Къде си струва да се прави бизнес - в обща дигитална карта. Къде в България си струва да се прави успешен бизнес, ще се вижда лесно в дигитална карта на българските общини. Тя ще събере на едно място цялата необходима информация за развиване на един инвестиционен проект - къде какви работници има, какви са бизнес приоритетите на съответния регион, какъв е наличният потенциал за разрастване, какви професионални училища има, колко души ще излязат в пенсия в следващите 10 г. и колко и с какви специалности ще навлязат на пазара на труда.
Това е същността на Националната мрежа "Ресурси", която ще изградят Конфедерацията на работодателите в България, "24 часа", списание "Икономика" и "Кмета.бг".
Пилотен проект за община Ботевград бе представен в понеделник на конференция "Образование и труд - локални проблеми, глобални решения", от издателя на "24 часа" Венелина Гочева.
Половината българско правителство участва в конференцията в хотел "Маринела" - двамата вицепремиери Томислав Дончев и Екатерина Захариева, кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на образованието Красимир Вълчев, социалният министър Бисер Петков, туристическата министърка Николина Ангелкова, заместник- министърът на икономиката Александър Манолев.
Социалният министър преживя своите последни 30 минути на този пост и малко след 10,30 часа беше извикан от министър-председателя.
Срещу министрите и кмета на София като дебатиращи се изправиха представителите на едрия бизнес: Николай Вълканов, шеф на "Минстрой" и зам.-председател на КРИБ, Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ, Радомир Чолаков, изпълнителен директор на "Каолин", Любомир Минчев, съсобственик в "Телелинк".
В залата бяха ректори на висши учебни заведения, предвождани от този на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков, директори на професионални училища, които имат успешен опит в работата с бизнеса, шефовете на парламентарните комисии по икономика Петър Кънев, по образование Милена Дамянова и на социалната Хасан Адемов, шефът на НОИ Ивайло Иванов.
Дядо поп става мениджър. Дядо поп ще става мениджър. Полето за изяви из епархиите е широко. И днес владици и свещеници отдават църковни имоти под наем, въртят търговия със светена вода, продават даровете от миряните, които те остават пред иконите. Като се изучат в новата магистърска програма на Богословския факултет на Софийския университет по "Църковен мениджмънт" кой знае колко нови възможности за бизнес в манастири и храмове ще открият отчетата.
В квалификационата характеристика на новата магистратура е посочено, че "се организира и провежда по инициатива на църковници, икономисти и преподаватели от Катедра "Историческо и систематическо богословие" на Богословски факултет. Записано е и че програмата "съдържа перспективност и престижност, което я прави привлекателна за младите хора, търсещи своята реализация в контекста на актуалните научни критерии и духовните ценности на християнския свят."
На свещениците, които запишат магистратурата "Църковен мениджмънт" се обещава следната реализация: Да планират, организират и провеждат предприемачески инициативи за и на Църквата и в прицърковни организации; Да работят като служители в църковната и гражданската администрация, свързана с подобен род инициативи; Да продължат своето образование в образователната и научна степен "доктор". Освен свещеници, в магистърската програма за църковни мениджъри ще могат да кандидатстват и небогослови, които са придобили бакалавърска степен по различни специалности. За богослови обучението е два семестъра, а таксата е 400 лв. За останалите обучението е четири семестъра, а таксата е същата.
"Труд" потърси за коментар епископи, богослови и свещеници. Всички те бяха на мнение, че е добре църквата да има свои мениджъри.
Министър Нанков бърка, че асфалтът не може да съдържа варовик. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков обяви вчера, че в асфалта на пътя край Своге, където стана инцидентът с пътническия автобус, се съдържа варовик - нещо, което било недопустимо според разпоредбите. Но, оказва се, варовикът е напълно допустим и използван в пътното строителство, стига да е под формата на прах. Ако обаче Нанков е прав и в конкретния случай има по-големи парчета варовик в асфалта, това би било незаконно.
Какво каза министърът
"По време на изпитването със солна киселина, такъв е и методът, с който се установява качеството на асфалта, протича химична реакция между скалния материал и киселината, което показва, че този материал съдържа карбонатна група следователно доломитизиран варовик или доломит. Съгласно нормативи и спецификация на Агенция пътна инфраструктура този материал е недопустим за влагане в асфалтовия слой", поясни Николай Нанков. Така министърът заговори за фалшификация в лаборатория...
Какво пише в правилата
В цитираната техническа спецификация на пътната агенция обаче съвсем ясно е записано точно обратното на думите на министъра. В различните асфалтови смеси се влага т.нар. Минерално брашно, което според раздел 5103.3. се "състои от фини частици получени от ситно смлян варовик в съответствие с БДС EN 13043". Такова брашно се ползва както за основните пластове, така и за износващия слой на пътната настилка.
В самия Български държавен стандарт (БДС EN 13043) точка NА.3.9.1 е записано, че минерално брашно представлява материал с произход от варовикови, доломитови и доломитизирани варовикови скали, по-голямата част от зърната на който преминава през сито с размер на отворите 0.063 mm, който може да се прибави към асфалтови смеси за придаване на определени свойства. Съдържанието на варовик в различните битумни смеси е регламентирано в още няколко стандарта.
Освен това редица кариери за инертни материали официално предлагат варовик за влагане в асфалтовобетонни смеси. Както казва премиерът Бойко Борисов: достатъчно е да се чукне в Google, за да излезе. В регистъра на обществените поръчки също фигурират множество документи, където възложители изискват определени качества и съставки на асфалта, включително наличието на варовик.
Пътни инженери, с които "Капитал" разговаря обясниха, че влагането на трошен варовик е нормална практика, регламентирана от самата пътна агенция. Има обаче особености какъв точно материал се ползва - от коя кариера, с какви характеристики и в какво количество. Всичко зависи от поставените от възложителя условия и съставки на рецептата на асфалтовата смес. Пътната агенция обаче не оповестява техническата спецификация на проекта за ремонт на пътя през Искърското дефиле и съответно няма как да се разбере имало ли е специфични изисквания за асфалта. Още по-голямо недоумение буди и факта, че при приемането на обекта АПИ не е направила собствен анализ на качеството на настилката.
Два нови фонда и квазиданък за бизнеса предлага социалното министерство. Въпреки възраженията от страна на бизнеса квотите за наемането на определен брой хора с увреждания остават, макар и с леки изменения. Това става ясно от проекта на Закон за хората с увреждания, публикуван във вторник за обществено обсъждане. Парите ще се събират във фонд за заетост, управляван от представители на държавата, хората с уреждания и само един от бизнеса. Друг нов фонд пък ще финансира проекти за мобилността, като тук средствата ще идват от бюджета и глоби на чиновници и фирми, които не спазват изискванията за мобилност при строителството на обекта. Ако бъде приет, законът ще влезе в сила до 6 месеца от обнародването.
Проектът предвижда и редица нови структури за мониторинг, консултации и управление на мерките и политиките, като основният - специализиран орган за правата на хората с увреждания, ще може да е функционален чак от 2021 г.
Една от сравнително полезните промени е отпадането на задължителната закрила от уволнение, което реално спъваше назначаването на хора с увреждания заради вечността на ангажимента. Бизнесът и икономисти обаче имат множество резерви към предложението.
Според сметките на експерти при 490 хил. души с поне 50% трайно намалена работоспособност нужните средства от бюджета ще трябва да бъдат увеличени със 133 млн. лв. до 332 млн. през 2019 г. Сумата обаче все още е ориентировъчна и зависи от финалния вариант на закона.
Квотите и изискванията към бизнеса
Въпреки предупрежденията на работодатели, че квотната система на практика представлява квазиданък за бизнеса, социалното ведомство ги задържа в проектозакона с леки изменения. Така например текстовете предвиждат всеки работодател, който има от 26 до 50 служители (преди долната граница беше 20), да назначи един с трайно увреждане, а ако служителите са от 51 до 99 - двама. Ако компаниите са със 100 или над 100 заети лица - 2% от средносписъчния им състав трябва да е от хора с увреждания, което е понижение от първоначално предложения праг от 4%.
Ако някое дружество не може да изпълни тази квота, ще дължи месечна компенсационна такса, която е в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с увреждане. Това се равнява на 168 лв. месечно и 2016 лв. годишно през 2019 г. с оглед на предвиденото увеличение на минималната заплата от 1 януари.
Сумите се събират в нов фонд "Заетост на хората с увреждания", който ще бъде управляван по същество от петима членове. Тук ведомството донякъде взима предвид възраженията на работодателските организации, които при първия вариант на проектозакона нямаха глас в управлението му. Сега имат един. Останалите четирима членове са от финансовото и социалното ведомство, Агенцията по заетост и Агенцията за хора с увреждания. Решенията се взимат при одобрение от поне трима от членовете.
Работодателят е длъжен и да пригоди местоработата към нуждите на човека с увреждане при неговото наемане, като за това може да кандидатства за средства от Агенцията за хората с увреждания - тоест от новия фонд. След усвояването на средствата фирмата е длъжна да наеме работника за срок от минимум три години. Работодател, който не изпълни условията по тази точка, подлежи на глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв.
Едно облекчение за бизнеса е, че проектът предвижда да отпадне задължителната закрила на работници, които са наети с трайно намалена работоспособност от 50% и над 50%. Мотивът е, че така ще се преодолее една бариера пред работодателите да наемат хора с увреждания.
В проектозакона пише, че хората с увреждания ще се наемат на работни места, които позволяват използване и развиване на уменията и знанията им. Повече подробности по тази точна обаче няма, като например какво прави фирма, която не може да използва уменията им, тъй като дейността й е в сфера с физически или тежък труд.
Вторият фонд
Проектозаконът предвижда и създаването на втори фонд - "Мобилност и достъпна среда", към регионалното министерство, който ще финансира изпълнението на програми, подкрепящи мобилността на хората с увреждания. В управлението му ще участват представители на държавата и на организациите на и за хората с увреждания, но не и на бизнеса, който и тук се явява един от основните източници на средства. Другият е държавният бюджет.
Парите ще идват основно от глоби, наложени при неспазване на критериите за мобилност в проектозакона (чл. 56) при строителството или ремонта на обществени обекти - инфраструктура, училища, болници, сгради в областта на културата, спорта и вероизповеданията, нови жилищни сгради, средства за градски транспорт. Така например чиновник, одобрил строителството или пускането в експлоатация на обществен обект, който не отговаря на изискванията за мобилност, ще трябва да заплати глоба от 1000 до 2000 лв. Санкцията за фирмите изпълнители пък е 10% от проектната стойност на обекта, като тук е под въпрос доколко е отговорна самата фирма, която е получила одобрение за строеж или ремонт.
Мегакомисия ще прикрива безсилието на властта да се справи с ужаса по пътищата. Пълното безсилие на правителството да се справи с трагичната ситуация по пътищата логично доведе до поредната безсмислена идея - мегаструктура да обедини службите, които отговарят за пътната безопасност от различни ведомства и министерства. Така властта ще се опита да излезе суха от скандала с опасния път при Своге, на който в събота автобус падна в пропаст и загинаха 17 души, а 21 бяха ранени. След тежката катастрофа се разбра, че нито един държавен орган не си е свършил работата. Отговорност засега от никого не е потърсена. По традиция обаче започна преливането от пусто в празно.
Замисълът, който все още тъне в мъгла, бе лансиран след среща на институциите при премиера, на която по думите на вицепремиера Томислав Дончев темата е дискутирана "не само на ниво микромениджмънт и конкретен участък, не само на ниво как трябва да стане по-ефективен контролът на една или друга държавна структура, а и по какъв начин е редно да се промени целият корпус на държавното управление по темата".
"Всички служби и функции, които имат отношение по темата и се намират в МВР, Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие, АПИ и други ведомства, включително Министерството на образованието, да се консолидират в една структура, която да има преки отговорности. По този начин няма да има типичното разделение на отговорностите и сложния въпрос от всяко ведомство кой е най-отговорен за нередност или инцидент", обясни вицепремиерът Томислав Дончев.
Не се разбра нито кой точно ще влиза в тази мегаструктура, нито с какво ще се занимава тя, нито какво конкретно ще контролира, нито как точно това ще спре размиването на отговорностите. Но е ясно, че за създаването й ще се наложи законодателна промяна. Новата агенция или комисия ще бъде подчинена на Министерския съвет, обсъждало се дори да бъде под директното ръководство на министър-председателя. Основната й функция ще е да упражнява силен контрол на всички останали държавни служби за пътна безопасност, за да си вършели те по-добре работата. Освен това тя щяла "да прави политики и да издава предписания". "Ако искаме едно такова звено да е ефективно, трябва да имаме много фин баланс на неговите правомощия спрямо отговорностите на всички останали институции", каза Дончев.
Нов рекорд - 43 млн. лева на километър за "Струма" при Кресна. Рекордните 42.3 млн. лв. ще излезе цената на километър магистрала в Кресненското дефиле. Това се вижда от обявената от пътната агенция обществена поръчка за избор на изпълнител за проектирането и изграждането на най-тежкия участък от магистрала "Струма" - между Кресна и Крупник. Индикативната стойност на поръчката е над 1.05 млрд. лева (875.3 млн. лв. без ДДС). Трасето ще е дълго само 23.6 километър, което означава, че се залага във всеки 1 км да бъдат "закопани" над 40 млн. лева. По трасето ще бъдат изградени 7 тунела, 21 виадукта, 4 пътни възела, 12 надлеза и подлеза, съобщиха от АПИ. Това е обяснението за рекордната цена. Отсечката чудо трябва да бъде направена за 1556 дни - т.е. за малко над 4 години. Три от тунелите ще са хилядници - над 1000 м, и ще съперничат на "Витиня", който с неговите 1125 м е най-дългият в България.
Обявената обществена поръчка за кресненския участък всъщност е за трасето на "Струма" само в едната посока - от Кулата към София. Става дума е за т.нар. източен обход, който ще е изцяло нов път. За другото платно - от София към границата с Гърция, ще бъде обявена отделна поръчка, чиято стойност засега е неизвестна. Тя ще е за разширяване на сегашното шосе, известно като Е79. Този "раздвоен" вариант на преминаване през Кресненското дефиле бе предпочетен след над 10 години ожесточени спорове откъде точно да минава тази част на магистрала "Струма".
Първоначалната идея за 15-километров тунел през дефилето бе отхвърлена по настояване на големите български строителни компании, вероятно заради опасенията им, че не са в състояние да изпълнят подобен проект. Дългият тунел бе заменен със серия малки тунели и виадукти. Срещу новото трасе обаче се обявиха редица екоорганизации, които дори пуснаха жалба до Европейската комисия. Те настояват движението изцяло да се изнесе извън дефилето, а съществуващият път да остане локален, тъй като интензивният трафик вреди на богатото биоразнообразие в района. От 5 предоставени за обществено обсъждане варианта зад сегашния проект застанаха правителството и местните жители, а Върховният административен съд отхвърли жалбите срещу екооценката.
Всеки четвърти пенсионер с ТЕЛК. Всеки четвърти пенсионер у нас е с телково решение. От всички около 2 млн. души в пенсионна възраст у нас 519 748 получават инвалидна пенсия. Това показват данните на Националния осигурителен институт за първото полугодие на 2018 г.
Само 7798 от инвалидните пенсии са отпуснати вследствие трудова злополука или професионална болест, като за година те са намалели с малко над 700. Сумата, която получават, се определя в зависимост от работоспособността и представлява процент от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Тези, които са претърпели инцидент по време на изпълнение на служебните си задължения и са с увреждане 90 на сто, вземат най-много - 259 лева. Най-малка сума за пенсия след трудова злополука пък е за тези, който са с телково решение между 50 и 70% - месечно им се полагат по 207.60 лв. Пенсионерите с ТЕЛК заради общо заболяване получават на месец между 176,46 лв. и 238,74 лв. в зависимост от степента на увреждане.
Още по темата:
Икономическият печат на 29 август 2018 година
Икономическият печат на 28 август 2018 година
Икономическият печат на 27 август 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро