Снимка: flickr

Здравко Василев

Един от важните Маастрихтски критерии, които България трябва да изпълни, за да стане член на Еврозоната, е съотношението между държавния дълг и Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това съотношение не трябва да надвишава 60%. По данни на БНБ за последните 5 години страната ни покрива този критерии. Най-ниска стойност на съотношението е отчетена през 2013 година (за периода 2013 -2017 г.), когато държавният дълг представлява 17,0% от БВП. През 2017 г . стойността на държавният ни дълг спрямо БВП се повишава на 25,4%, но въпреки това не достига дори половината от критичната граница от 60%.

Какви са резултатите на съседните ни държави, свързани с този критерии. През 2017 година Румъния например има съотношение от 35% на държавния й дълг спрямо БВП. При гърците този показател достига впечатляващите 178,6%. Трябва да отбележим и средното ниво на този Маастрихтски критерий за ЕС, който за 2017 година е 81,6%, и означава, че повечето от страните-членки преминават критичната точка от 60%.

Прибалтийските страни също показват добри резултати при съотношението държавен дълг/БВП. През 2017 година този показател за Литва е 39,7%, за Латвия 40,1%, а Естония е рекордьор с едва 9%.

Източник: Данни БНБ, графика Инфосток

И ако страната ни е сред първенците в Европа по отношение на изпълнение на Маастрихтския критерий държавен дълг/БВП, що се касае до увеличаването на държавния дълг България не се представя достатъчно убедително. Ако погледнете графиката по-горе ще се убедите, че държавният ни дълг не само, че не намалява, а дори „скача" почти двойно за периода 2013 - 2016 година. През 2013 година държавният дълг на страната ни е бил едва 13,978 млрд. лева, през 2014 г. и 2015.г. той нараства съответно на 22,553 млрд. лева и 23,023 млрд. лева, докато през 2016 година достига 27,321 млрд лева. Това показва, че за 4 години държавният ни дълг нараства почти 2 пъти.

Разбира се, налице е и положителна тенденция за понижение на държавния дълг през последните тримесечия. Така например през четвъртото тримесечие на 2017 година държавният ни дълг възлиза на 25,063 млрд. лева. През първото тримесечие на 2018 г. БНБ отчете спад на дълга с 1 млрд. лева, до 24,099 млрд.лева.

Що се касае до размера на държавния дълг, към края на юни 2018 г. номиналният размер на дълга на подсектор „Централно управление", по данни на Министерство на финансите, възлиза на 12 072,9 млн. евро, от които 2 949,3 млн. евро вътрешен и 9 123,6 млн. евро външен дълг.

В структурата на дълга по инструменти към края на 30 юни 2018 година с най-голям относителен дял продължават да са еврооблигациите, емитирани на международните капиталови пазари (55,0%), следвани от ДЦК, емитирани на вътрешния пазар (23,7%) и кредитите (21,3%).

По данни на Министерство на финансите най-голям дял от валутната структура на дълга към 30 юни 2018 година заема дългът в евро (81,55%), следващата валута е левът (17,92%). Минимален дял във валутната структура на дълга заема дългът в щатски долари (0,07%) - (виж графиката по-долу).

Източник: Министерство на финансите

В заключение можем да кажем, че усилията през последните няколко години, насочени към постигане на напредък във фискалната сфера, изведоха като приоритет ефективното управление на държавния дълг.

Още по темата:

Националният дълг на САЩ достигна колосалните 21,2 трлн. долара

България направи първата крачка към еврозоната

Най-задлъжнелите страни в света