Колко губят фирмите в България заради летните отпуски?

04 Септември 2018 17:00

Снимка: Pixabay

Половината от фирмите в България пропускат поръчки по време на летния сезон, защото по-голяма част от служителите им са в отпуск и не могат да насмогнат на работата. Това показват данни от бизнес проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) на тема "Отпуски и работен режим през летния период".

Резултатите от проучването сочат, че половината от анкетираните изпитват трудности в месеците юни и юли заради наплива от отпускари. В същото време 26% от мениджърите се оплакват, че заради болнични и липса на кадри компаниите им пропускат да реализират по-добри резултати.

Други 25% от фирмите също отчитат, че почивките се отразяват не много добре на бизнеса им, но рядко са пропускали поръчки. Въпреки че графиците за отпуските вече не са задължителни, 44% от фирмите ги изготвят и планират отпуските спрямо поръчките. В тази връзка от търговско-промишлената палата коментират, че фирмите имат добра вътрешна организация, но и натоварват останалата част от екипа, която замества.

"Графиците за отпуските очевидно играят важна роля в по-големи предприятия с повече персонал и по-големи обеми продукти или услуги."

В строителния сектор се почива основно през зимата, но и тогава почивките дни били само няколко. Повече от 20 дни, взети наведнъж като летен отпуск, са рядкост за бизнеса - едва при 4% от анкетираните фирми има такава практика, отчитат от БТПП. Това основно са компании, ангажирани в сферата на образованието и някои производства. Това са основно предприятия, работещи ишлеме, като производство на текстил и облекло, производство на перилни препарати, електрически уреди, където обичайно цялата фирма излиза наведнъж в отпуск и се прекъсва дейността на определен период.

Преобладаващата част от служителите в различните сектори (68%) обичайно взимат в летния сезон отпуск от 5 до 10 дни.

"От една страна е достатъчно време за почивка от 5 до 10 дни, а от друга и период, в който липсата на човек от персонала няма да затрудни дейността на фирмата. Тези служители, които взимат до 5 дни отпуск, правят поне няколко пъти излизане в годишна почивка. Но това от една страна води до непълно възстановяване на служителите, а от друга се накъсва работният процес", посочват от БТТП.

Според синдикалисти, диетолози и изследователи, човек трябва поне една седмица да се отпусне, докато изчезне напрежението - психическо и физическо. Реалната почивка започвала след това - в оставащото време хората започват да си почиват и да трупат нови сили.

Както писахме и преди - задръстванията също оказват пряко влияние върху продуктивността на фирмите и икономическия растеж.

По данни на Агенцията за енергийна ефективност България губи над 2 млрд. лева годишно от задръстванията, докато за Европейския съюз (ЕС) тези загуби са в размер на 140 млрд. евро, или около 1,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на съюза.

Експертите в Агенцията за енергийна ефективност са изчислили, че в София и другите големи градове всеки българин в трудоспособна възраст губи около 1 час в задръстванията. Ако половината от това време не прекарваме по светофарите, а на работните си места икономиката на България ще произведе БВП поне за 1,2 млрд. лева.

Другото изражение на тази цифра е възможната индексация на заплатата на всеки един от нас. Тя би могла да нарасне с поне 5%. Към тази цифра прибавяме и ненужното гориво, което изгарят автомобилите. Загубите се оценяват над 600 млн. лева.

С близо 90 млн. лева се повишава стойността на бързообротните стоки, дистрибутирани в София, по изчисления на представители от бранша. Задръстванията оскъпяват дистрибуцията в столицата по няколко пречини. Преди всичко, заради с близо 1/3 по-големия разход за гориво. На шофорите за престой се плаща повече - ако преди година-две един шофьор е можел да извърши 10-15 доставки на ден в района на София, сега вече те са максимум 6-7. За да се превози същото количество стоки за ден, вече са нужни повече хора и коли.

Най-засегнати от задръстванията са т.нар. импулсивни стоки - чипс, снаксове, шоколадови десерти, защото те са евтини и предполагат дистрибуцията им да покрие колкото е възможно повече точки на продажба в рамките на града.

Още по-голямо е оскъпяването на обемистите и тежки стоки, каквито са бирата, безалкохолните напитки, млякото, тъй като делът на транспортните разходи в цената им е по-висок. В общата сметка на загубите, въпреки че не успяхме да стигнем до конкретна стойност би трябвало да се включат разходите за ремонти на автомобилите, тъй като карането на по-ниски предавки води до износване на съединителя.