Без бебета в Гърция и Сърбия - има морбили. Да се избягва пътуването с деца под 1 година до Сърбия, Гърция, Румъния, Украйна. Това препоръчва главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
Причината - в Европа има епидемия от дребна шарка (морбили), а най-застрашени от зараза са децата под 12-месечна възраст, защото не са имунизирани.
Рекорден брой заболели от дребна шарка (морбили) в Европа отчита Световната здравна организация. Само за първата половина от тази година са се заразили близо два пъти повече хора спрямо цялата 2017 г.
В България обаче се наблюдава обратната тенденция, успокояват здравните власти.
"Миналата година 3-4 пъти имаше внос на заболяването и то се разпространи на места с огромен брой детско население. Епидемията тогава тръгна от ромския кв. "Столипиново" в Пловдив с 40 деца и продължи към Пазарджик, където се заразиха 10. Всички бяха неимунизирани. Сега има регистрирани 8 случая, но нито един вътрешен - 4-ма от болните са украинци и молдовци, а другите са български граждани, внесли заразата от Италия, Англия и Румъния, на възраст между 2 и 30 години."
Това обясни д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, пред "24 часа". Риск от внос на морбили има, но от епидемия е значително по-малък, защото 95% от населението е имунизирано, каза той.
Над 41 000 са случаите в Европа. Най-засегната е Украйна с 28 000 болни, следват Сърбия с 5700 и Румъния с 4575. Над 2000 са болните и в Гърция, Франция и Италия. Затова пътуването в тези страни, особено за деца под 1 г., които все още не подлежат на имунизация, не се препоръчва. 20% от заразените деца в Европа са именно под 1 г., а общо 95% от заболелите са без имунизация.
Дадоха Иванчева, заместничката й и Дюлгеров на съд. Делото за подкуп срещу отстранената кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева вчера бе внесено в спецсъда.
То ще се гледа от състав с председател Иво Хинов. Същият съдия отстрани Иванчева от поста в края на май.
Заедно с кметицата на подсъдимата скамейка отиват заместничката Биляна Петрова и бившият кмет на "Младост" Петко Дюлгеров. Тримата бяха арестувани на 17 април т.г. в София.
Обвинителният акт е писан от прокурорите Илиян Рангелов и Богдана Тончева. Според него тримата са поискали подкуп от бизнесмена Александър Ваклин, за да бъде придвижена негова преписка в общината. Иванчева първо поискала 250 хил. евро, а след това удвоила сумата, твърди прокуратурата.
Първата предадена вноска била 70 хил. евро, 14 хил. от тях били за сочения посредник Дюлгеров. Той взел своя дял, срещнал се в заведение до градинката на "Кристал" с Иванчева и Петрова и им предал останалите 56 хил. евро.
Избили на сляпо козите и овцете в Странджанско. Френската лаборатория "Сирад" е върнала втората серия проби на България, които трябваше да потвърдят дали има или няма чума по овцете и козите. Те са отрицателни, като обхващат областите, за които имаше съмнения за заразата, потвърдиха от БАБХ за "Труд".
Припомняме, че при първите партиди през юли, бяха констатирани 22 положителни проби, 10 съмнителни и 142 отрицателни проби от български животни. На сайта на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) през юли бяха качени два документа от френската лаборатория с резултати от 13 кръвни проби и 1 носова натривка от 23 юни и с 466 кръвни проби, от които 174 са изследвани по спешност на 9 юли. От БАБХ коментираха, че част от останалите 281 проби са пристигнали, но не уточниха каква част точно. Не са оповестявали новината, тъй като нямало положителни резултати.
През цялото време, в което очаквахме развитие по темата, много ветеринари се съмняваха има ли чума по дребните преживни животни в районите, където бяха избити хиляди овце и кози, а много стопани останаха без препитание.
200 млн. евро ръст на износа на оръжие. Български фирми са изнесли оръжие на стойност 1 218 753 609 евро през 2017 г., пише в годишния доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.
Това е най-ниският ръст в оръжейния износ за последните пет години. През 2016 г. сделките бяха за 1,015 милиарда евро, през 2015 г. - за 642,5 млн. евро, през 2014 г. - за 404 млн. евро, през 2013 г. - за 235 млн. евро.
Най-големите купувачи традиционно са от Саудитска Арабия, Ирак, САЩ, Индия и Алжир. Изнасят се основно боеприпаси, снаряди и ракети.
Миналата година са издадени 640 разрешения за износ на стойност 1 389 199 342 евро, от които не са реализирани сделки за 170 милиона евро - най-доброто съотношение в последните години. През 2016 г. не бяха реализирани одобрени сделки за над 250 млн. евро, а в предходните три години около половината разрешен износ не беше осъществен.
Реализираният внос и трансфер е на стойност 246 536 113 евро, основно от Полша, Сърбия и Румъния. Не са разрешени 13 заявки за износ, 2 - за внос, 2 - за трансфер и една за транзит.
Правителството прие пътна карта с мерки заради еврото. Подготовката за нова оценка на активите на банките, този път водена от Европейската централна банка (ЕЦБ), ще започне най-късно през октомври. Крайният срок за обявяване на резултатите е юли 2019 г. Предвид така дадения диапазон от време най-вероятно проверките ще са по данни за сектора от 2018 г.
Сроковете са разписани в одобрения от правителството план за действие, включващ конкретни мерки и срокове за изпълнение, които са в отговор на заявката на България за присъединяване към валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз. Нагласата на българските управляващи беше присъединяването да е факт до следващия юли. Но ако тогава приключилите банкови проверки наложат нови действия, влизането явно ще се забави.
Документът е изготвен от Министерството на финансите и описва малко по-подробно какво трябва да бъде направено и кои са отговорните институции по шестте ангажимента, които България пое пред европейските си партньори на 12 юли тази година като предварително условие за т.нар. чакалня на еврозоната. Тогава страната се ангажира да направи реформи за укрепване на финансовия сектор, по-добра работа на институциите, както и да започне подготовката по влизане в тясно сътрудничество с ЕЦБ (начинът държавите извън еврозоната да участват в банковия съюз).
Ангажиментите за банковия съюз
Голяма част от мерките в плана на правителството са свързани именно с установяването на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Те предвиждат куп промени в нормативната база, които трябва да са направени до края на тази година и са свързани с правомощията на ЕЦБ. След влизането в банковия съюз решенията на европейския регулатор стават обвързващи за БНБ, като тя по принцип трябва да следва всички инструкции, насоки и мерки спрямо банките, върху които ЕЦБ е поела надзора, както и общите насоки за останалите кредитни институции.
Пак заради банковия съюз правителството одобри и "Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г.". То трябва да се ратифицира и от парламента. Зад това споразумение стои изискването, след като стане част от банковия съюз България да преведе в Единния фонд за преструктуриране натрупаното в националния Фонд за преструктуриране на банките (410 млн. лв. към юни), както и бъдещите вноски на кредитните институции. За 2018 г. вноската на финансовите институции в националния фонд е определена на почти 122 млн. лв.
Европейският фонд е част от Единния механизъм за преструктуриране (SRM) на ЕС, който цели да осигури организирано преструктуриране на неплатежоспособните банки в страните, които са приели банковия съюз. Той беше създаден в отговор на кризата в Гърция. В момента, в който България установи тясно сътрудничество с ЕЦБ, правилата на функциониране на механизма ще започнат да действат и за българските банки.
Останалите мерки
От плана за действие става ясно, че България е кандидатствала с два проекта по Програмата за подкрепа на структурни реформи на ЕС - за подобряване на управлението на държавните предприятия и за улесняване на процедурата по несъстоятелност в страната (одобрен). Програмата на ЕС е създадена с цел да подпомогне държавите членки в разработването и провеждането на институционални, административни и структурни реформи, като бюджетът й до 2020 г.е 142.8 млн. евро. За следващия програмен период (до 2027 г.) ЕК предложи да бъде създаден Фонд от 2.16 млрд. евро в помощ на страни, полагащи видими усилия за приемане на еврото.
Синдиците на КТБ продават вземания от "Авионамс" за 14.8 млн. лв. Синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) са обявили за продажба вземания по два кредита, отпуснати на вече национализирания авиоремонтен завод "Авионамс". Търгът ще се проведе чрез тайно наддаване на 24 август (петък) при начална цена 14.8 млн. лв. По времето, когато са договаряни заемите (2012 г.), компанията беше собственост на свързваната с Цветан Василев "Хедж инвестмънт България". Преди две години Държавната консолидационна компания (ДКК) купи акциите й през частен съдебен изпълнител. Според Министерството на икономиката, което е принципал, дружеството редовно обслужва дълговете си.
На търг
Вземанията по двата кредита се предлагат от синдиците като съвкупност. Единият от тях е сключен на 9 януари 2012 г. и е за 8.150 млн. долара. Средствата са отпуснати за закупуване на 6 хеликоптера Ми-17, които явно е трябвало да бъдат препродадени на трето лице, тъй като заемът е обезпечен с вземания по такъв договор, както и с вземания на самата "Авионамс" по нейни сметки в КТБ.
Другият заем е сключен в края на същата година - на 21 декември, и е на стойност 9.05 млн. лв. По-малко от две седмици преди банката да бъде затворена през юни 2014 г., е договорен нов погасителен план за изплащане на главницата. Средствата са били отпуснати за закупуване на останалите 34% от капитала на пловдивския "Терем - Георги Бенковски" (старото име на "Авионамс") и са били обезпечени със залог на 100% от дяловете в завода. По неизвестни причини този залог не е бил вписан в Търговския регистър.
И двата кредита са били частично погасени чрез прихващания, които обаче са били оспорени от синдиците на КТБ. "Прихванатата част е предмет на спор, с оглед на което не е предложена за осребряване", пише в обявата за търга. За останалата част от вземанията си сега банката иска 14 769 100 лв.
Спор за прихващания
За въпросните прихващания синдиците на банката миналата година са завели дело в Софийския градски съд с искане да бъдат обявени за недействителни договори за прехвърляне на вземания/цесии в размер на 10.1 млн. лв. и 47 хил. евро, които са направени през октомври и ноември 2014 г. В допълнителна искова молба до съда синдиците потвърждават, че към края на 2015 г. банката е осчетоводила погасяването на част от задълженията на "Авионамс" срещу вземания на дружеството, придобити по договори за цесии, но независимо от това те поддържат иска си за обявяване на тези прихващания за недействителни. Според отчета на "Авионамс" към края на юни 2018 г. компанията има общо 11.7 млн. лв. задължения към КТБ - 10.4 млн. лв. по кредити плюс 1.3 млн. лв. по договори за цесия. Първото заседание по делото е насрочено за края на септември.
Скандалите в КФН осветлиха още проблеми на застрахователния пазар. Скандалът с фалиралия кипърски застраховател "Олимпик" не само не заглъхва, но и продължава да вади наяве нови тревожни щрихи - както за проблемите на застрахователния пазар, така и за работата на независимите контролни органи. От разменени задочно обвинения между Комисията за финансов надзор (КФН) и доскорошния й зам.-председател Ралица Агайн става ясно, че в институцията не си говорят за проблемните подназорни дружества. В същото време се оказа, че и други застрахователи се нуждаят от повишено внимание. А "Зелена карта" е следващата бомба в застраховането, която ще избухне съвсем скоро.
В деня, в който Ралица Агайн подаде оставка и парламентът я прие, тя намекна, че председателката на КФН Карина Караиванова също носи отговорност по случая. Вчера в интервю по Би Ти Ви тя разказа притеснителни неща за работния климат във финансовия регулатор. "Не е било в правомощията ми да ходя при премиера и финансовия министър и да информирам за подобни проблеми. КФН е колективен орган, има си и председател", каза вчера Агайн, подсказвайки, че Караиванова е била длъжна да докладва на правителството. Тя посочи, че е предала всички необходими доклади на колегите си, въз основа на които КФН е взимала и решения. Агайн призна, че е пропуск липсата на достатъчно публична информация по случая "Олимпик", но поясни, че това е "проблем на комуникационната политика" на КФН. „Нямам право да давам изявления по медиите. За мен в такава ситуация трябва да се предостави информация и тя да стигне до най-много хора", обясни тя.
С нетипична бързина КФН реагира на думите на довчерашната зам.-председателка с "изявление", в което се твърди, че Агайн мълчала за рисковете от казуса "Олимпик", а председателката Карина Караиванова била получила първия й доклад едва на 17 август. "Ралица Агайн-Гури никога и по никакъв начин не е предупреждавала останалите членове на КФН или председателя на комисията за евентуални рискове относно фалита на ЗК "Олимпик", се посочва в изявлението. Караиванова получила вариант с фактологията относно "Олимпик" едва преди дни и тогава управлението "Застрахователен надзор" се захванало да прави детайлен анализ на рисковете в сектора.
София се оказа на опашката по "безплатно" саниране. Кабинетът "Борисов" хвърли големи сили и средства да рекламира "безплатното" саниране, но се оказва, че то почти не е "огряло" някои градове, сред които и столицата. В София, Търговище и Силистра оздравените вече панелни постройки се броят на пръстите на ръцете.
В столицата има подписани 164 договора, в Търговище са 33, а в Силистра -20. Изпълнението на програмата върви бавно и в Разград, Ловеч и Враца, където миналата година рапортуваха по две санирани сгради, а в Сливен, Кърджали и Варна - по три. Видин се представя по-добре от тях - при подписани 22 договори има 10 оздравени блока. Това разкрива анализ на състоянието на жилищния сектор, изготвен от регионалното министерство. Данните са от 2017 година. През пролетта от ведомството на Николай Нанков се похвалиха, че блокове в София с подобрена енергийна ефективност вече са седем. Дори и с тях обаче столицата изостава драматично от други градове, които се включиха далеч по-енергично в надпреварата за "безплатните" милиони, раздавани от правителството.
Лидер по брой санирани сгради е Благоевград. В южния град с нови дограми и изолации са се сдобили цели 54 блока, показват данните към 2017 г. В Бургас има подписани цели 236 договора, но само 18 блока са били завършени. Наред с ремонтните блокове в морския град обаче вървят и проблемите - няколко пъти там, а и в други градове на страната, част от обновените блокове протекоха заради некачествена изолация и лоши материали.
Анализът на МРРБ откроява и дефектите на програмата за безплатно саниране. Един от съществените проблеми е, че субсидията не дели обитателите на блоковете на бедни и богати и така помощ получават и заможни собственици, която нямат нужда от нея, изтъкват експертите на министерството.
София с паметници на културата колкото в Балчик. Паметниците на недвижимото културно наследство в София са колкото в Балчик. Това сочат данните, които общините подават за своите забележителности, паметници и сгради с национално и местно значение. Този малко странен факт „изплува" от справка на „Монитор", в която е посочено, че паметниците на културата в категория „Национално значение" в София са 150. За сравнение в община като Балчик те са 142 или с едва осем по-малко от тези в столицата.
Това вероятно е така, защото всяко място, натоварено с някаква историческа стойност, привлича посещения, а е и повод за местен патриотизъм и гордост. Тази тенденция обаче носи със себе си и парадокси. В регистрите на недвижимите културни ценности излизат крайно интересни места. За паметник с изключително значение са записани например части от крепостна стена на средновековния Парос, на нос Фарос, които обаче се намират в двора на кравеферма в Бургас.
Крайморският град се гордее с цели 423 недвижими културно-исторически обекта.
Още по темата:
Икономическият печат на 22 август 2018 година
Икономическият печат на 21 август 2018 година
Икономическият печат на 20 август 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро