В България най-евтино, цените са 44% от средните за ЕС. България продължава да е най-евтината страна според данните на Евростат за 2017 г, публикувани преди ден. Равнището на цените у нас е 44% от средното за ЕС.
Две групи правят изключение от това правило - храната и безалкохолните напитки и потребителската електроника. Най-ниски са цените у нас на дрехи, обувки, мебели, транспорт, почивка, образование.
Храната е най-евтина в Румъния, където цената е 62,2% от средноевропейската, следва Полша с 65% и България е на трето място със 73,1%. Най-скъпо е в Швейцария -167,7% над средното за Европа, следват Норвегия и Исландия.
При комуникационната техника България е на пето място по евтиния с 65,4%, изпреварена от Румъния, Полша, Литва и Естония. Потребителската техника е най-скьпа в Гърция - 154% над среднога.
Най-скъпо е пътуването в Исландия, както и алкохол, цигари, дрехи, обувки, мебели, почивка, ресторанти и хотели. Това я прави най-скъпата държава в Европа със 171,6% над средното ниво. Тя е следвана от Швейцария със 165,6%. На трето място се нарежда Норвегия.
Тъй като обаче и двете страни не са част от Европейския съюз, като най-скъпа членка на ЕС е определена Дания със 141,2%, следвана от Люксембург.
Сред най-евтините държави освен България се класират Румъния (48,4%) и Полша (53,2%).
Отровни ябълки от наш производител по щандовете. Лидл България изтегля от пазара количествата от продукт червени ябълки, в които е засечен вреден за здравето пестицид. Запитване на "Труд" установи, че опасния плод е с български произход. Това означава, че най-вероятно такива ябълки има и в други търговски обекти на страната. "Тъй като не може да се изключи риск за здравето на потребителите, не се препоръчва консумацията на продукта от тези партиди", се казва в съобщения до клиентите, които са на всички каси на Лидл.
"Ние сме единствената верига, която прави най-голям брой изследвания за пестицидни остатъци и при най-малки отклонения стоката се връща на производителя и най-често тя не стига до щандовете за продажба", това заяви Елица Георгиева, ръководител "Корпоративни комуникации" на Лидл. Компанията обявява, че резултат от тестване на продукта е показал завишени стойности на пестицидния остатък хлорпирифос.
Червените ябълки са били предлагани в опаковка от 2 кг. От Лидл незабавно са извадили стоката от продажба. Продуктите са били по щандовете от 15 до 20 август. А до 4 септември клиентите могат да връщат опасните ябълки и дори без касова бележка да им възстановяват сумата от покупката.
НАП: През юни оборотът по морето е скочил с почти 18%. Продажбите, извършени през касови апарати на българското Черноморие само през юни тази година, се увеличават със 17.8% спрямо същия месец на миналата до 1.127 млрд. лв. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП). Традиционно всяка година част от данъчните служители се командироват по морето през летните месеци за засилена проверка на търговските обекти там, като тази година към тях се присъединиха и хора от Агенция "Митници".
От НАП обясниха, че все още нямат данни за целия сезон и това е по-скоро моментна снимка. Не е ясно и по каква методология са извлечени предоставените за юни данни, като например дали оборотите на заведенията са засечени по местопродажба или според адреса на регистрация на фирмата, който може и да е във вътрешността на страната.
Къде растат най-много
Най-голям скок на приходите от продажби през юни има на търговските обекти в Приморско - 75% на годишна база, като така те достигат 15.5 млн. лв. В Кранево увеличението е с 57%, в Обзор - с 21%. Населените места, в които се отчита спад, обикновено са малки и не много известни, като например Атия (-3%) до 50 хил. лв. Интересен факт е, че в курорта Слънчев бряг регистрираните обороти са за 7.8 млн. лв., което е приблизително колкото юни миналата година.
В по-популярните сред българските туристи градове като Несебър увеличението е с 3% до 92 млн. лв., в Созопол - с 16% до 17.9 млн. лв., а в Лозенец - 3.7% до 2.8 млн. лв.
Взаимните фондове в България вече управляват 3.8 млрд. лв. Взаимните фондове в България продължават да увеличават обема на управляваните от тях средства, макар и със забавящ темп. Към средата на 2018 г. клиентите им са поверили вече 3.76 млрд. лв., което представлява ръст от 21% на годишна база. За сравнение, в средата на 2017 г. годишното увеличение на активите обаче беше близо 40%.
Повече от стабилен ръст
Така или иначе тенденцията за непрестанно увеличаване на активите на взаимните фондове у нас продължава 6 години - вече 24 поредни тримесечия. Март-юни 2012 г. е последното тримесечие, през което обемът на управляваните активи се е понижил на годишна база, показват данни, събрани от БНБ. Оттогава до днес управляваните от взаимните фондове активи са се увеличили 4.5 пъти.
Към момента повече средства се управляват от чуждестранните инвестиционни фондове, които имат 2.4 млрд. лв. Останалите 1.4 млрд. лв. са в български инвестиционни дружества.
Най-видимата разлика в структурата на двата типа фондове са техните клиенти. Близо ¾ от всички активи на чуждестранните фондове са били привлечени от пенсионни и застрахователни компании, а около 18% - от домакинства. При българските фондове вече 46% са активи, привлечени от застрахователи и пенсионни дружества, около една трета са от домакинства.
Къде са в сравнение с депозитите
Предпочитаният начин за спестяване на домакинствата в голяма степен остава банковият депозит. Домакинствата и нетърговските организации разполагат с близо 50 млрд. лв. под формата на банкови депозити. Те нарастват със 7% на годишна база. Това е много над средната доходност по влоговете, която банките плащат в момента - 0.1%, което означава, че нарастването им в голяма степен се дължи на нови вложения от страна на депозантите, отколкото на изплатени лихви. Така депозитите са над 55 пъти повече от инвестициите на домакинствата във взаимни фондове (886 млн. лв.).
Трагедията с автобуса се оказа предизвестена. Жестоката автобусна катастрофа в Искърското дефиле, при която в събота загинаха 16 души, се оказа предизвестена трагедия. Инцидентът е резултат от верига проблеми, порочни практики, занижен контрол и безхаберие.
Месеци наред от МВР са алармирали пътната администрация, че в участъка стават много инциденти, защото пътят е с лошо сцепление, шофьорите губят контрол и навлизат в насрещното платно. Държавната администрация обаче не е била в състояние да накара изпълнителя - фирма "Трейс", от която по документи е приела пътя в отлично състояние, да направи гаранционен ремонт. Заради проблемната настилка ограничението на скоростта в участъка е било свалено на 40 км/ч. Шофьорът обаче не го е спазил - минал е оттам с 53 км/ч. Техническият преглед на катастрофиралия автобус на "Мобилус-5" ООД е изтекъл на 5 август, но повторен преглед не е направен. Освен това от дружеството не са изпълнили задължението си да информират автомобилната администрация за маршрута и детайлите на т.нар. случаен превоз, с който е проведена злополучната екскурзия до манастира "Седемте престола".
Всичко това се разбра след спешно съвещание в неделя в Министерския съвет на министрите на вътрешните работи, регионалното развитие, транспорта, здравеопазването, както и на главния прокурор. Всички те огласиха името на шофьора, както и на фирмата превозвач, но отказаха да назоват фирмата, която е ремонтирала злополучния участък. На изричен въпрос коя е фирмата главният прокурор Сотир Цацаров отвърна, че името й не е тайна, но той няма да го спомене заради разследването. Фирмата, получила договора за над 22 млн. евро без ДДС, е "Трейс Своге".
Разследващите работят по три направления - действията на водача, задълженията на превозвача и състоянието на пътя, обобщи Цацаров. Той обясни, че се проверява и версията дали вниманието на шофьора не е било отклонено непосредствено преди инцидента, но към момента тя не се потвърждава. Катастрофиралият автобус е 37-местен "Ман", който е въведен в експлоатация през август 2001 г. 59-годишният шофьор Григор Григоров, който е и съсобственик на "Мобилус", има книжка от 1977 г., а от 1991 г. е професионалист. Има издадени 2 наказателни постановления за нарушения, както и 7 фиша. Главният прокурор обясни, че сред тях няма за шофиране след употреба на алкохол, такъв не е намерен в кръвта му и след инцидента.
Част от европрограмите изостават критично. Въпреки напредването на програмния период изпълнението на част от програмите с европейско финансиране остава под критичния минимум. Нещо повече - изоставането по три от тях трябва да бъде наваксано спешно, ако България не иска да загуби европари.
Най-зле е усвояването по "Морско дело", където от предвидените общо 222 млн. лева са платени едва 1.25%. Драматично изостава и усвояването на пари по Програмата за развитие на селските райони, по която според справка на Информационната система за управление на еврофондовете са платени едва около 5%. Това е изключително слаб резултат, който лишава българското земеделие и селските общини от солиден ресурс. Бюджетът на агропрограмата е над 5.9 млрд. лева. По кои схеми оползотворяването на средства по ПРСР е най-зле, не е ясно. Дълги години разплащането и бенефициентите по селската програма бяха тайна и не се знаеше колко са раздадените пари по отделните пера от програмата - например за покупка на машини, за млади фермери и др. Преди месеци от екипа на вицепремиера Томислав Дончев обясниха за в. "Сега", че изпълнението на програмата ще бъде достъпно и данните се публикуват поетапно.
На опашката по усвояване е и програма "Околна среда", по която при бюджет от 3.4 млрд. лв. за чист въздух, пречиствателни станции и отпадъци са усвоени само 8.3%. Почти 11 на сто пък са реално изплатените пари по чиновническата "Добро управление". Тя е с бюджет от 657 млн. лв. и забавянето по нея донякъде е изненада. През първия програмен период нейният предшественик - "Административен капацитет", се радваше на небивал успех -основно заради това, че парите се харчеха за обучения, курсове, допълнителна квалификация и др.
Почти 12% пък е усвояването по друга приоритетна програма - Фонд "Убежище, миграция и интеграция", по която са предвидени над 41 млн.лв. Парите са за подобряване на условията в местата за настаняване на бежанци, консултации за насърчаване на доброволното връщане и др.
Гроздето удари 3,50 по пазарите, реколтата слаба заради дъждовете през юни. Между 2,50 и 3,50 лева продават търговците килограм грозде на дребно по пловдивските пазари. Стоката е българска, я хвалят продавачите, но пък за високата й тази година цена, обясняват, че е заради дъждовното лято. То докарало болестта мана по лозите и затова и добивът ще е по-малък от миналогодишния, предполагат производители.
От тази болест по виненото грозде се оплакват и десетки стопани в пловдивските села Брестовица, Първенец, Брестник. Стотици декара са им съсипани заради дъждовете през юни. Така например кметът на Първенец Георги Стаменов е пръскал 11 пъти своите 30 декара каберне и мавруд, които отглежда. Въпреки това пак не е успял да спаси част от лозето си, което било засегнато от мана. Очакванията са му да набере не повече от 100 килограма каберне, а в добри години е изкарвал от декар по 300 - 350 килограма.
Местните хора обясняват, че годината е била лоша. През месеците май, юни и юли е валяло често, след което пеквало силно слънце. Това според тях било причината масивите да заболеят и пръскането да не помогне.
Болестта, която се е появила това лято по лозята в пловдивско, е обикновена и брашнеста мана, след които следвало сиво гниене. Високата влажност на въздуха и почвата са благоприятствали за развитието на болести по лозята. Заради разкаляната земя и дъждовете, хората не са успели да влязат навреме в лозята си и да ги напръскат. На места в пловдивско има и села, чиито масиви с грозде са били помлени от градушки.
Още по темата:
Икономическият печат на 24 август 2018 година
Икономическият печат на 23 август 2018 година
Икономическият печат на 22 август 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро