регистъра", припомня министерството в мотивите си.
Според новия вариант регистърът ще поддържа не министерството, а националният център. В него ще фигурира всеки преминал на лечение през лечебни заведения за психиатрична помощ - в болнична или извънболнична обстановка.
Според министерството така кръгът на фигуриращите в регистъра намалява. Отново в наредба министърът на здравеопазването ще определи при какви условия те ще се вписват в регистъра и при какви данните им се заличават.
В мотивите е записано, че по този начин ведомството ще има своевременна информация за психичните заболявания, установени в лечебните заведения. Освен това Националният център ще формира база данни, която да дава възможност за генериране на справки за регистрираните случаи на психични разстройства, броя на регистрираните лица със самоубийствено поведение, както и ще ползва оперативна информация от лечебните заведения за пациентите с психични заболявания.
В мотивите е посочено, че регистърът ще стане основа за реформа в психиатричната сфера и ще даде информация за ефективното планиране и обслужване на хората с психични заболявания по региони.
Има ли проблем
Годишно на лечение в психиатрични клиники се приемат множество лица със зависимости - наркотична, алкохолна и друга, както и пациенти в остра фаза на биполярно разстройство или шизофрения. В болница влизат и пациенти с леки и тежки форми на депресия. Когато пациентите се стабилизират, те се контролират и наблюдават в извънболничната помощ.
Лечението на този тип заболявания се заплаща от държавата и се полага на всеки. Психично болните, които не са здравноосигурени обаче, не могат да получават лекарства от здравната каса и затова социалното министерство плаща здравните осигуровки на освидетелстваните пациенти.
И ЧЕЗ с жалба срещу отказаната сделка. През миналата седмица ЧЕЗ е подала жалба срещу КЗК заради отказа българските активи на чешкото дружество да бъдат придобити от "Инерком". В края на юли административно дело срещу регулаторния орган беше заведено и от фирмата купувач.
За жалбата е съобщил главният финансов директор на ЧЕЗ Мартин Новак в интервю за чешката информационна агенция СТК. От ВАС също потвърдиха информацията.
Според Новак съображенията на КЗК, че сделката ще допринесе за доминантна позиция на "Инерком" на българския пазар, което ще доведе до негативни последствия за конкуренцията, са неоснователни. Той подчертава, че "Инерком" е завела жалба отделно и действията им не са общи. Ситуацията в България ще бъде допълнително анализирана от ЧЕЗ през есента, допълва още Новак.
От думите му се разбира и че преговори с втория кандидат в класацията - "Индия пауър", все още не са започнати. "Засега сме се спрели на "Инерком", това е основният кандидат, победителят в надпреварата. Ако нещата се променят, разбира се, имаме и друг кандидат. Но да се говори за това днес, е твърде прибързано", заявява Новак.
Все още тече и арбитражното дело, което ЧЕЗ заведе срещу България през 2016 г. Искът е за стотици милиони евро затова, че държавата ни не защитавала дейността на чешката фирма у нас.
Токът в България най-евтин в ЕС. Токът в България продължава да е най-евтин в Европейския съюз, сочат актуализирани данни на Евростат за 2017 година.
За първи път статистическата агенция сравнява средните цени в отделните държави, за които има налични данни, което прави изследването по-представително.
0,097 евро е средната стойност на електроенергията за киловатчас в България след данъци и такси. Втората най-ниска цена е в Литва -0,1103 евро, следват Унгария, Хърватия и Румъния, където тя е почти идентична. Най-скъп е токът в Белгия, където се плащат 0,2845 евро. Сред хората с най-високи сметки са и датчаните, португалците и ирландците. Евростат обобщава, че в повечето държави цената варира между 10 и 20 цента за киловатчас.
Все пак има държави, в които токът е по-евтин от нашия, но те са извън ЕС. Това са Косово, Сърбия, Македония и Турция.
В класацията не са включени данни за Германия, Испания, Италия и Кипър, които не са подали данни за потреблението си.
Газът в България също е много евтин - 0,0355 евро за киловатчас - втората най-ниска цена в ЕС. Преди нас е само Румъния, където се плаща по 0,0302 евро. В Унгария и Хърватия стойността на газа е почти същата като у нас. Най-скъп е Швеция - 0,1197 евро. Преди това в класацията отново са Ирландия, Португалия и Дания. В повечето от 21 страни газът е под 8 цента за киловатчас.
Извън ЕС по-малко за газ и от румънците плащат единствено турците - 0,0244 евро за киловатчас.
Фалшиви биохрани ни пробутват в магазините. Фалшиви биохрани без проблем ни пробутват в магазините. Това е основният извод, който може да си направи всеки, който прочете доклада на Сметната палата за контрола върху сектора.
Интересите на потребителите не са защитени, категорични са проверяващите. Причината е в занижения контрол и липсата на комуникация между ресорните институции - Министерство на земеделието и храните, Българска агенция по безопасност на храните и Държавен фонд "Земеделие". Според нормативната база, действаща в периода на одита, ако в храни, продавани като био, бъдат открити пестициди или ГМО, на производителя и на търговеца се прави само забележка. Не е задължително продуктите, които не отговарят на определението био, да бъдат изтегляни от търговската мрежа.
Занижените наказания при нарушения водят до риск от попадане в търговската мрежа на храни, които не отговарят на етикета за био, въпреки че се продават на съответната значително по-висока цена, става ясно от доклада.
Контролиращите органи в периода не са отнемали сертификати, независимо от това колко сериозни са били нарушенията, а вместо това са давали единствено предписания. При това никой не е следил дали тези писмени препоръки се спазват. Когато дадена стока, която не отговаря на критериите за био, е трябвало да бъде изтеглена от пазара, се е разчитало на добрата воля на търговеца предписанието да бъде изпълнено, но дали това реално е направено не става ясно. Не може да се провери и доколко съвестно контролиращите са си свършили работата, тъй като няма задължение проверяващите да описват кога и от кой е извършен контролът.
Задържаха полицай превозвал мигранти. Служител на Столичната дирекция на вътрешните работи е задържан за трафик на мигранти. След гонка и опити за спиране по трасето София-Бургас, 29-годишният мъж все пак бил задържан.
Полицаят Владимир Славов се договорил да вземе 2000 лева за два курса от Бургас до София, съобщи окръжният прокурор на Пловдив Румен Попов на организиран по случая брифинг.
На 5 август вечерта групата тръгва с четири автомобила да превозва чуждите граждани от Бургас към София. В ранните часове на следващия ден част от афганистанците са превозени до столицата. Трябвало да бъдат взети още шестима от тях. Единият от шофьорите в групата - 29-годишният столичен полицай, се върнал да ги взема от района на Бургас. По време на пътуването до столицата са правени неколкократно опити автомобилът му да бъде спрян за проверка.
На няколко километра след Бургас той е бил забелязан от полицейски служители и е бил направен първият опит за проверка, но шофьорът не се подчинил. В района на Сливен е вторият опит за спиране и проверка. Мъжът обаче и този път не се подчинил и продължил по магистралата. В района на Стара Загора, а след това и в района на Пловдив се направени още опити колата да бъде спряна.
Още една засада се прави при Баня, тъй като полицаят се отбил от магистралата. В центъра на Карлово шофьорът изоставил шестимата афганистанци, уговорил ги, че срещу сумата от 100 долара ще уреди проблема с полицията, за да продължи.
Полицаят взел парите и избягал, по пътя раздал багажа на мигрантите на роми, като преди това прибрал по-ценните неща. По-късно, след като е обявен за национално издирване, той е заловен в района на Пирдоп. При претърсването на колата е открита полицейската му карта. Той е направил пълни самопризнания пред разследващите.
Още по темата:
Икономическият печат на 7 август 2018 година
Икономическият печат на 6 август 2018 година
Икономическият печат на 3 август 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро